Българският шампион Лудогорец отново напомни за себе си на европейската сцена. След драматичния успех с 3:2 над испанския Селта Виго в петия кръг на Лига Европа разградчани потвърдиха възходящата си линия и срещу ПАОК Солун с Кирил Десподов в редиците си, завършвайки 3:3 в зрелищен двубой от шестия кръг. Така „орлите“ не просто взеха ценна точка, а ясно заявиха, че се завръщат към онзи облик, с който преди повече от десетилетие се превърнаха в разпознаваем и неудобен съперник в Европа – отбор, способен да печели и да страда, но винаги да държи интригата жива до последния съдийски сигнал.
Прогресът на Лудогорец в рамките на по-малко от месец е очевиден и до голяма степен се дължи на работата на новия старши треньор Пер-Матиас Хьогмо. Норвежецът пое тима официално на 21 ноември и за по-малко от месец зад гърба си седем мача. Балансът е повече от положителен – пет победи и две равенства. В първенството разградчани записаха три успеха и едно реми при голова разлика 7:1, в Лига Европа реализираха шест попадения, като допуснаха пет, а за Купата на България вкараха три срещу само един допуснат.
След равенството с ПАОК Хьогмо направи точен и премерен анализ. Той подчерта силата и добрата тактическа организация на гръцкия тим, но изрази удовлетворение от офанзивната продукция на своя състав. По думите му Лудогорец е създал достатъчно положения, а три отбелязани гола срещу такъв съперник са показателни. Норвежецът не скри, че в първото полувреме е липсвала прецизност в последното подаване, но определи равенството като справедливо, особено с оглед на натиска на ПАОК в заключителните минути, когато вратарят Хендрик Бонман имаше ключови намеси. Хьогмо ясно очерта и целта – двата оставащи мача срещу Рейнджърс и Ница ще определят дали Лудогорец ще продължи към елиминационната фаза, а спечелената точка срещу ПАОК може да се окаже решаваща.
В чисто игрови план двубоят с гърците бе своеобразен „танц“ на тактическо надлъгване – моменти на доминация, последвани от колебания и отново импулс напред. Най-важното обаче е, че Хьогмо за изключително кратко време върна идентичността на Лудогорец като атакуващ и креативен отбор. Атаката, която при предишния наставник Руи Мота изглеждаше безидейна и статична, отново започна да функционира. Норвежецът не се опита да замаскира проблемите, а директно ги адресира, при това с нестандартни решения.
Хьогмо бързо опозна качествата на футболистите си и не се поколеба да експериментира. В различни моменти на върха на атаката заиграха плеймейкърът Петър Станич и халфът Ивайло Чочев. Сърбинът внесе динамика и движение между линиите, а Чочев добави физика, игра с глава и заплаха от втора позиция. Паралелно с това Кайо Видал получи по-голяма свобода и вече не бе ограничен строго по фланга, което даде резултат, защото след дълга серия без гол той най-накрая се разписа. В същото време Бърнард Текпетей отново се усмихва на терена, след като при предишния треньорски щаб бе изваден от сметките.
Всичко това се случва в изключително натоварен цикъл от мачове, без време за пълноценна подготовка. Въпреки това Хьогмо не се притеснява да сменя тактическите схеми. Срещу ПАОК Лудогорец излезе в подредба 4-3-3. Това бе поредна различна конфигурация, приложена в ситуация, в която всеки двубой е с тежестта на финал както в първенството, така и в Лига Европа. Опитът на норвежеца ясно личи именно в тази смелост да взема решения в движение.
Атаката на Лудогорец отново работи на високи обороти, което традиционно е най-силното звено на тима. В същото време обаче проблемите в защита остават видими и изискват сериозно внимание. Срещу Селта, след появата на част от титулярите на испанците, разградчани допуснаха два бързи гола и още няколко чисти положения. ПАОК реализира три попадения, а при по-добра ефективност можеше да отбележи и повече. Докато в предни позиции Хьогмо успя да оптимизира наличния потенциал основно чрез тактически корекции, в ариергарда решенията изглеждат по-ограничени.
Две от головите ситуации на ПАОК дойдоха през зоната на капитана Антон Недялков, който на практика е без реална алтернатива на левия фланг. Вдясно Йоел Андерсон е контузен, а Сон е по-скоро офанзивно ориентиран бек. В центъра на защитата ситуацията също не е оптимална, защото Едвин Куртулуш е с тежка травма, Идан Нахмиас все още се адаптира, а Оливие Вердон е далеч от най-добрата си форма. Всичко това прави преструктурирането на защитата наложително, ако Лудогорец иска едновременно да гони елиминации в Лига Европа и да води пълноценна битка с Левски за шампионската титла.
Връщайки се на родна почва обаче „орлите“ имаха мач за Купата на България срещу Септември в София. Само преди по-малко от месец двата отбора вече премериха сили на стадион „Локомотив“, в дебюта на Хьогмо начело на шампионите. Тогава разградчани спечелиха с 2:0, а общата картина подсказваше ясно разликата в класите. Този път залогът беше по-висок – директна елиминация в турнира, където грешките рядко остават ненаказани, а един силен момент може да обърне целия сценарий.
Септември влезе в двубоя без намерение да „отбие номера“. Отборът на Славко Матич запази идентичността си – активен футбол, високо изнесена линия, желание за преса и надиграване, дори срещу съперник с далеч по-голям индивидуален ресурс. Именно тази смелост обаче има и обратна страна: когато синхронът в защита не е безупречен, срещу тим като Лудогорец всяка неточност се превръща в голова ситуация.
В Разград добре осъзнават, че битката за шампионската титла през пролетта ще бъде по-сложна от други сезони. Точно в такава ситуация Купата не може да бъде „утешителна награда“, а задължителна цел, защото клуб с амбициите на Лудогорец трудно би приел сценарий без трофей. На този фон дойде и ключовата тема около Хьогмо: норвежкият специалист отсъстваше по лични причини, а на пейката застана неговият асистент Микаел Старе. Въпреки това изборът на стартов състав беше ясен знак за сериозно отношение, тъй като бе близък до най-силната единайсеторка, без експерименти, които да подхранват подозрения за подценяване.
Серджио Падт бе под рамката с капитанската лента, Сон, Нахмис, Алмейда и Иван Йорданов, който беше поставен като ляв бек, действаха в защита. Филип Калоч и Дерой Дуарте бяха в средата, а атаката водеше Квадво Дуа, подкрепян по фланговете от Ерик Маркус и Бърнард Текпетей, а зад него действаше Ивайло Чочев.
Мачът се реши рано. Лудогорец поведе още в началните минути, като попадението дойде след груба организационна грешка в отбраната на Септември – неразбирателство, лошо позициониране и реакция, която закъсня. При втория гол моделът се повтори: високата линия на домакините остана без достатъчно агресия върху подаващия, а защитниците не бяха в синхрон нито в отиграването, нито в преценката кога да търсят засада и кога да „четат“ паса.
Точно това е тънката граница при игра с висока защита: не е достатъчно линията да стои високо, нужно е постоянен натиск върху първия пас, перфектна комуникация и защитници с отличен тайминг, скорост и решения под напрежение. Срещу Лудогорец всяко колебание е покана за наказание. Парадоксът беше, че в големи периоди Септември изглеждаше по-активният отбор като владение и намерение да атакува. Но разликата между „да стигнеш до ситуации“ и „да ги превърнеш в гол“ отново излезе на преден план.
След двата ранни гола обаче темпото на шампионите падна. Разградчани допуснаха моменти на отпускане, а на няколко пъти направиха нетипични за отбор от този ранг грешки в изнасянето и концентрацията, ситуации, които можеха да върнат интригата, ако Септември разполагаше с по-висока ефективност в завършващата фаза.
Началото на второто полувреме даде на Септември момент, който при различно развитие можеше да промени динамиката. Вместо да стане 2:1 и мачът да се завърже, Лудогорец удари за трети път – типична ситуация за отбор с качество: страхотен извеждащ пас на Текпетей в пространството зад високата линия и бързо решение в наказателното поле от Маркус, който намери Дуа, а той отбеляза втория си гол. Септември все пак стигна до почетно попадение чрез Стоян Стоичков, който обаче не повлия изобщо на крайния резултат и класирането на „орлите“ към 1/4-финалите.
Асистентът на Хьогмо – Микаел Старе, обобщи представянето прагматично: отличен старт и енергия в първите 15 минути, но спад в качеството след втория гол. Според него, Лудогорец си е „свършил работата“, но е нужно повече постоянство, не само в отделни периоди, а през целия мач.
За Лудогорец победата бе задължителна отметка и крачка към трофея, но мачът отново напомни, че импулсът при новия треньор трябва да се превърне в навик. Класата може да решава двубои, но постоянството печели титли и носи купи. А при натоварен календар и още един мач (отложеният от шестия кръг на Първа лига срещу Берое в Стара Загора) преди празниците изкушението за отпускане винаги дебне. Въпросът е дали отборът ще го контролира, или ще му стане жертва в момент, в който няма право на грешка.
Няма коментари.