Лудогорец за поредна година се оказа на крачка от най-голямата футболна сцена – груповата фаза на Шампионската лига. Разградчани отпаднаха от унгарския Ференцварош, а в плейофите за Лига Европа стартираха с неприятно поражение като гост на северномакедонския шампион Шкендия – 1:2. Срещата в Скопие ясно показа контрастите в играта на българския първенец – добри моменти в атака, но и тежки грешки в защита и липса на нужната концентрация, които в евротурнирите винаги се наказват.
По този начин хегемонът в българското първенство продължава да няма успех навън в Европа този сезон – 2:2 след продължения срещу Динамо Минск в Унгария, 0:0 срещу Риека на „Руевица“ и тежко поражение с 0:3 в Будапеща от Ференцварош.
Съставите и основните идеи на Руи Мота
Лудогорец започна двубоя в схема 4-1-4-1, която Руи Мота използва от началото на сезона. Серджио Падт бе титуляр на вратата, а бековете Антон Недялков и Сон имаха за задача да поддържат висока линия и да се включват активно в атака. В центъра на защитата играха Идан Нахмияс и Диниш Алмейда – двойка, която бе използвана в едва втори пореден мач. Именно липсата на обиграност между тях се оказа критична в няколко ситуации.
В средата на терена действаше Дерой Дуарте като единствен дефанзивен халф, а Петър Станич и Педро Нареси бяха изнесени една идея по-напред, но вместо да балансират играта, те често губеха топката при преход. Мунир Шуриар и Ерик Маркуш трябваше да подпомагат атаката по крилата, а Ив Ерик Биле започна като централен нападател.
Шкендия отговори със система 4-2-3-1, но при защита линиите им бяха изключително компактни, а в атака бързо се пренареждаха, използвайки скоростни смени на фланговете.
Добро начало за Лудогорец и бърз гол
Мачът започна оптимистично за „орлите“. В 17-ата минута Дерой Дуарте изведе Лудогорец напред след отлична комбинация с Петър Станич пред наказателното поле и домакините и клиничен завършващ удар. В този период разградчани изглеждаха уверени – контролираха топката, пренасяха играта в половината на съперника и сякаш задаваха тона на срещата.
Но вместо да натиснат, да ускорят темпото и да търсят второ попадение, те позволиха на домакините да влязат в мача. Именно тази липса на хищнически инстинкт след гол е първият от ключовите проблеми, които Руи Мота и неговият щаб трябва да решат.
Грешките в защита бяха наказани от Шкендия
Шкендия бързо усети колебанията на българския шампион. Тимът от Тетово е изграден върху компактна организация и скоростни преходи от защита в атака. Лиридон Латифи изравни, макар и от статично положение, със страхотен изстрел от пряк свободен удар, който Серджио Падт не успя да спаси.
През второто полувреме именно бързия преход на северномакедонците донесе пълния обрат. Роналдо Уебстър финтира Ерик Маркуш на тъча по левия фланг, след което тръгна и подаде на Латифи. Авторът на първото попадение напредна, влезе навътре и изведе капитана Бесарт Ибраими между двамата централни защитници на Лудогорец и вкара победния гол.
Тук си пролича основният проблем на отбора – липсата на синхрон в центъра на отбраната и прекалено лесното губене на топката в опасни зони. Не за първи път Лудогорец допуска „евтини“ голове в евротурнирите. Срещу Ференцварош ситуацията бе сходна – грешки в защита и липса на концентрация в ключови моменти. Това е системен дефект, който се повтаря вече няколко сезона.
Подценяване и ментален срив
Фактът, че Лудогорец бе сочен за тотален фаворит срещу северномакедонския шампион, може би изигра лоша шега. Отборът излезе със самочувствие, но и с усещането, че мачът ще се реши „от само себе си“. Подобна нагласа е опасна в Европа, където мотивацията на аутсайдера често компенсира разликата в индивидуалната класа.
Шкендия игра с огромно желание, агресия и колективен дух. За тях този двубой бе възможност за престиж и шанс да докажат, че могат да мерят сили с по-силни съперници. Именно тази жажда за победа наклони везните повече в тяхна полза.
Тактическа разбивка: защо Лудогорец загуби в Скопие?
Проблемът в центъра на защитата
Първият гол на Шкендия падна след пряк свободен удар, но именно до него се стигна, след като играчите на Лудогорец загубиха топката в центъра. Второто попадение отново пък дойде след скоростна контраатака на домакините – финт, бърз пас по диагонала към фланга, включване на нападател между двамата централни защитници, забавена реакция на бранителите и късно покриване на зоната.
Нахмиас и Алмейда изглеждаха некоординирани – единият често излизаше напред, за да пресира, докато другият оставаше твърде назад. Така между тях се отваряше празно пространство, което играчите на Шкендия експлоатираха. В добавка, Сон и Недялков вдигаха линията твърде високо, което оставяше защитата уязвима при контраатака.
Липсваше контрол в средата на терена
Едно от най-сериозните разочарования бе представянето на халфовете. Вместо да диктуват темпото и да осигурят плавни преходи от защита към атака, те често губеха топката при натиск. Шкендия пресираше агресивно в централната зона, а Лудогорец не успя да намери начин да разиграва бързо и ефективно. Така северномакедонците печелеха единоборства и излизаха с по 2–3 паса на позиция за удар. Това бе в пълен контраст със замисъла на Мота, който искаше отборът му да доминира чрез владение.
Статична атака и липса на изненада
След гола на Дуарте Лудогорец трябваше да натисне и да „убие“ интригата. Вместо това нападенията бяха бавни и предвидими. Ерик Биле се движеше малко, често оставаше изолиран между двамата централни защитници на Шкендия и рядко получаваше подкрепа.
По фланговете нито Шуиар и Маркуш, нито след това Бърнард Текпетей и Станислав Иванов не използваха достатъчно скоростта си. Крилата рядко търсеха индивидуален дрибъл или диагонални пробиви. Повечето атаки завършваха с центрирания, които защитата на Шкендия изчистваше без проблем. Точно тук пролича липсата на алтернативи – креативността в последната третина бе ограничена, а хора като Марселиньо или Игор Тиаго от миналите години биха внесли различна динамика.
Психологическият момент
След изравнителния гол Лудогорец сякаш загуби увереност. Играчите започнаха да задържат топката повече, да бавят темпото и да играят на сигурно. Това бе в пълен контраст с първите 20 минути. В Европа подобно колебание веднага се усеща от съперника – Шкендия видя, че може да нарани българите, и го направи.
Ролята на терена и условията
Руи Мота посочи състоянието на терена като допълнителен проблем. И макар това да не може да бъде оправдание, тежкият и неравен терен в Скопие несъмнено затрудни бързия комбинативен футбол на Лудогорец. При подобни условия играта изисква простота – бързи подавания, минимално водене на топката и повече движение. В някои моменти „орлите“ прекалено дълго задържаха кълбото и така даваха възможност на съперника да организира контраатаки.
Индивидуалните липси и отсъствия
Лудогорец страда от отсъствието на някои ключови фигури. Кайо Видал, който беше един от най-добрите играчи на тима от началото на сезона, остана на пейката през целия двубой. Квадво Дуа и Емерсон Родригес липсваха поради травми. Новото попълнение Матуес Машадо така и не успя да внесе необходимата остротата в атака след влизането си от пейката и изглежда, че все още не е интегриран напълно в състава.
Ерик Биле продължава да оставя смесени впечатления – разполага с качества, но липсва постоянство и ефективност. Именно липсата на класен реализатор пролича най-силно в този мач, когато след 1:2 Лудогорец създаде няколко добри положения, но не успя да ги реализира.
Самокритика от щаба и играчите
След мача и треньорът, и футболистите показаха самокритичност. Наставникът Руи Мота призна, че отборът е загубил контрола върху мача след първия гол, губейки твърде много единоборства и позволявайки на Шкендия да се чувства уверена.
Голмайсторът Дерой Дуарте също бе откровен – „не натиснахме достатъчно, губихме топката твърде често и Шкендия ни наказа“. Това признание е положителен сигнал – в Разград ясно осъзнават грешките си и ще трябва да покажат съвсем различно лице в реванша.
Какво трябва да се промени за реванша?
За да промени развоя на сблъсъка в Разград, треньорът на Лудогорец трябва да заложи на няколко съществени тактически корекции, които да донесат баланс и надмощие в реванша.
Висока преса и агресия в атака
Северномакедонският съперник не обича продължителното изнасяне на топката и често греши при натиск. Ето защо „орлите“ трябва да наложат по-агресивна преса още в половината на Шкендия. В първия мач Лудогорец се отдръпна след ранния си гол, но в Разград подходът трябва да е обратен – постоянен натиск до пълното пречупване на съперника.
Стабилизиране на защитата
Очаква се завръщането на централни бранители като Оливие Вердон и Едвин Куртулуш, което би осигурило нужната стабилност. Важни са постоянството и ясната комуникация между защитниците. Подценяване на единоборства или грешни изчиствания няма да бъдат простени от опонент, който разчита на всяка грешка.
По-голяма роля за Ивайло Чочев на терена
Българският национал е способен да донесе баланс в средата на терена, като съчетава свойството да „руши“ атаките на съперника с опасните си включвания в предни позиции. Липсата му сред титулярите в Скопие бе изненадваща, а присъствието му в реванша може да се окаже решаващо.
Повече динамика по крилата
Бърнард Текпетей най-вероятно ще се завърне сред титулярите, така и той, и Маркуш трябва да действат по-остро, да търсят индивидуални пробиви и да създават числено превъзходство по фланговете. По-бързата игра с топката и минимизирането на загубите в центъра ще дадат възможност за максимално използване на тяхната скорост.
Вариативност в атаката
Ако Ерик Биле не донесе необходимия резултат, наставникът Мота трябва да реагира смело – чрез ротации или преминаване към по-мобилен нападател. Дори схема с двама на върха може да се окаже ключово оръжие срещу защитата на Шкендия.
Психологическа нагласа
Един от най-важните фактори е подходът към мача. Лудогорец не може да си позволи да излезе с усещането, че всичко е приключило или да смята, че съперникът сам ще се бие. Подценяването е най-големият враг, а отборът трябва да демонстрира пълна концентрация и дисциплина.
Опитът като преимущество
„Орлите“ имат далеч по-богата история и успехи в европейските турнири в сравнение с Шкендия. През годините тимът от Разград многократно е обръщал негативни резултати на своя „Хювефарма Арена“. Именно на този опит и на правилните тактически решения Лудогорец трябва да разчита, за да продължи напред към основната фаза на Лига Европа.
Контекстът в българския футбол
Част от проблема на Лудогорец е и липсата на сериозна конкуренция в Първа лига. Отборът доминира вече 14 поредни сезона, а малцина могат да го затруднят. Когато в Европа се изправи срещу равностоен или по-силен съперник, тимът често остава изненадан от интензитета. Именно затова е важно и други български клубове като Левски и ЦСКА да поддържат високо ниво, за да има по-реална вътрешна конкуренция. Само така Лудогорец ще бъде подготвен по-добре за предизвикателствата в евротурнирите.
Заключение
Загубата в Скопие с 1:2 е тревожен, но не и фатален резултат. Лудогорец има всички предпоставки да обърне ситуацията на реванша – по-голяма класа, повече опит и домакинско предимство. Но, за да го стори, отборът трябва да покаже истинското си лице – дисциплина, постоянство и желание за победа. Подобни мачове са лакмус за това дали Лудогорец ще продължи да бъде клуб, който представлява България достойно в Европа, или ще остане в капана на собственото си самодоволство.
Едно е ясно – за „орлите“ е дошъл моментът да докажат, че могат да се поучат от грешките си. В противен случай сезонът ще остане белязан от още един пропуснат шанс на една от най-престижните футболни сцени в Европа.
Няма коментари.