Може ли „Фантастичната четворка“ на Ливърпул да проработи наистина?

Най-новата кино адаптация на „Фантастичната четворка“ на Marvel излезе по екраните миналия месец, а изглежда спортното ръководство на Ливърпул в лицето на Майкъл Едуардс и Ричард Хюз, е почерпил вдъхновение от него.

Флориан Вирц и Юго Екитике пристигнаха от Бундеслигата срещу обща сума от около 200 милиона паунда (265 милиона долара), като идеята е да придадат нова острота на атаката на Ливърпул. Новият договор на Мохамед Салах, подписан в края на миналия сезон, гарантира, че египтянинът ще остане лидер на тима за поне още два сезона. Въпреки това селекцията не изглежда завършена. Александър Исак от Нюкасъл Юнайтед остава основна цел, като клубът вече отправи официална оферта, която обаче беше отхвърлена. Шведският национал ясно е изразил желание да напусне през това лято.

Комбинацията от Салах, Вирц, Екитике и Исак в едно атакуващо звено звучи достатъчно впечатляващо, за да развълнува феновете на Ливърпул и да всява респект у съперниците. Все пак това не е типична офанзивна четворка — включва класическа „десетка“ (Вирц), десен флангови нападател (Салах) и двама централни нападатели (Исак и Екитике).

Така че, дори да изглежда бляскаво на теория, остава въпросът — могат ли тези четирима реално да играят заедно?

Как биха се вписали в настоящата тактическа схема?

Няма съмнение, че всички футболисти разполагат с необходимия талант, за да се утвърдят на „Анфийлд“. Единствено Юго Екитике може да се разглежда като дългосрочен проект, а не като утвърден елитен играч, въпреки че 22-годишният Вирц е по-млад от 23-годишния французин.

Още от пристигането си през 2017-а година, Мохамед Салах доказа, че може да блести във всяка конфигурация на атаката. От Роберто Фирмино и Садио Мане до Луис Диас и Коди Гакпо – египтянинът продължава да реализира попадения и да участва в изграждането на атаките. След най-силния си сезон с екипа на Ливърпул, 33-годишният нападател не показва признаци на спад и може да се възползва от креативността на Вирц зад себе си и от партньорството с типичен номер 9, който допринася с много повече от голове.

Салах вероятно няма да повтори показателите си от миналата кампания, както поради участието си в Купата на африканските нации, така и заради по-равномерното разпределение на попаденията с нов централен нападател до него.

Класата на Вирц е безспорна. Независимо къде е позициониран на терена, той намира начин да създава голови възможности. Германецът вече демонстрира усет към свободните пространства, контрол върху топката и прецизни подавания, водещи до чисти положения за неговите съотборници.

В контролата, спечелена с 5:0 срещу Стоук Сити, Вирц навлезе между халфовата линия и отбраната, след което намери Доминик Собослай. Въпреки че комбинацията бе пресечена, топката стигна до Дарвин Нунес, който реализира. Исак или Екитике със сигурност биха се възползвали също от подобна асистенция.

Също така, Вирц асистира на 16-годишния Рио Нгумоха, този път след като забави темпото и контролираше играта. Той успя да накара защитата на Стоук да се оголи след комбинация с Къртис Джоунс, преди да подаде на крилото. Германецът запази нивото си и при загубата с 2:4 от Милан в Хонконг. При сходна ситуация, като в първия случай, той намери Харви Елиът, но при наличие на по-мобилен нападател като Исак или Екитике резултатът можеше да бъде по-добър.

Вирц бързо изгради разбирателство със Салах. Двамата често бяха засичани в разговори и с добро настроение по време на подготовката, което вече намира израз и на терена – понякога дори с прекалено заиграване един с друг.

Атакуващо каре, съставено от трима измежду Исак, Екитике, Салах и Вирц, с Коди Гакпо отляво, изглежда балансирано и функционално за системата на Арне Слот. Въпросът е кой измежду Исак и Екитике ще бъде титуляр. Ако Ливърпул плати очакваните над 120 милиона паунда за Исак, сумата вероятно ще е трансферен рекорд за Великобритания и ще изисква той да бъде първи избор.

Макар че в Нюкасъл Исак понякога играеше отляво заедно с Калъм Уилсън, приносът му там бе значително по-малък в сравнение с ролята на централен нападател. Трудно е да си представим, че Ливърпул би инвестирал толкова, за да използва шведа извън естествената му позиция.

Затова именно Екитике може да се окаже ключовото звено. „Червените“ не платиха 69 милиона паунда, за да имат една от най-скъпите резерви в европейския футбол. Неговата способност да играе като централен нападател, в двойка отпред или на лявото крило, бе една от основните причини за привличането му. Ако Исак бъде закупет, Екитике вероятно ще бъде втори избор в центъра на атаката.

Френският нападател е техничен, с добър контрол върху топката, обича да атакува по левия фланг и умее да създава положения. А не бива да се забравя, че именно фланговите играчи бяха основен източник на голове за Ливърпул през миналия сезон. Все пак има малко реални индикации, че Екитике би се чувствал комфортно като титулярно ляво крило. Според портала Transfermarkt.com, той е изиграл само четири мача на тази позиция и нито един след 2021-а година.

Физическата устойчивост на Исак също е фактор. При последното участие на Нюкасъл в Шампионската лига (2023/2024), той записа 40 мача, но пропусна няколко периода заради травми в слабините. От 78 старта във Висшата лига, бе сменен в 43. Следователно Екитике ще има достатъчно игрово време – макар и по-малко, отколкото вероятно е очаквал, докато се адаптира към английския футбол.

През първата половина на миналия сезон, Слот показа, че когато има по двама надеждни футболисти на дадена позиция – като Гакпо и Луис Диас (по лявото крило), Андрю Робъртсън и Константинос Цимикас (ляв бек), или Собослай и Джоунс (в центъра), той предпочита да прави ротации между тях.

Възможно ли е Слот да промени формацията?

По-радикалният начин да се интегрират четиримата в една схема би бил използването на Исак и Екитике като нападателен тандем. Тактическо пренареждане като това вероятно ще изисква преместване на Вирц на лявото крило, със Салах вдясно, в конфигурация 4-2-2-2. В изказванията си относно опциите отляво, Слот спомена Вирц и Нгумоха като алтернативи на Коди Гакпо, но не включи Екитике.

Бившият нападател на Айнтрахт Франкфурт е добре запознат с играта в схема с двама нападатели, след като бе ефективен в партньорство с Омар Мармуш през първата половина на миналия сезон. Двамата се възползваха от движението и креативността си.

„Правя това, което треньорът ми иска, но обичам да правя всичко. Не съм просто нападател, който завършва атаките – обичам да участвам в играта и да създавам положения. Мога да играя сам, но предпочитам да съм с партньор. Важно е да се адаптираш“, сподели пред клубната телевизия Екитике.

Ekitike’s debut.

Not too bad, you can tell that the quality is there — Slot is the best man to get the best out of him pic.twitter.com/ombAV1yxzn

— LFC Transfer Room (@LFCTransferRoom) August 2, 2025

Нападателните тандеми често се основават на взаимно допълване между двамата, което не е типично за Исак и Екитике, тъй като те имат сходен стил. Това не означава, че партньорството не би проработило, но в началните етапи може да си пречат взаимно.

Арне Слот търси гъвкавост, затова може да си представим Вирц, който се движи към централната зона в тази схема 4-2-2-2, докато Екитике прави пробив по левия канал, или пък се връща назад, за да участва в изграждането на атаката – нещо, в което също се отличава.

Гакпо безспорно ще има дума в тази конкуренция. Нидерландецът завърши като подгласник на Салах в голмайсторската листа на Ливърпул през миналия сезон с 19 попадения във всички турнири, а 26-годишният атакуващ футболист започна силно предсезонната подготовка, разписвайки се срещу Престън Норт Енд и Милан.

Как би функционирала тази схема в дефанзивен план?

Поставянето на Вирц като типична „десетка“ вече повдигна въпроси кой ще компенсира липсата на преса от страна на Салах, а какво остава в система с двама нападатели? Това би могло да окаже сериозен натиск върху двойката в средата на терена – Райън Гравенберх и Алексис Мак Алистър, които ще трябва да покриват още по-големи пространства.

Доминик Собослай бе натоварен със сериозни задачи без топка през миналия сезон и в мача срещу Йокохама Маринос (3:1) игра вдясно от двамата дефанзивни халфове, докато Гравенберх действаше отляво. А това е преди изобщо да стане ясно как ще се интегрира ключовата фигура на Мак Алистър.

Още в първия си сезон на „Анфийлд“ Арне Слот демонстрира тактическа гъвкавост и стратегическо мислене – качества, от които ще се нуждае още повече, за да наложи значително обновен състав възможно най-бързо и да избегне впечатлението, че форсира несъвместими решения в неподходящ контекст.