Преди паузата за национални отбори Левски беше емоционалното разочарован след загубата в дербито от ЦСКА и веднага се появиха съмнения около устойчивостта на отбора. Е, само 14 дни по-късно „сините“ излязоха с възможно най-добрия отговор. Момчетата на Хулио Веласкес преминаха през Монтана с категорично 5:1 на „Огоста“ и показаха, че тежкият удар е преодолян, а походът към върха остава непокътнат. Точно подобни мачове, спечелени със самочувствие, хладнокръвие и реализъм, изграждат профила на шампионски претендент.
В предишни сезони подобни гостувания нерядко се превръщаха в капан за Левски, но сега отборът изглежда концентриран, подреден и способен да елиминира всякакво съмнение в превъзходството си. В Монтана не просто бе постигнат успех, а бе демонстрирана огромна разлика в класите и онзи тип превъзходство, който отличава отборите, създадени да играят за титла.
Интригата в мача беше убита почти преди да се роди. Два ранни гола на практика обезсмислиха тактическите идеи на домакините и ги принудиха да доиграват срещата с усещането, че всеки грешен пас може да доведе до ново попадение. Третият гол превърна остатъка от двубоя в тренировка за Левски. „Сините“ действаха освободено, комбинираха разнообразно и във всеки момент изглеждаха способни да стигнат до нов гол.
Отбраната на Монтана отново се оказа прекалено нестабилна за такъв съперник, а класата на гостите наказваше всяка неуверена намеса. Въпреки наличието на индивидуални фигури като Филип Ежике и Томас Азеведо, домакините така и не успяха да оставят реален отпечатък върху мача. Разликата в нивото между двата състава бе толкова очевидна, че трудно може да се посочи по-ярък пример за несъразмерност в класите през целия сезон. За гостуващата агитка двубоят в Монтана се превърна в приятно дежавю – атмосферата и резултатът напомниха за първата среща между двата отбора този сезон, когато Левски също се разправи с опонента си без особени усилия.
Зад този успех не стояха само амбицията и желанието за реванш след дербито, а и отчетливата треньорска ръка на Веласкес. Испанецът отново показа, че не се страхува от нестандартни решения. Никола Серафимов бе поставен като десен бек, пред него по крилото започна Алдаир Невеш, а в средната линия едновременно се появиха Мазир Сула и Акрам Бурас. Такива размествания се превърнаха в запазена марка за Веласкес през сезона, след като той редовно променя позициите и ролите на ключови играчи, за да придаде динамика и да затрудни противниците. Именно това разнообразие често обезоръжава съперниците, преди те да успеят да се адаптират.
Особен интерес предизвика и „размразяването“ на Патрик Мислович и Фабио Лима, които до скоро изглеждаха вън от отбора. Фактът, че треньорският щаб реши да ги използва отново, показва, че Левски продължава да търси дълбочина в състава на фона на кадровите проблеми по крилата. Тази гъвкавост дава възможност на Веласкес да реагира спрямо съперника и да компенсира отсъствията без сериозен спад в качеството.
Убедителният успех над Монтана е част от по-широка тенденция. Сезонът до момента показва ясно, че когато Левски вкара пръв, мачът почти неизменно тръгва по неговия сценарий. В 13 двубоя сините откриват резултата и в нито един от тях не позволяват да загубят. Това е характеристика на зрял отбор, такъв, който умее да контролира темпото, да управлява умно преднината и да не допуска излишни сривове. В два мача през този сезон, срещу Септември и Черно море, Левски се оказа в ролята на догонващ, но и в двата случая стигна до пълен обрат. Такива срещи подсилват усещането, че тимът вече притежава изграден характер и психическа устойчивост, които липсваха в предишни кампании. В мачове, в които друг път „сините“ биха изпуснали точки, сега те показват дисциплина, търпение и умение да „затварят“ двубоите.
От психологическа гледна точка най-важното послание от Монтана беше реакцията след дербито с ЦСКА. Загубата бе болезнена за привържениците, но не и фатална от спортно-техническа гледна точка. Веласкес призна, че паузата е била използвана за много сериозна работа, висока интензивност и фокус върху детайлите. На „Огоста“ се видя отбор, който е насочил цялото си внимание към следващия мач.
Символичен момент в това отношение беше изпълнението на дузпата – Евертон Бала, който имаше шанс да запише хеттрик, отстъпи удара на Мустафа Сангаре. Решението бе взето спокойно, без конфликти и лишено от егоизъм. Сангаре реализира, Бала го поздрави, а отборът продължи да играе със същия ентусиазъм. Подобни ситуации говорят не само за професионализъм, но и за здравословен микроклимат в съблекалнята, а това е фактор, който често се оказва решаващ в дълги шампионски битки.
Преди гостуването в Северозападна България притесненията бяха логични. Предишното пътуване в този регион, срещу Ботев Враца, завърши при нулево реми на фона на доста ротации заради европейските ангажименти и опити за пестене на сили. Този път обаче сценарият беше различен. Въпреки отсъствието на крилата Радослав Кирилов, Марин Петков и Карл Фабиен, ротациите бяха прецизни, а отборът изглеждаше подготвен за всякакъв тип развитие на двубоя.
Точно тази увереност ще бъде решаваща в оставащите мачове до Нова година. Левски има още три срещи до зимната пауза – срещу Септември, Славия и Спартак Варна. Това са съперници с различен профил и цели, но реалната заплаха за „сините“ не идва нито от тактическите им възможности, нито от индивидуалните им качества, а от риска от подценяване. При игра с необходимата концентрация и дисциплина Левски е фаворит във всеки от тези двубои. Именно затова треньорският щаб не спира да подчертава нуждата от фокус към всеки отделен мач, а реакциите на Веласкес край тъчлинията и непрекъснатите указания дори в решен мач показват, че той не допуска дори за миг мисъл за отпускане.
Паралелно с развитието на „сините“ върви и това на Лудогорец. Разградчани представиха нов наставник в лицето на опитния норвежец с две шампионски титли зад гърба си Пер-Матиас Хьогмо. В първия си мач под негово ръководство Лудогорец победи Септември в „Надежда“, но играта отново не убеди, че шампионите са излезли от кризата. Нещо повече, основният акцент падна върху съдийските решения и ВАР интервенциите. Отмененият гол на Септември, колебанията при преценката за игра с ръка и около това дали топката е преминал голлинията само засилиха усещането, че около разградския клуб продължава да бъде напрегнато. Такива епизоди неминуемо поддържат напрежението в битката за върха и подсказват, че Левски няма право на грешки, ако иска да остане извън обсега на всякакви външни фактори.
В този контекст преднината на „сините“ в класирането се превръща в най-ценната валута. Дори при евентуална победа на Лудогорец в отложения мач срещу Берое дистанцията остава солидна. В шампионат с плейофи подобна разлика може да се окаже решаваща. Ситуацията напомня на маратон или етап от голяма колоездачна обиколка, когато лидерът в генералното класиране излезе няколко километра напред, основната група трябва не просто да поддържа темпо, а да рискува и да атакува, за да го настигне. Задачата на Левски е ясна: да продължи да трупа точки и да влезе в пролетния дял с максимално комфортна преднина, която да му позволи да посрещне евентуални неочаквани колебания без да падне от върха.
Извън случващото се на терена, клубът е изправен и пред важни селекционни решения. Освен споменатите Лима и Мислович, Карлос Охене и Рилдьо Фильо също изглеждат все по-близо до изхода. В медийното пространство постоянно се появяват имена на потенциални нови попълнения, но към момента всичко изглежда по-скоро плод на спекулации и мениджърски игри. Каквато и посока да поеме селекцията през зимата, Левски ще трябва да запази гръбнака на отбора, който до момента държи темпото на върха и показва, че е способен да играе под постоянен натиск.
Победата в Монтана не е просто още три точки в класирането. Тя е символ на нещо по-голямо – на отбор, който е научил уроците от предишните години, изградил е характер и вече умее да реагира правилно в ключови моменти. Реакцията след дербито, убедителната игра, тактическата гъвкавост и стабилната атмосфера в съблекалнята оформят образа на тим, който има не само амбицията, но и капацитета да превърне мечтата за титла в реалност.
Нивата на първенството е дълга, предстоят решаващи месеци и тежки плейофи, но ако Левски продължи да играе с темпото, увереността и дисциплината, демонстрирани в Монтана, преследвачите ще трябва да тичат много, за да го настигнат. Именно така започва един истински шампионски поход – с класически отговор в труден момент и с ясното послание, че върхът няма да бъде отстъпен лесно.
Няма коментари.