Новото първенство започна, но всичко е постарому. Лудогорец победи Ботев Враца като гост с 1:0, а голът падна дълбоко в добавеното време. Юношата на Левски Антоан Стоянов засече топката в собствената си врата за нещастие на Димитър Евтимов и всички останали играчи на домакините.
И да, късметът е на страната на силните. Вероятно мнозина ще отбележат и че Лудогорец е търсил повече победата и положенията са натежали в края. Но не е ли абсурдно как почти всяка година по един и същи начин разградчани се добират до първото място. Миналият сезон бе изключение, тъй като реална конкуренция нямаше. Но сега Левски се засили и даде сериозна заявка, ЦСКА се изправя от нокдауна… а „орлите“ пак измъкват трите точки при нелепи обстоятелства.
Нагледахме се през последните години на безкрайни продължения „до гол“, странни включвания в игра на голобради юноши насред Разград, довели до пълен обрат. Червени картони, дузпи в последните минути, рикошети, засади…
Да се чуди човек – Лудогорец пак ли ще става шампион така?
И не – никой не вини футболиста на Ботев Враца. Случват се инциденти. Много по-големи имена от него са си вкарвали нелепи автоголове в критични моменти. Въпросът е, че когато се натрупат странни обстоятелства, късни късметлийски победи и дискусионни съдийски отсъждания, и все са в една посока – логично изникват въпроси.
На футболната общественост отдавна ѝ писна от това. Тънките номерца нямат край. Да се слагат винаги мачовете на дадени отбори в 19:00 часа по жегите, а друг тим все играе след тях в късните часове. Сякаш цялата страна тръпне да го гледа. Нищо, че стадионът все зее празен. Праймтаймът обаче е капариран.
Лудогорец се измъчи срещу отбор, който по традиция е в дъното на класирането през последните години. Победата си е победа, но подобни представяния играят лоша шега на „хегемона“ в Европа, където истината лъсва. А българските фенове все по-рядко вярват в драмата, в която Лудогорец оцелява с половин положение в края или откровено намигване от съд…бата.
Борба с вятърни мелници
Треньорите на други отбори често изглеждат примирени още преди мача – сякаш знаят, че всичко е предрешено. Липсва публика, липсва емоция. Това е ефектът „Лудогорец“ за българския футбол. Той няма нужда от симулации на величие и капарирани титли. Автогол в последните минути, който спасява „милионера“ от равенство във Враца води до там, че в края на сезона футболистите си хвърлят тениските в радост от титлата, а няма толкова хора, че да ги вдигнат.
Защото в истинския футбол последният може да бие първия. В Разград сякаш нещата винаги се нареждат сами. И така вече 15 години. Но оценката на феновете е красноречива. ЦСКА събра над 40 хиляди души срещу този „хегемон“ във финала за Купата на България. Левски продава билетите си за мачовете от Лига Европа за минути. Ботев Пловдив събира над 10 хиляди души, макар да се намира в трудна ситуация.
А спуснатите титли в Разград предизвикват все същия мижав интерес. Да се чуди човек как за 15 години поне малко хора не се запалиха по „зелената“ идея. Какво ви говори това?
Няма коментари.