13 точки преднина на върха в класирането след 19 кръга. Шест допуснати гола във вече изброената бройка мачове. Нито една загуба след среща с всеки един тим, а с някои и по два пъти.
Лудогорец изпрати най-златната си футболна есен, що се отнася до вътрешния шампионат. С доминация, подхождаща на първенство като Монголия или Бангладеш, но не и на европейска страна, която все пак някога е била средна сила за Стария континент. След първите 15 кръга, формирали полусезона в редовната фаза, „зелените“ от Разград имаха дори един-единствен инкасиран гол. Впоследствие ЦСКА, Спартак Варна и Ботев Пловдив малко разчупиха хегемонския контекст.
Нишката вече е прекалено издължена в единия и в другия край. Тимът от Разград отвори огромна разлика спрямо всички свои конкуренти. Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Черно море, Локомотив Пловдив имат много да наваксват. Гигантски стъпки разлика между „зелените“ и всички останали конкуренти. А тези отбори са дори ненавеждащите глава. Повечето от останалите излизат обречени срещу разградското плашило и дори не се опитват да вземат нещо. Покорна глава сабя не я сече, са казали някога хора. Така и останалите – излизат като обречени и се надяват да загубят с по-малко. Е да, за Лудогорец е добре – тимът трупа три точки след три точки и се чувства комфортно на върха, където уж трябва да е най-ветровито. Отборът е насадил страх у конкурентите, които знаят, че шансовете да изгубят срещу тима от Делиормана са 99%. А дори и да вдигнат леко и непокорно глава, идва някой в електриков/черен екип и ги посича. Ползвайки горната метафора – държи дамоклевия меч, не просто сабя.
Получава се една ситуация, която Гриша Ганчев описа в не толкова далечната 2018 година. Има абониран шампион, а останалите играят във вторенство. Шампион е този, който завърши на втората позиция. Първата е запазена.
Резервацията за златото ще е за още поне един сезон, след като 13 точки разлика изглеждат просто нестопяеми. Съвсем спокойно 15 отбора може да изпратят една шлифовалка, отново по гришаганчевски, за да честитят поредния трофей в разградската витрина. Но разликата с предишни години е, че тази титла е най-заслужената. Свикнали сме да говорим за съмнителни и дискусионни фактори при „зелените“, докато сега превъзходството им е не просто осезаемо, а грандоманско. Ако се запази същият темп, то в края на сезона Лудогорец може да е шампион с около 30 точки разлика. Или 25 например, ако звучи по-добре…
Вторенството иначе изглежда добре и интригуващо. Три отбора, може би дори четири се борят за него. Арда и Спартак Варна се очертават приятни изненади, а зад тях финален спринт ще опитва да прави един позакъсал спортно-технически гранд. Борбата за оцеляване също изглежда ожесточена, а през този сезон и местата, насочващи към Втора лига са повече. Две директно, още две на плейаут. 6-7 отбора са в борбата да останат и да играят елитен футбол за вторенство. Естествено, има го и така наречения пълнеж – отбори, които не се борят за абсолютно нищо. Берое се очертава един такъв, може би и Славия. Но това са тимове, които по традиция нямат амбиции за нещо повече от сигурност. На тях не им е интересно дори и вторенството, имат си третинство.
Няма коментари.