Имаше известна ирония в това, че Манчестър Сити завърши мача в Монако (2:2) сред хаос. И не, защото напомни за провала им в Шампионската лига на Френската Ривиера преди осем години. Изравнителният гол на домакините в 90-ата минута, отсъден след преглед със системата ВАР, бе последван от суматоха, в която Джанлуиджи Донарума грабна топката и се затича към своята скамейка, а служител на Монако получи червен картон. Цялата тази сцена контрастираше с комфорта, който Сити изпитваше през по-голямата част от двубоя – и именно в това се криеше парадоксът. Драматичният финал беляза иначе най-спокойното и контролирано представяне на отбора през сезона.
FT: Monaco 2-2 Man City
— Squawka Live (@Squawka_Live) October 1, 2025
A 90th minute penalty from Eric Dier secures the home side a point. #UCL pic.twitter.com/OV1hY6FA4T
В този втори мач от груповата фаза на Шампионската лига се видя, че все повече елементи от пъзела на Хосеп Гуардиола започват да си пасват, но късното изравняване подчерта, че тимът още не е достигнал нивото на зрялост, което му позволява да доминира през пълните 90 минути. Първото полувреме бе най-изпипаното за Сити от началото на кампанията – те владееха топката, променяха бързо посоката на атаките и поддържаха постоянен натиск в последната третина. Фил Фодун бе неуловим в пространствата между линиите и в продължение на 15 минути след втория гол Монако не успяваше да го спре да поема топката с гръб към вратата. Той удари греда, Ерлинг Халанд пропусна от близко разстояние, а Тиджани Рейндерс прати удара си на сантиметри покрай страничния стълб.
Халанд, който вкара два пъти само от седем докосвания през първото полувреме, тормозеше тримата централни бранители с движението си зад гърба им. Фодън използваше свободните зони, които норвежецът създаваше, и разкъсваше защитата. Това бе най-пълноценното му участие във всяка фаза на играта и най-енергичното му представяне от миналата пролет, когато бе водеща фигура при четвъртата поредна титла на клуба във Висшата лига.
След почивката обаче Сити изгуби ритъма си. Темпото спадна, а доминацията им бе накъсвана от епизодични проблясъци на Монако. Макар и редки, те напомниха за тенденцията, видима и срещу Уулвърхемптън Уондърърс, Брайтън & Хоув Албиън, Манчестър Юнайтед и Арсенал – Сити водеше, но спечели само два от тези двубои, тъй като губеше енергия след почивката и допускаше ситуации в края. Това се превръща в повтарящ се модел. Футболът по природа е динамичен, но тази колебливост започва да се превръща във фактор, който влияе на резултатите на „гражданите“.
Дълго време, при ранно предимство Сити, означаваше сигурна победа, но това вече изглежда избледнява. Отборът не е толкова изчистен, а резервите му не предлагат предишната хомогенност. Преди мача Гуардиола подчерта, че завръщането на Раян Айт-Нури, Абдукодир Хусанов, Раян Шерки и Омар Мармуш след паузата за националните отбори ще осигури дълбочина и конкуренция в мачовете на всеки три дни. Без тях решението да изведе титулярите срещу осакатения Монако породи въпроси за доверието му към част от състава.
Родри бе заменен от Нико Гонсалес в 61-ата минута, след което Матеус Нунеш зае мястото на Джон Стоунс вдясно, а Савиньо смени Жереми Доку. Гуардиола не използва останалите резерви – Нейтън Аке, Рико Луис, Оскар Боб и Матео Ковачич, който се завърна след операция. Испанецът все още експериментира с оптималните комбинации, но структурата на конкурентен отбор постепенно се заформя.
Донарума внесе спокойствие и увереност в защитата. Хусанов, преди травмата си, се утвърди на позицията десен бек, Рубен Диаш и Йошко Гвардиол изграждат стабилно партньорство, Родри се завърна в познатата си роля, а Рейндерс добавя енергия и пробивност в средата. На крилото Доку демонстрира израстване, докато връзката между Фодън и Халанд се развива все повече. Сити разполага с качество за брилянтен футбол, но все още търси постоянство, което да превърне отделните проблясъци в устойчиво надмощие.
9 – Erling Haaland has outscored nine teams for goals in their first 50 UEFA Champions League games – Haaland has 52 goals, more than Dinamo Zagreb, Anderlecht, Lille, Club Brugge, Besiktas, Celtic, Galatasaray, CSKA Moscow and Panathinaikos managed in their first 50. Machine. pic.twitter.com/ZULgFe7zXi
— OptaJoe (@OptaJoe) October 1, 2025
„Може би ще преглътна думите си, но харесвам много от това, което виждам“, заяви Гуардиола преди срещата.
След края той остана доволен от играта, намирайки само един аспект за критика.
„Бяхме близо до идеалното. Играхме наистина добре, освен в преходите. Когато те (Монако) изритваха дълги топки, не печелехме втората, бяхме малко по-отворени. Това е единственото, което можехме да направим по-добре“, каза той.
Още едно късно изравняване обаче е тревожен сигнал, идващ само десет дни, след като Габриел Мартинели спаси точката за Арсенал в 93-ата минута. Резултатът 2:2 поставя допълнително напрежение върху гостуването на Виляреал по-късно този месец.
Монако далеч не е на нивото на „гражданите“ – тимът играе слабо, липсват шестима титуляри, а Пол Погба все още не е готов след 18-месечното си наказание. В по-широк контекст обаче Сити остава сред осемте отбора, почти сигурни за осминафиналите след два кръга, и е в серия от шест поредни мача без поражение – постижение, което регистрира едва два пъти през миналия сезон. Макар равенството да не бе идеално, представянето отново показа признаци на стабилизиране и напредък.
Няма коментари.