Манчестър Сити победи в изключителна драма Фулъм като гост с 5:4 в двубой от междинния 14-ти кръг на английската Висша лига. За „гражданите“ успехът не беше сигурен до последно, след като водиха с 5:1 в 54-ата минута, но допуснаха три гола в оставащото време до края на мача.
Вечерта беше по-специална за Ерлинг Халанд, който се превърна в играча, който най-бързо е вкарал 100 гола във Висшата лига. На норвежеца му бяха нужни 111 мача, за да реализира сто попадения. По този начин голмайсторът изпревари легендата Алън Шиърър, който държеше рекорда със 100 гола в 124 мача.
Именно Халанд откри резултата в 17-ата минута, а след още 20 Тиджани Райндерс удвои. До почивката Фил Фодън направи 3:1, но Емил Смит Роу върна едно попадение в добавеното време. Английският национал вкара още един гол в началото на второто полувреме, а до 54-ата автогол на Берге оформи четирите гола разлика.
Възходът на домакините започна след 180 секунди, когато Алекс Иуоби вкара за 2:5, а в 72-ата и 78-ата минута резервата Самуел Чуквуезе беше точен за 4:5. Въпреки това, Фулъм не успя да избегне 19-ото поредно поражение от Манчестър Сити.
С този драматичен успех тимът на Хосеп Гуардиола запаси второто си място във временното класиране с 28 точки. Лидерът Арсенал има 30, а в сряда вечер приема Брентфорд. През идния уикенд „гражданите“ приемат новака Съндърланд.
Докато натискът на „Крейвън Котидж“ започваше да подкопава увереността на Манчестър Сити, треньорският щаб се опитваше да запази хладнокръвие, демонстрирайки спокойствие, което трябваше да обедини отбора в момент на напрежение. Посланието им бе ясно: не изпадайте в паника, били сме в подобни ситуации и знаем как да излезем от тях. Но тази увереност постепенно започна да изглежда като отчаян опит да се скрие видимият разпад, който Фулъм усещаше с всяка изминала минута. Играчите на домакините виждаха притеснението в съперника, а публиката реагираше инстинктивно като допълнителен катализатор на натиска.
При всяко подновяване на играта футболистите на Сити използваха жестове, за да държат инициативата, която очевидно изпускаха. Ерлинг Халанд призоваваше за спокойствие при 5:2, опитвайки се да напомни за предимството им. При 5:3 Бернардо Силва инструктира младия Нико О’Райли да задържа топката и да не се поддава на напрежението. Когато резултатът стана 5:4, Рубен Диас вече молеше нападателите за повече дисциплина при пресата. Но тогава процесът на разпад беше необратим. Фулъм усети колективното колебание на противника, а отборът на Гуардиола изглеждаше сякаш е загубил ориентация и увереност, за да затвори мач, който трябваше да бъде спечелен рутинно.
Видно е, че този Манчестър Сити вече не прилича на отбора, който години наред доминираше Висшата лига чрез опит, ритъм и почти автоматизирани решения в трудни моменти. Новите попълнения, почти всички дошли от чуждестранни първенства, още не са изградили инстинктите и хладнокръвието, изисквани от английския футбол. Едва половината от групата за мача имат спечелени титли, а само седем са били шампиони повече от веднъж. Това е изключителна промяна в профила на Сити, който доскоро се основаваше на стабилност, играчи с огромен опит и способността да се справят с всякакъв вид натиск.
Така загубата на контрол не изглеждаше като моментно колебание, а като симптом. Да бъдеш лишен от владение на топката за толкова дълги периоди е нещо невиждано за Гуардиола, чиито отбори исторически се крепят върху пълното „задушаване“ на съперника. Но срещу Фулъм тази структура се разби. От 3:0 и 5:1 Сити се превърна в отбор, който се бори да запази преднината си. Три гола за 21 минути позволиха на домакините да докарат мача до шокиращо равенство, предотвратено единствено от изчистването на Йошко Гвардиол в последните секунди. Това щеше да бъде едва второ 5:5 в историята на Висшата лига.
Паралелът с другия мач с десет гола, който бе последният на сър Алекс Фъргюсън през 2013-а година, е показателен. Тогава Манчестър Юнайтед вече беше шампион, а срещата с Уест Бромич Албиън имаше празничен характер. Играчите изпуснаха парата, защото обстоятелствата го позволяваха. Но Сити нямаше нито лукса, нито правото да процедира по същия начин срещу Фулъм. Залогът беше огромен, преследването на Арсенал е безпощадно, а всяка загубена точка може да се окаже решаваща в края на сезона.
След мача Гуардиола избра леко ироничен тон, за да разведри атмосферата, но думите му прозвучаха като прикрито признание на тревога.
„Хареса ли ви, момчета, а?“, попита той, докато влизаше в стаята за пресконференцията.
„Аз? Косата ми окапа… При резултат 5:1 си мислехте, че всичко е приключило. Бяхте написали статиите си. Утре Манчестър Сити се завръща… най-накрая. А след това – в кошчето и трябва да започнете отначало“.
Победата не може да прикрие фактите: Сити игра непоследователно, нерешително и далеч от обичайната дисциплина, която ги превърна в доминантна сила. И въпреки че спечелените три точки ги доближиха само на две от Арсенал, разликите между двата отбора започват да се очертават. Тимът на Микел Артета не допуска подобни сривове, не губи контрол и не позволява пободен мач да се превърне в хаос. Арсенал не е инкасирал за три срещи повече голове, отколкото през целия сезон. Сити – да.
„Аз съм най-възрастният мениджър във Висшата лига и притежавам достатъчно опит, за да водя отбора в дълъг и взискателен сезон, като същевременно се стремим да се борим за спечелването на титлата… Спечелихме шест титли във Висшата лига, като четири или пет от тях дойдоха в сезони, в които през януари или февруари изоставахме. Шампион става онзи отбор, който се развива и надгражда с всеки следващ месец. Именно това се стремим да правим“, допълни Гуардиола.
Атаката линия на Манчестър Сити отново демонстрира високия потенциал на отбора, но самият мач следваше сходен сценарий с победата с 3:2 над Лийдс Юнайтед в събота. През второто полувреме „гражданите“ видимо загубиха инерция, тъй като трудно задържаха владението на топката – факт, който не бе повлиян положително и от включването на единствения здрав дефанзивен халф Нико Гонсалес, влязъл при резултат 5:2.
Именно този контраст изостря усещането, че проблемът е структурен, а не моментен. Контролът върху топката вече не е гарантирано. Срещу Фулъм те имаха едва 43% и това вече не изглежда като аномалия, а като тенденция. Вместо характерното задържане и разпределение на топката, отборът често избираше директни атаки, които правеха играта двупосочна и непредсказуема. При 5:2 Халанд можеше да реши всички, но удари гредата, но а секунди по-късно Фулъм намали до 5:3, а оттам динамиката се обърна напълно. Когато Сити спира да диктува ритъма, се появява паниката, от която явно „гражданите“ не могат да излязат.
„Знам, че ще попитате какво се е случило, но нямам отговор. Футболът е емоция“, коментира Пеп Гуардиола, като призна, че в края на мача е гледал часовника по-често, отколкото случващото се на терена.
„Ще се подобрим, защото първият, вторият, третият и четвъртият гол паднаха в ситуации, при които нямаше никой на точното място. Когато се защитавахме, изпитахме прекалено голямо притеснение и дълбоко прибрахме отбора в наказателното поле. Другите играчи трябва да затварят пространствата“.
4-5 – Manchester City conceded four goals and won a league game for the first time since December 1957 against Sheffield Wednesday (also 5-4). Bonkers. pic.twitter.com/I1mj3pof8n
— OptaJoe (@OptaJoe) December 2, 2025
След 41 минути игра, ако някой бе предвидил, че двубоят във вторник вечерта ще се превърне в деветия мач с най-много реализирани попадения в историята на Висшата лига, логичното предположение щеше да бъде, че Сити е разгромил Фулъм. Фактът, че деветте гола бяха почти равномерно разпределени, говори за комично слабо управление на игровите ситуации.
„Провалите“ срещу Лийдс и Фулъм можеха да се окажат фатални. Това, че Сити успя да вземе максимален брой точки, трябва да се приеме като важен урок и ясен сигнал, че тимът трябва да възвърне качеството си да подчинява съперниците чрез контрол и интензивно владение. В противен случай отбор, който няма достатъчно играчи, способни да издържат на непрекъснат натиск, сам си създава проблеми.
Няма коментари.