След последното поражение на Манчестър Юнайтед от Брентфорд – Рубен Аморим, увери, че никога не се тревожи за своя пост и че рано или късно „ще получи заповедите си на „Олд Трафорд“. Думите му прозвучаха предизвикателно, но статистиката говори сама за себе си. Под негово ръководство Юнайтед е загубил 17 от последните 33 мача във Висшата лига, като е спечелил едва девет пъти. Подобно съотношение се среща само в архивите от времето преди Втората световна война.
Търпението на привържениците е на изчерпване
Феновете на Юнайтед традиционно проявяват повече подкрепа към своите мениджъри в сравнение с привържениците на други грандове. Но дори тяхното търпение вече е почти изчерпано. След слабата и бездушна игра на „Джи Тех Комюнъти Стейдиъм“, социалните мрежи бяха залети от призиви за уволнението на португалеца. Анализаторите също останаха озадачени – трудно е да се обясни как клуб с толкова голям потенциал продължава да трупа разочароващи резултати.
Идеология без адаптация
Всеки добър мениджър трябва да има ясна философия, но и способността да адаптира схемата си към наличните играчи. Аморим обаче отказва да се откаже от любимата си формация 3-4-3. Още на първата си пресконференция подчерта, че „няма втори начин“, а неуспехите оттогава не го накараха да преосмисли методите си. Миналата седмица дори заяви, че „дори Папата не би могъл да го убеди да промени мнението си“.
Той имаше достатъчно време да внедри своята философия – цялата предсезонна подготовка, последвана от дълги седмици тренировки, тъй като отборът не играе в Европа. И все пак посланията му не достигат до футболистите. В тази ситуация Аморим изглежда като капитан, който упорито отказва да смени курса, докато корабът му се насочва към айсберг.
Отчуждаването на ключови фигури
Един от най-сериозните проблеми е отношението му към отделни играчи. След наказанието на Каземиро срещу Челси, мениджърът трябваше да избере между таланта Коби Мейно и новото попълнение Мануел Угарте. Въпреки настояванията на феновете, той отново пренебрегна юношата и предпочете уругваеца, който няма същите технически качества.
Отказът да даде шанс на Мейно не изненада никого – португалецът никога не е оценявал особено един от най-талантливите младоци в клуба, тъй като не се вписва в схемата му. Това накара английския национал да поиска трансфер в края на летния прозорец. Желанието му не беше за постоянна раздяла, което говори ясно – той иска да остане в Юнайтед, но не вижда перспектива, докато Аморим е начело.
Подобна съдба сполетя и други футболисти. Маркъс Рашфорд беше изхвърлен от отбора, след което същото се случи с Алехандро Гарначо. Дори Расмус Хойлунд, който беше готов да се бори за титулярно място, постепенно бе пренебрегнат. Ако ситуацията продължи, Юнайтед рискува да загуби още от своите звезди.
Липсата на инерция
Аморим многократно говори за нуждата от инерция. Победата над Челси беше възможност за първи път от май 2024-а година Юнайтед да постигне две поредни победи във Висшата лига. Наставникът дори подчерта: „Ако не разберем значението на инерцията сега, имаме голям проблем“. Но отборът отново се провали срещу Брентфорд, потвърждавайки думите му.
Липсата на последователни успехи е по-сериозна от всяка друга статистика. Без стабилност няма перспектива за класиране в Европа, нито за трайно израстване. Фактът, че Юнайтед повече от година не може да запише две победи подред, е симптом на дълбока криза.
Индивидуални грешки и липса на отговорност
Португалецът често твърди, че неговата система не е проблем. Действително, не схемата е причината за подарените голове от Андре Онана или Алтай Байъндър, за неточните отигравания на Хари Магуайър или за пропуските на капитана Бруно Фернандеш от дузпи. И все пак тези грешки се случват под негово ръководство. Наставникът е този, който трябва да подготви футболистите си да устоят на напрежението, а очевидно не успява.
„Головете, които допуснахме, са неща, върху които работихме през седмицата. Това е разочароващо“, призна самият той след мача. Вероятно е вярно, че част от играчите се пречупват под тежестта на очакванията, но именно треньорът трябва да им помогне да се справят с това.
Шокираща статистика
След поражението от Брентфорд, балансът на Аморим във Висшата лига е 34 точки от 33 мача – средно 1,03 на двубой. Това би означавало 39 точки за цял сезон – равносметка, достатъчна за изпадане в някои предишни кампании. През сезон 2010/2011 Блекпул и Бирмингам Сити завършиха именно с 39 пункта и отпаднаха, докато Юнайтед тогава стана шампион.
Днес ситуацията е различна, но с подобно темпо „червените дяволи“ щяха да прекарат кампанията, обречени да гледат назад с притеснение. А съперниците вече използват това за подигравки. По време на победата им с 5:1 над Бърнли в събота феновете на Манчестър Сити скандираха: „Ще изпаднете заедно с Юнайтед“. Ако клубът не промени курса, като смени мениджъра, подигравателните думи на съперниците може да се окажат пророчески.
Негативна реторика и подкопано доверие
Друг сериозен проблем е реториката на треньора. В първите си изявления той уверяваше, че вярва в състава, но само седмици по-късно започна да го критикува безмилостно. След поражението от Брайтън & Хоув Албиън през януари нарече отбора „най-лошия в историята на Юнайтед“. Подобни думи може да привличат внимание, но не вдъхновяват футболистите. Напротив – подкопават доверието в проекта.
След историческия резил и отпадането от четвъртодивизонния Гримсби Таун с дузпи за „Карабао Къп“, Аморим заяви, че „Играчите говориха много ясно“ и намекна, че може да си тръгне, казвайки: „Нещо трябва да се промени, а не можеш да смениш 22 играчи“. Португалецът призна, че е обмислял раздяла още през февруари. Макар сега да твърди, че няма намерение да подава оставка, атмосферата на „Олд Трафорд“ и в тренировъчната база в Карингтън остава все така мрачна.
Заключение
Рубен Аморим пое Манчестър Юнайтед с обещанието за нова ера и модерен стил. Вместо това статистиката е катастрофална, философията му се оказва твърде догматична, а отношението му към играчите – деструктивно. Липсата на инерция, честите грешки и постоянните негативни послания подкопават всякакъв оптимизъм.
Феновете вече не вярват, че промяната ще дойде под негово ръководство. И ако клубът иска да върне позитивизма и амбицията, ръководството ще трябва да предприеме решителна стъпка – да смени треньора, преди кризата да се задълбочи още повече.
Няма коментари.