Арда постигна успех, който доскоро изглеждаше почти немислим. Тимът от Кърджали спечели с 3:2 като гост на Лудогорец в Разград и по този начин записа първата си победа над шампиона в официален двубой. Резултат, който далеч не е просто любопитен статистически факт, а събитие с потенциал да окаже влияние върху битката за титлата, защото Лудогорец отново пропусна шанс да намали преднината на Левски, която остава двуцифрена. Това бе и последният мач за временния треньор Тодор Живондов, който води отбора, след клубът уволни португалеца Руи Мота.
По този начин разградчани не се възползваха от загубата на Левски и остават пети с 24 точки във временното класиране и с мач по-малко от останалите отбори. След паузата за националните отбори Лудогорец ще гостува на Септември София в отчаян опит за първа победа след пет поредни двубоя без успех в Първа лига.
А именно ситуацията с треньорите в Разград постепенно се превръща в своеобразен феномен. Почти всеки сезон клубът сменя наставника, а временните решения вече се възприемат като част от цикъла. Парадоксът е, че всеки от временните треньори винаги говори предпазливо за бъдещето си, като че ли се надява шансът да прерасне в постоянен договор. Така беше и със Захари Сираков преди, така беше и с Живондов след срещата с Ференцварош (1:3). А отстрани, в Европа, сигурно гледат с недоумение към клуб, който от години демонстрира нестабилност именно в най-важната фигура – тази на треньора.
Още по-странно е, че постоянното въртене на имена на треньорската скамейка става паралелно с една друга тенденция – намаляващото присъствие на български футболисти в състава. В Будапеща срещу Ференцварош Лудогорец започна с един-единствен българин в титулярната единайсеторка в лицето на капитана Антон Недялков. Иначе футболистите на тима изглеждат добре подбрани – технични, бързи, обучени. Но когато срещу тях се изправи съперник със сходни финансови възможности и сходно ниво на класни чужденци, разликата на терена вече не е в полза на „орлите“. Ференцварош нанесе три удара, без да изглежда непременно по-добър във всяка фаза, докато Лудогорец се мъчеше за едно попадение.
И тук излиза въпросът за фигурата на наставника и за подхода на клуба при избирането му. Роби Кийн, например, далеч не е треньор с голям престиж, но има респектираща биография като футболист и изглежда, че му дават време и свобода да работи. В Лудогорец обаче такива треньори трудно се задържат, защото самият клуб просто не вдъхва увереност, че предоставя стабилност и ясна посока. Дори успешните периоди от миналото бяха свързани с български треньор – Георги Дерменджиев, който бе начело в епохата на най-големите успехи в Европа. Именно това често се оказва спирачка при преговорите с чуждестранни наставници, а именно репутацията, че в Разград нямат почти никакво търпение.
Сега на някого отново ще се падне да поеме отбора в труден момент. И той много бързо ще разбере, че проблемите не са повърхностни, а дълбоко вкоренени. Тимът изглежда физически подготвен. Нито му липсва скорост, нито издръжливост. Но когато всички тичат много, а продукцията на терена не води до синхрон, ред и една обща идея, значи липсва структура. В Лудогорец сякаш всеки играе „за себе си“, а това убива колективното темпо и динамиката, която прави един отбор истински.
Лига Европа този сезон вероятно ще бъде използвана като сергия, за да бъдат показани футболистите на европейския пазар. Но по-големият въпрос е какво ще се случи вътре в клуба. Ще продължат ли да търсят моментен успех или най-сетне ще заложат на дълготрайна устойчивост? Защото сега те не се нуждаят от експеримент, а от сигурна фигура, която да внесе ред, да върне доверието и да стабилизира играта.
И тук идва големият въпрос, който все по-често започва да виси над шампиона: дали 14-годишната хегемония на Лудогорец не започва да се пропуква? Отборът, който дълго време изглеждаше недостижим за останалите в българския футбол, за първи път от много сезони дава признаци на загуба на контрол. Левски продължава да е убедителен лидер, изглежда уверен и последователен, въпреки загубата във Вечното дерби от ЦСКА през уикенда. ЦСКА 1948 прави силни игри и също може да бъде заплаха, а Лудогорец вече не печели мачовете, които преди взимаше по навик.
Футболният цикъл е безмилостен, а доминацията никога не трае вечно. За да продължи да бъде водач, клубът трябва да обнови философията си, да намери точната структура и да спре с непрекъснатите смени на треньори. Ако това не се случи скоро, първенството може да стане по-отворено, отколкото сме го виждали в последните години. И може би това е дори полезно за българския футбол, защото се появява реална конкуренция, нови лидери и останалите клубове добиват самочувствие.
В такава ситуация логично идва и темата за следващия треньор. Ако клубът заложи отново на чужденец, сезонът почти сигурно отива към „преминаване без рискове“. Ще има дълга адаптация, търсене на облик и ще се загуби отново много време. Ако се избере български наставник, името, което изпъква най-силно, отново е това на Дерменджиев. Това обаче изглежда, че ще поредният временен варинат за шамипоните…
Историята помни много клубове, които са били на върха дълго, но и много, които са пропуснали момента за обновяване и са падали тежко. Лудогорец още има всичко необходимо, за да продължи да диктува темпото – финансов ресурс, основа, опит. Но реалността е проста. Хегемонията, която изглеждаше непробиваема, се разклаща. Следващият избор на старши треньор няма да бъде просто формално назначение. Той ще бъде тест дали Лудогорец е готов да започне нов цикъл или ще продължи да се движи по инерцията от миналото. А времето за отговор вече буквално тече.
Няма коментари.