Митът за щастието: Ливърпул печели с класа, а не с късмет

Това вече се превръща в позната история за Ливърпул във Висшата лига. Както и през миналия сезон, тимът си осигури удобна преднина пред най-близките конкуренти (б.а. – пет точки преди мачовете от шестия кръг). Разликата е, че тогава това се случи през ноември, когато оставиха зад себе си Манчестър Сити, Челси и Арсенал, а сега е още септември.

Разбира се, предстои дълъг път и не е моментът да се говори за клуб, който се доближава до нова титла. Но всички признаци сочат в една посока – и тя не е към „Етихад“ или Лондон. Миналата година на състава на Арне Слот му трябваха 11 мача, за да изгради аванс от пет точки. Това бе още по-впечатляващо, тъй като двете най-скъпи попълнения – Александър Исак и Флориан Виртц, все още не са напълно интегрирани към състава. Така се подчерта класата на ключовите играчи, които изнесоха успешния минал сезон.

Общата тема след всяка победа – седем от седем във всички турнири след загубата в „Къмюнити Шийлд“ от Кристъл Палас, е усещането, че Ливърпул се възползва от късмета си. Късни голове и трудни успехи породиха мнения, че съдбата е на тяхна страна. Аргументът се подсили от победното попадение на Юго Екитике в 85-ата минута срещу Саутхемптън за „Карабао Къп“.

В известна степен това бе подкрепено от статистическата агенция Opta, която изчисли „очакваните точки“. Моделът симулира всеки двубой 10 000 пъти на база „xG“ и дава очаквани резултати. Според него, очакваните точки на Ливърпул са 8,6 – значително по-малко от реалните 15.

https://t.co/v0ZCHoIWY0 pic.twitter.com/mF6IKYlVOh

— Opta Analyst (@OptaAnalyst) September 24, 2025

Треньорът Арне Слот призна, че шансът е изиграл роля при дузпата на Мохамед Салах срещу Бърнли след играта с ръка на Ханибал Мейбри. Но има и далеч по-показателна статистика, която подчертава доминацията. В пет шампионатни мача Ливърпул допусна само девет удара към вратата си – най-ниският показател в лигата. Въпреки усещането, че може да се вкара срещу тях, фактите сочат друго.

Отборът не позволява много висококачествени ситуации. Те са с най-високо средно притежание (63%) и с най-много удари към вратата (24). Това дава различен поглед върху постигнатите успехи. В решителните минути класните футболисти бележат, а Ливърпул, единственият тим в историята на лигата с победни голове след 80-ата минута в четири поредни мача, го доказва.

Ако има нещо, то е, че „червените“ всъщност нямаха късмет при допуснатите голове. Два срещу Борнемут на почивката и два от статични положения срещу Нюкасъл Юнайтед с човек по-малко породиха притеснения. Но да се инкасират четири попадения от първите шест удара към вратата е необичайно.

Допълнителен фактор е, че Алисон Бекер има едва четири спасявания – най-ниският показател сред титулярните вратари. За сравнение, колегите му от Арсенал и Тотнъм Хотспър, които са най-близките преследвачи в таблицата, записаха общо 32 (Давид Рая – 13, Гулиелмо Викарио – 19).

Головете на Антоан Семеньо за Борнемут дойдоха от трудни позиции, където шансът за спасяване бе минимален. Подобно бе и срещу Нюкасъл, когато Бруно Гимараеш и Уилям Осула реализираха. В Шампионската лига и двете попадения на Маркос Йоренте бяха след рикошети, а второто – зрелищно воле. Дори голът на Идриса Гейе при 2:1 срещу Евертън бе трудно предотвратим. Затова наративът около старта на Ливърпул има нужда от преоценка.

През този сезон акцентът падна върху атаката. На тренировъчната база има стена със снимки от всяка шампионатна победа, като досега там се поставят героите с късните голове. Но е сигурно, че и Алисон, заедно с отбраната пред него, ще заемат мястото си.

Бразилецът още не е направил съществена намеса, тъй като съперниците надминаха своето „xG“ в три от петте срещи във Висшата лига. От друга страна, очакваните стойности за Бърнли (0.13) и Арсенал (0.49) бяха толкова ниски, че единственото сериозно изпитание за Алисон бе да отклони удара на Нони Мадуеке от границата на наказателното поле до гредата с относителна лекота.

Комбинираният „xG“ на Ливърпул срещу (4.0) във Висшата лига е по-нисък от петте реално инкасирани попадения, което единствено подчертава тезата, че тимът не е бил изправен пред продължителен и постоянен натиск.

Следователно твърдението, че са имали късмет, не е вярно. Ако изобщо има нещо, то изглежда е точно обратното.

Ливърпул стартира сезона със стабилност и контрол, прикривани зад „обвинения в късмет“. Статистиката обаче ясно показва доминация – от притежанието и създадените положения до минималния брой удари, допуснати пред вратата на Алисон. Вместо привилегирован от съдбата, отборът на Арне Слот изглежда като състав, който печели чрез качество, дисциплина и ефективност в решителните моменти.