Боливия постигна историческа победа над Бразилия с минималното 1:0 и така си гарантира участие в междуконтиненталните плейофи за Световното първенство догодина. В последния кръг от квалификациите в зона КОНМЕБОЛ Мигел Терсерос реализира дузпа в четвъртата минута от добавеното време на първата част, с което осигури триумфа на домакините в Ла Пас срещу петкратния световен шампион.
За Бразилия поражението означава завършване на квалификационната кампания едва на пето място с 28 точки – цели десет зад първенеца и действащ световен шампион Аржентина. Отборът на Карло Анчелоти се оказа далеч от очакванията, а кампанията напомни за кризисните квалификации за Мондиал 2002. Тогава федерацията смени четирима селекционери за четири години, а цели 104 футболисти облякоха жълтата фланелка. Бразилия допусна тежки загуби от Еквадор, Парагвай, Боливия и посредствения тим на Чили, а класирането бе под въпрос до последния мач. Победата над Венецуела предотврати унижението, но остави сериозни съмнения.
Настоящата квалификациионна кампания за Мондиал 2026 обаче изглежда дори по-лоша. „Селесао“ загуби шест мача срещу пет различни съперника и за първи път в историята паднаха у дома в подобна среща. Аржентина го разгроми в Буенос Айрес през март, а крайното пето място с 28 точки от 18 двубоя представлява най-слабият резултат на Бразилия в този формат.
¡Resultados finales de las #EliminatoriasSudamericanas!
— CONMEBOL.com (@CONMEBOL) September 10, 2025
Resultados finais das #EliminatoriasSudamericanas!pic.twitter.com/wPZFHDNycf
Спасение за южноамериканския гигант донесе разширението на Мондиала до 48 отбора, което увеличи директните квоти за Южна Америка от четири на шест. Без тази промяна Бразилия щеше да бъде изправена пред междуконтинентален плейоф и потенциална най-голяма криза в историята на националния отбор.
Самата загуба от Боливия обаче не е най-сериозният проблем. Срещата се игра в Ел Алто, на над 4000 метра надморска височина, където боливийците почти никога не губят квалификационни мачове. Анчелоти направи девет промени в състава, победил Чили с 3:0 преди няколко дни, а спорната дузпа в добавеното време донесе успеха на домакините. Италианецът прие поражението спокойно, заявявайки, че няма да му отделя прекалено внимание – и вероятно е прав, защото по-големите проблеми тепърва предстоят.
Девет месеца преди началото на Световното първенство Анчелоти все още е в началото на работата си. Той ръководи отбора в само четири официални мача – равенството 0:0 с Еквадор и трудната победа над Парагвай в първите два, убедителния успех срещу слабия Чили и загубата от Боливия в изключително тежки условия. Това е твърде малка извадка за генерални изводи, но времето му за изграждане на отбор е ограничено.
Причините са в хаотичните решения на бразилската федерация, която три години експериментира с Рамон Менезес, Фернандо Динис и Доривал Жуниор, вместо да изгради стабилна структура. Календарът също не е благоприятен. До началото на Мондиала Бразилия няма да играе официален мач. Предстоят контроли с Южна Корея и Япония през октомври, а през ноември ще има проверки срещу африкански съперници. Най-желаните проверки с водещи европейски отбори, които елиминираха „Селесао“ на последните пет световни първенства, ще бъдат възможни едва през март. Това засилва тревогите около подготовката.
На терена слабостите остават видими. В предни позиции липсва физическа мощ, халфовата линия често губи битките срещу по-организирани противници. Каземиро, който вече е далеч от най-добрите си години, предлага ограничена стабилност, докато Бруно Гимараеш показва непостоянна форма.
Все пак има поводи за оптимизъм. В атака се открояват нови варианти – Жоао Педро и Матеуш Куня демонстрират форма в клубовете си и могат да се нагодят към различни роли. Ричарлисон се завърна с повече концентрация и в добра форма след предсезонната подготовка с Тотнъм Хотспър. Винисиус Жуниор вече бе изпробван като централен нападател, което може да се окаже полезно за прагматичния стил на Анчелоти, който го познава добре от съвместния им престояй в Реал Мадрид до съвсем скоро.
Страничните опции също са доста многобройни – Рафиня е почти сигурен титуляр, но Естевао, Луис Енрике и Габриел Мартинели също впечатляват. Лукас Пакета се завърна в състава, а Родриго и Савиньо вероятно ще бъдат част от селекцията. Не трябва да се изключва и Неймар, въпреки че бъдещето му остава несигурно заради продължаващите му проблеми с редовни контузии.
Именно този богат избор на офанзивни играчи накара Анчелоти да подчертае: „Бразилия има 70 футболисти, които биха могли да отидат на Световното първенство“. С това изявление той целеше не само да демонстрира увереност, но и да вдъхне самочувствие в отбора и феновете.
Защото проблемът не е единствено тактически или кадрови. Бразилският футбол страда от липса на увереност. Многократните провали на големи турнири в последните две десетилетия изчерпаха запасите от вяра, а всяка нова спънка се възприема като катастрофа. Въпреки индивидуалния блясък на играчите в Европа, колективната сила на националния отбор не е на същото ниво.
Анчелоти може и да няма време да изгради перфектен колектив, но може да върне увереността и дисциплината. Неговите думи след поражението от Боливия – „Мисля, че ще бъдем в добра форма на Световното първенство. Имам пълно доверие“, бяха послание на спокойствие. Дали ще се окажат реалност или празна реторика, предстои да видим, но със сигурност това е правилна стратегия.
Бразилия е изправен пред структурни проблеми, които няма как да се решат за няколко месеца. При липса на дългосрочен план, оптимизмът и увереността може да се окажат най-силното им оръжие. Историята помни, че отборът е способен да намери път от хаоса към върха, както стана на Световното първенство през 2002-а година.
Няма коментари.