Много се изговори в месеците, в които Илиан Илиев бе начело на Черно море и националния отбор едновременно. Че лобирал за собствените си футболисти от морската столица, че не можел да се концентрира в София с „трикольорите“, че съдиите подкрепяли отбора му заради поста на селекционер и още, и още. Е, Илиан Илиев не е начело на „лъвовете“ вече месец време, а заместникът му не бе неочакван – Александър Димитров.
Нищо против Димитров. Амбициозен и млад, той трябва да е събирателен образ на пробиващите треньори в България. Минал през юношеските и младежките структури, познава отлично системата на родния футбол, защото от около десетилетие работи в нея. Добра или лоша, той е неин кадър – тепърва ще се доказва, изминал е само един мач от периода му като национален селекционер. Разбира се, резултатът за Турция 6:1 говори красноречиво. Първите знаци далеч не са обнадеждаващи, ни най-малко. Да ти отбележат 6 гола в твое домакинство е неуважително, обезкуражаващо и дори жалко. А с поведението си на терена подопечните на Димитров направиха всичко възможно, за да нямат никакви защитници в традиционните медии и социалните мрежи, където дискусиите след краха бяха разпалени.
Темата за загубата от Турция изплува нагоре, за разлика от обичайната „дъвка“ допреди броени седмици – играчите на Черно море. Докато Илиев бе национален селекционер, той неминуемо викаше цяло звено от варненци. Пламен Илиев, Живко Атанасов, Васил Панайотов бяха редовна част от националния отбор. Подобни примери за взимане на цяла кохорта от играчи от клубен в национален отбор не е новина само по себе си. Германия, Италия, Франция на най-високо ниво, Гърция и Румъния от балканските ни съседки го правят най-редовно. Когато имаш реално функционираща част от един клубен отбор, е напълно естествено да я приложиш и в националната гарнитура. Тук това не бе разбрано, а се виждаха конспирации в повиквателните на вратаря Илиев, Атанасов и Панайотов. Не на последно място – и на Виктор Попов и Мартин Минчев, с които Илиев вече бе работил на „Тича“. В момента десният бек е в полския Корона Киелце, а Минчев, отдавна напуснал Варна, също играе в Екстракласата, но за Краковия.
И въпреки цялата помия, която се изля върху Илиев в рамките на година и десет месеца, той не изневери на принципите си. Опитният треньор така и не спря да вика своите познайници, опитвайки да изгради ядро на националния отбор. Такова ядро, каквото имат почти всички. От 12 до 15 футболисти, които да са гръбнак, а останалите да бъдат просто добавена стойност спрямо форма, класа, представяне, постижения и т.н. Естествен подбор му се казва. За мнозина изборът на Илиев беше трън в очите и те под път и над път го атакуваха за собствените му решения.
Е, Илиев вече се раздели с поста, а Пламен Илиев, Живко Атанасов и Васил Панайотов нямат повиквателни. Очевидно е започнало поредното „подмладяване“ в представителния тим. В това няма нищо лошо само по себе си като идея. Но е тъжно и жалко националният тим да е с голова разлика 1:12 и да яде пердах от всеки срещнат съперник, докато треньорът призовава „да не бъдем черногледи“, а на пресконференция заявява, че е „ясно, че ще ядем шамари“.
Няма коментари.