Наследникът на Гунди: Втори живот да имах, пак щях да съм левскар

Славчо Стоилов остава в историята на Левски като първият футболист, който е носил номер девет след трагичната гибел на Георги Аспарухов-Гунди.

След тази жестока трагедия деветката остана свободна и Рудолф Витлачил ми я повери. Започнах да играя с този номер, въпреки че по принцип бях полузащитник. Треньорът ме изтегли зад централния нападател, в какъвто временно бе преквалифициран Павел Панов, лека му пръст, връща се назад във времето за Nostrabet Славчо Стоилов вляво на (снимката).

Деветката ми „тежеше“, разбира се. Как да няма да тежи, като е носена от синята икона. Дебютирах с номер девет при 4:1 над Черно море на „Герена“ и после го носих до края на сезона. Във втората среща бихме Марица с 1:0 в Пловдив, после и Дунав с 2:0 у дома. За последно носих номер девет при 1:1 с ЖСК-Славия в последния кръг. Вкарах гол, но ме обвиниха несправедливо и за гола в нашата врата, и ме пратиха в Спартак Варна, допълва Стоилов.

Последният става шампион с Левски и два пъти носител на Купата, а с юношеския национален отбор на България е европейски шампион.

Аз живея на 5 минути от „Герена“ и от малък съм левскар. Почнах в децата на Левски, минах през юношите и на 18 години дебютирах за мъжете при 4:1 над Черно море. Гунди се отнасяше с нас, по-младите, като баща. Никога не ни е повишавал тон, а и това не беше в стила му, тъй като бе възпитан и интелигентен. Като млад играч обичах да го гледам от пейката и да му се наслаждавам, а той ми е давал и ценни уроци. Помня също как след тренировка винаги ме вземаше с колата си и отивахме да обядваме в стола на МВР. Едва ли някога ще се роди втори Гунди у нас, имам предвид и като футболист, и като човек. Той ще си остане светинята за Левски, каза още Стоилов.

Днес продължавам да ходя на мачове на „сините“ и да следя всеки ден какво се случва с любимия ми тим. След като взехме Купата, мислех, че ще се борим за титлата, но за съжаление не се получи. Като всички левскари и аз страдам, но ние, левскарите, сме минавали и през по-трудно периоди, но винаги сме били зад отбора си и вярата не ни е напускала. Напролет очаквам да се преборим за участие в евротурнирите, но най-важно ще е сделката за новия собственик да бъде финализирана, допълва Славчо.

Да си левскар, означава, че си голям българин. Аз за Левски съм се бил в махалата, за Левски съм се борил на терена, а след това и в живота. За мен е привилегия, че съм от Левски и такъв ще остана до гроб. Втори живот дори да имах, пак щях да съм левскар, завършва Славчо Стоилов.