Българският национален отбор по футбол отново потъна в мрака на безсилието. След поредното тежко поражение – 0:3 като гост на Грузия в световна квалификация за Мондиал 2026, „лъвовете“ вече са с две загуби от два мача, нула точки и голова разлика 0:6. Серията е още по-показателна: 11 безответни гола в последните срещи, след като през юни започна с равенство 2:2 срещу Кипър, последвано от унизително 0:4 от Гърция в контрола на остров Крит.
Днес, на деветосептемврийския преврат, след разговори между Българския футболен съюз и селекционера Илиан Илиев, по чиято инициатива се проведе срещата, двете страни се разделят по взаимно съгласие, съобщи сайтът на БФС.
„БФС изразява признателност към специалиста за професионализма, отдадеността и усилията, вложени в развитието на националния тим, като му пожелава успех в бъдещите професионални начинания. От своя страна Илиан Илиев изрази надежда, че промяната ще доведе до туширане на напрежението, витаещо около отбора, и повече позитивизъм от страна на футболната общественост.
В следващите дни Българският футболен съюз ще излезе с официална информация относно новия селекционер на представителния отбор, както и треньорския щаб, който ще води тима в предстоящите световни квалификации“, гласи още официалното съобщение.
Това обаче не е изненада, защото сухата статистика бе убийствена за Илиев – в 18 двубоя под негово ръководство България има едва три победи (всичките с 1:0 срещу Танзания, Северна Ирландия и Люксембург), девет равенства и шест загуби. Това е визитна картина на безидейност, в която липсват почерк, развитие и перспектива.
Селективна памет и липса на визия
Няма как да се забрави, че именно Грузия през юни 2022-а година предизвика смяна на наш селекционер – след 2:5 в Разград Ясен Петров бе освободен, а временно начело застана сегашният президент на българския футбол Георги Иванов. Сега обаче, въпреки идентичните резултати, оправданията са повече от решенията. Вместо визия за бъдещето, виждаме същите оправдания и разкази за „нямаме кадри“. Истината е друга – дори и наличните футболисти могат да покажат повече, ако има идея, организация и ясна стратегия.
Играчите не са толкова виновни – те разполагат с ограничени качества, но и с тях може да се изгради стил, структура, за да показват дух и борбеност, когато облекат националната фланелка. Проблемът е в треньора, който не успява да извлече максимума, и в ръководството на Българския футболен съюз, начело именно с Иванов, което продължава да управлява по стария модел – с административен контрол, но без дългосрочна стратегия.
Реалност вместо илюзии
Вместо да мечтаем, че още в следващия мач ще победим Турция пред пълния Национален стадион „Васил Левски“, реалността е брутална – Испания и Грузия ни показаха къде сме всъщност. Рекродно ниските коефициенти на букмейкърите за победите на Испания и Грузия срещу нас не оставиха съмнение за очакванията – и те се сбъднаха. Това вече не е изненада, а закономерност.
Проблемът не е само в тези два мача. Проблемът е системен. България няма стил на игра, няма концепция за развитие, а когато видим как Грузия строи стадиони, развива школи и създава играчи като Хвича Кварацхелия, който струва над 90 милиона евро и играе за европейския клубен шампион, сравненията стават болезнени. Най-скъпият ни национал е оценен на близо осем милиона, и дори да беше на терена, нищо нямаше да се промени и разликата в класите отново щеше да е очевидна.
Загубено време и липсваща стратегия
От началото на този век други държави, включително съседни на нас, инвестират в бази, методики и юношески футбол, докато в България едва сега се започва да се мисли за стадиони и инфраструктура. Но дори това няма гаранция, че ще даде резултат, защото липсва системна работа. В юношеските школи резултатите често са по-важни от изграждането на футболисти, а ценностите са заменени от суета и лични облаги. Деца с обувки за стотици евро и коли за шестцифрени суми играят по навик, без дисциплина и без основи на футболната култура.
Така националният отбор се превръща в огледало на разпада. Не е изненада, че нашите играчи изглеждат бавни, без увереност и без тактическа грамотност. Срещу Испания те дори не извършиха нарушение за картон – просто липсваше елементарната борбеност.
Виновниците – Илиан Илиев и Георги Иванов
Да се твърди, че играчите са слаби, е лесно оправдание. Истината е, че вече бившият селекционер Илиан Илиев не показа нито стил, нито авторитет, нито развитие. С общо осем мача като треньор в европейските клубни турнири, без нито една победа и без елиминиран съперник, това ли се нарича „голямо постижение“? Без шампионска титла, единствено с една Купа на България, спечелена срещу втородивизионния Черноморец Поморие, и с едно единствено, почти незабележимо излизане в чужбина в „голямото“ първенство на Ангола?
А президентът Георги Иванов не просто не решава проблемите, а ги задълбочава с липсата на стратегия, липсата на доверие в реформите и с това, че държи футбола в плен на административна инерция.
Футболът не е само резултат на терена, той е система. Когато системата не работи, вината не е у футболистите, които се опитват според възможностите си, а у тези, които трябва да задават посока – селекционер и ръководство. Е, поне единият вече няма да има общо с националния отбор.
Показателни са думите на президента преди две години, когато беше още технически директор. Тогава Иванов се изрепчи на журналистите и критиците, казвайки да изчакаме и да видим след две-три години къде ще се намира националният отбор. „Поживьом, повидим“, както обяви Гонзо тогава. Е, ето – от 77-о място тогава, сега България е на 84-а позиция и ще пада още и още надолу…
В нормалните държави хората с власт носят отговорност и този контекст президентът Георги Иванов трябва незабавно да се оттегли. Причината е очевидна – пълен провал и неизпълнени ангажименти. В нормални общества подобни оставки са естествен акт, без оправдания. Иначе остава впечатлението, че Иванов се стреми да подобри „постижението“ на Борислав Михайлов – 18 години начело без нито едно участие на световно или европейско първенство.
Какъв трябва да е новият селекционер?
България не може да си позволи още един компромисен вариант, назначен по инерция или заради лични връзки. Новият национален селекционер трябва да бъде човек с ясна философия, авторитет и способност да изгражда отбор, а не да оправдава провалите с липса на кадри. Това трябва да бъде треньор, който умее да работи с ограничени ресурси, да извлича максимума от наличните футболисти и да налага принципи, дисциплина и игрова култура.
Най-важното качество е независимостта – личност, която не се влияе от клубни интереси, агенти или вътрешни лобита. Националният отбор не е място за експерименти и протекции, а за най-добрите в момента. Затова новият селекционер трябва да има кураж да взема трудни решения – да оставя извън състава играчи, които не са във форма, независимо от имената им, и да дава шанс на подготвени млади футболисти, които имат мотивация да се доказват.
Не е задължително новият наставник да е българин. Но, ако изборът все пак падне върху българин, той трябва да е треньор с успехи, който е доказал, че може да изгражда стил и да създава боеспособен колектив. Не е достатъчно да има „сини“ или „червени“ симпатии – трябва да има идеи, модерна подготовка и визия за развитие.
Селекционерът трябва да бъде и лидер в съблекалнята – човек, който може да вдъхне респект, да мотивира играчите да се борят до последната минута, дори когато класите са несравними. България няма да излезе утре с футболисти за 100 милиона евро, но може да излезе с отбор, който се бори, пресира, тича и не се предава.
Един от възможните профили е този на Станимир Стоилов, който вече е доказал, че може да изгражда боеспособни тимове и да вдъхва уважение у играчите. Такъв тип треньор може да изисква максимума от наличните футболисти и да ги кара да вярват, че носят тежестта на националната фланелка.
Накъде оттук?
Остават още четири квалификационни мача, които няма да променят нищо в класирането. България няма шанс да се класира, нито е имала. Но това може да бъде момент за ново начало. Време е за визия – за инвестиция в школи, за дългосрочна стратегия и за ново ръководство, което разбира, че футболът не е бизнес само за лична изгода, а обществена кауза.
Феновете вече не очакват победи, те искат поне малко футбол – да видят идея, атака, стил. Ако „лъвовете“ продължават да бъдат безидейни, скоро стадион „Васил Левски“ ще се пълни единствено, когато идват силни съперници, а не заради самия национален отбор, както беше срещу Испания.
Дори и най-добрият треньор няма да успее, ако около него няма ясна стратегия. БФС трябва да осигури условия – инвестиция в анализи, спортна наука, психология и професионален щаб. Новият селекционер трябва да бъде част от дългосрочен проект, който да обедини всички нива – от юношеските гарнитури до мъжкия национален тим. А това изисква не просто ново име, а нов тип лидер – честен, компетентен и неподкупен. Лидер, който разбира, че националният тим е повече от футбол – той е огледало на държавата.
Но, докато няма промяна в управлението и философията, резултатите ще бъдат същите – унизителни, предсказуеми и болезнени.
Няма коментари.