Пари Сен Жермен показа защо е действащ европейски шампион, надигравайки Атлетико Мадрид с категоричното 4:0 в първия си мач от Група „B“ на Световното клубно първенство в Лос Анджелис. Срещата се проведе на стадион „Роуз Боул“, където френският тим доминираше в горещите условия.
Фабиан Руис откри резултата в 19-ата минута, възползвайки се от високата преса на парижани, която принуди съперника да допусне груба грешка в собствената половина. Малко преди почивката Витиня удвои преднината. Атлетико имаше своя момент чрез Антоан Гризман, който пропусна най-чистото положение за испанците, преди парижани да отговорят с нова вълна от атаки.
През второто полувреме попадение на Хулиан Алварес бе отменено заради нарушение на Коке срещу Дезире Дуе в началото на атаката. Играта постепенно се изнерви и стана по-разпокъсана. В 78-ата минута Клеман Лангле бе изгонен с втори жълт картон, което окончателно разклати защитата на мадридчани.
До края ПСЖ продължи да натиска и стигна до още два гола – Сени Маюлу реализира третото попадение, а Канг-ин Лий оформи крайния резултат от дузпа с последния удар в срещата. След този убедителен успех, отборът на Луис Енрике е лидер в групата с три точки, колкото има и следващият им съперник Ботафого след победата с 2:1 на Сиатъл Саундърс.
Безмилостна ротация на Пари Сен Жермен разкъса Атлетико под горещото слънце на Лос Анджелис
Пари Сен Жермен може да бъде извинен за слабото темпо в отделни моменти от мача, предвид изтощителните условия и наситения календар. Само две седмици изминаха от финала на Шампионската лига, в който парижани разбиха Интер с 5:0, и три от спечелването на Купата на Франция. Освен това те бяха абсолютни доминанти през цялото първенство и спечелиха рано титлата.
И все пак, отборът на Луис Енрике не играеше за удоволствие – играеше с цел и безпощадна ефективност. Прецизната им ротация и високата интензивност буквално разглобиха Атлетико Мадрид. Обичайно подготвеният за тактически битки тим на Диего Симеоне, който през ноември успя да победи ПСЖ с 2:1 на „Парк де Пренс“, въпреки че държеше топката само в 29% от времето, този път изглеждаше безпомощен. През първото полувреме испанците сякаш преследваха сенки, неспособни да се противопоставят на динамичния натиск.
Халфовата линия на ПСЖ беше ключът към това надмощие. Витиня често се връщаше дълбоко, изпълнявайки роля на трети централен защитник и отваряйки пространство за офанзивните пробиви на Нуно Мендеш по левия фланг. Фабиан Руис демонстрира отлична мобилност, навлизайки в свободни зони и комбинирайки с лекота, докато Жоао Невеш впечатли с агресия и стабилност без топка.
И тримата бяха замесени в първото попадение – Руис и Невеш се намираха в централния кръг само секунди преди първият да изтръгне топката с преса, а вторият да тръгне напред от границата на наказателното поле. Координираната им работа създаде основата за гола и зададе ритъма на мача.
В динамичната схема на парижани Ашраф Хакими често атакуваше отляво, Нуно Мендеш се включваше по централната ос, а Дезире Дуе непрекъснато сменяше фланговете. Движението без топка беше толкова интензивно и многопластово, че съперникът изглеждаше дезориентиран. За зрителя бе зрелище, а за играчите на Атлетико – изпитание, с което не можаха да се справят.
Кошмарен старт за Атлетико Мадрид
Атлетико Мадрид дойде на Световното клубно първенство с гордост и амбиция, готов да докаже, че мястото му е сред световния елит. Вместо това, стартът на кампанията в Съединените щати се превърна в разочарование, като поражението с 0:4 от Пари Сен Жермен подчерта проблеми както на терена, така и извън него.
Още с пристигането си в Лос Анджелис, испанският тим се сблъска с предизвикателства. Базата на отбора се намира в центъра на града, в близост до кметството, където се провеждат редица обществени протести. Играчите и щабът признаха, че са подложени на постоянен шум от полицейски сирени и хеликоптери. Макар да настояваха, че това не влияе на подготовката, безидейната им игра през първото полувреме в неделя постави тези твърдения под съмнение.
Под ръководството на Диего Симеоне, Атлетико често е способен да извлича максимума в трудни ситуации, като редовно обръща негативни резултати. Типичен пример бе победата с 2:1 срещу ПСЖ в Шампионската лига през ноември, след като губеха в резултата. С надеждата за подобен обрат, Симеоне включи опитния полузащитник Коке още в началото на второто полувреме, заменяйки безличния Самуел Лино. Промяната донесе повече стабилност, а Хулиан Алварес дори реализира, но попадението бе отменено след намеса на системата ВАР, установила нарушение на Коке срещу Дезире Дуе при началото на атаката.
След час игра наставникът направи типичните си тройни смени, търсейки свежест и по-офанзивен подход. До 70-ата минута вече беше използвал и петата си смяна – Александър Сьорлот се включи в предни позиции, но пропусна отлична възможност, като прати топката над вратата от няколко метра. Въпреки тези усилия, Атлетико не успя да създаде реална опасност и в нито един момент не изглеждаше способен да се върне в мача, особено след втория жълт картон на Клеман Лангле за бурна реакция срещу решенията на съдията Ищван Ковач.
„Лос Колчонерос“ ще останат в същия хотел в Лос Анджелис по време на груповата фаза, с изключение на кратко пътуване до Сиатъл за втория си двубой срещу местния тим Саундърс. Атлетико трябва да се надява, че промяната на обстановката и повече спокойствие в лагера ще върнат концентрацията и енергията на отбора, ако искат да останат в битката за трофея от турнира.
Хвича Кварацхелия е олицетворение на новото лице на ПСЖ
Хвича Кварацхелия продължава да впечатлява с играта си и в новата си роля в Пари Сен Жермен. Грузинският национал изглежда като сбъдната мечта за всеки треньор – техничен дрибльор, съчетал креативност с изключителна работна етика. В първия мач от група „B“ на Световното клубно първенство той изигра ключова роля с две асистенции и едва не ознаменува представянето си с великолепен гол.
Първото попадение на ПСЖ демонстрира футболния интелект на Кварацхелия – той навлезе в по-централна зона на наказателното поле, пое топката с гръб към вратата и с елегантно докосване я подаде към Фабиан Руис, който откри резултата. Втората асистенция бе образец на бърза контраатака – Кварацхелия проби по левия фланг и намери Витиня, който удвои преднината на парижани малко преди почивката.
Но не само головия принос го отличава. Интензитетът, с който Кварацхелия участва в пресата на ПСЖ, разкрива трансформацията на отбора под ръководството на Луис Енрике. Играчът е неуморен във фазата без топка, като показва същата решителност и енергия, с която атакува. Именно тази ангажираност в двете фази на играта го превръща в символ на новата философия на клуба – техничен, гъвкав, колективен играч.
Грузинецът бе близо до това да запише и гол, който щеше да коронова страхотното му представяне. В началото на второто полувреме той се освободи след подаване от Нуно Мендеш, нагласи топката на десния си крак и отправи техничен удар към горния ъгъл, но Ян Облак с върха на пръстите си и напречната греда предотвратиха попадението.
Кварацхелия показа не просто класа – той показа как изглежда модерното крило в съвременния футбол.
Как жегата повлия на мача на „Роуз Боул“?
Атмосферните условия на стадион „Роуз Боул“ се превърнаха в сериозен фактор в мача между Пари Сен Жермен и Атлетико Мадрид. Срещата започна по обяд местно време при температура от 28°C, а до последния съдийски сигнал термометрите вече показваха 32°C. За зрителите по трибуните това бе истинско изпитание – легендарният стадион, известен със своята естетика, не предлага и сантиметър сянка, а горещината бе непрестанна.
Дори по стандартите на модерния футбол, рядко се вижда старши треньор в официален мач да носи къси панталони, но Луис Енрике очевидно бе предвидил условията и изглеждаше съвсем комфортно с избора си на облекло, за разлика от мнозина по терена.
Как се справиха играчите? Пари Сен Жермен демонстрира завидна физическа подготовка, особено през първото полувреме. Отборът запази обичайния си интензитет и висока преса, която доведе до ключови грешки от страна на съперника. Атлетико обаче изглеждаше далеч по-уязвим – и физически, и психически. Футболистите на Диего Симеоне често се задъхваха, особено при преходи в защита.
Нагледен пример бе моментът с левия бек Хави Галан – след рядко негово включване в предни позиции, той загуби притежанието на топката и остана почти неподвижен на място, с ръце на кръста, видимо дезориентиран. Подобна картина подсказваше възможни признаци на топлинен удар – симптом, който при тази интензивност и температура съвсем не бе изключение.
Жегата, без съмнение, бе допълнителен съперник за Атлетико – такъв, с който ПСЖ се справи по-ефективно.
Контрапресата е сърцето на успеха за ПСЖ
Контрапресата може и да не изглежда толкова зрелищна, колкото ефектните дрибъли и зигзагообразни рейдове на Дезире Дуе или Кварацхелия, но именно тя превръща този отбор на Пари Сен Жермен в истинска машина. В непоносимата жега на „Роуз Боул“ отборът на Луис Енрике впечатли не само с владеенето на топката, но и с агресивното си поведение след загубата ѝ – една от ключовите характеристики на модерния футбол на най-високо ниво.
През първото полувреме ПСЖ контролираше близо 75% от владението, което си беше постижение при подобни климатични условия. Но още по-впечатляваща бе реакцията им при загуба на топката: незабавен колективен натиск, който обезсърчаваше съперника и го принуждаваше да прави грешки с плашеща регулярност.
Гонсало Рамош бе начело на тази висока преса в първите минути. Със своята издръжливост и усет за затваряне на пространства той не позволи на защитниците на Атлетико спокойно да изграждат атаките си. Един от ключовите моменти бе, когато притисна Клеман Лангле, което доведе до грешно подаване и спечелен ъглов удар – малък епизод, който илюстрира цялостния подход на парижани.
Както при повечето действия в този отбор, натискът не беше индивидуална инициатива, а координирана система. Жоао Невеш бе играчът, който предизвика отнемането на топката, а това доведе до първия гол, но нямаше да се случи без мощния пробив на Ашраф Хакими, който принуди Хави Галан да се паникьоса. В момента на удара на Фабиан Руис, цели седем играчи на ПСЖ се намираха около наказателното поле – емблематично за този стил.
Да диктуваш темпото в мач от такъв калибър не е лесна задача. Но комбинацията от техника при притежанието и интензивност без топка прави ПСЖ не само опасен, но и устойчив. Ако Атлетико Мадрид се оказа първата жертва на тази безмилостна контрапреса, то със сигурност няма да бъде последната.
Няма коментари.