След месеци на агония Филип Филипов най-сетне беше уволнен от ЦСКА. Той беше единственият служител на ръководен пост, който остана от управлението на фамилия Ганчеви при новите силни хора. И докато функциите му до миналия сезон бяха по-скоро представителни, то щом Фичо пое отговорността за важните решения в свои ръце, процесите сериозно забуксуваха. Филипов и Стоян Орманджиев поеха пълната отговорност в 31-кратния шампион на една култова едночасова пресконференция. Около десет месеца по-късно по ирония на съдбата вече и двамата не работят в столичния гранд. Отговорността остава за други…
В култови за Филипов се превърнаха реплики като „Другата седмица ще представим двама нови“ и „ЦСКА ще заиграе по начина, който му подобава“. И за него, и за „червените“ е по-добре, че най-после се стигна до тази раздяла, защото авторитетът на Фичо се срина до земята и единствено беше осмиван от фенската маса. И ако отново се върнем на въпросната пресконференция – още тогава стана ясно, че Филипов ще отговаря за спорните въпроси, а Орманджиев основно по организацията в клуба. Затова и бе странно напускането на втория в средата на есента. Тогава на всички беше ясно, че съдбата на Фичо е същата, но беше оставен да (не)направи още една селекция, което вероятно ще забави развитието на ЦСКА…
Назначение от фундаментално значение
До две седмици ще стане ясно името на новия спортен директор. В чужбина постът отдавна се е превърнал в ключов за развитието на футболните клубове. За пример ще дам Манчестър Юнайтед, където преди време назначиха Дан Ашуърт след платена сериозна компенсация на Нюкасъл. Или знаменития Рамон Родригес Вердехо-Мончи, изградил „от нищо нещо“ в Севиля и циментирал клуба завинаги в Европа.
ЦСКА има нужда от силна фигура за спортен директор. Човек, разбиращ футбола из основи и със сериозни контакти в Европа. Знакова „червена“ личност от близкото минало, която да милее за бъдещето на най-великия роден клуб. Несъмнено Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров са три легенди, които биха паснали като дялан камък в Борисовата градина. На тях подобен авторитетен пост им приляга. А не бива да се съмняваме, че който и да е от триото да поеме тази отговорна задача, често ще се консултира с останалите и те ще му дават ценни съвети.
Години наред Бербо, Мартин и Стилиян дърпаха националния отбор. Прославяха България по терените в Западна Европа. Неотдавна подеха битка за управлението на футбола у нас, в която отстъпиха на задкулисието и статуквото. Вероятно обаче не са загубили войната. За тях тримата бъдещето на най-великата игра тук се превърна в лична кауза. А управлението на ЦСКА е стъпка в тази посока, защото това е клубът, който винаги е носил промяната.
Двигателите на промяната
Ако по време на големите политически протести в началото на десетилетето се появи „Отровното трио“, то несъмнено Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров биха могли да се нарекат по същия начин във футболните среди. При споменаването на техните имена по устите на шефовете в БФС излиза пяна. Те свалиха Борислав Михайлов от власт. Да, макар и да не успяха да поемат управлението в Бояна (все още), доведоха до ураган, отнесъл окопалия се 18 години Боби.
С тях тримата ЦСКА много ще спечели. Дали ще се изстреля в друга орбита не знам, но всички в клуба ще придобият шампионски манталитет. Ще се възстановят позагубените през този век позиции в чужбина. Термини като „играйкане“ на футболистите ще останат в миналото, защото при Димитър, Мартин и Стилиян тези номера не минават. Ако нещо ще се прави, то ще е по най-професионалния възможен начин. Иначе не биха се захванали.
Всички видяха колко силно влияние оказа Бербатов на Годуин Коялипу след само няколко тренировки. Какво ли е способен да направи с целия отбор, ако бъде назначен за спортен директор? Който и да е от тримата. Въпросът е и те да го искат, защото за разлика от много други легенди, които се самопредлагат на клуба, те имат огромен авторитет и не биха обещавали неща, които са неизпълними, само за да се приберат няколко големи заплати. При тях не се действа така.
Няма коментари.