Есенното класиране в родната Първа лига е от онези „сухи“ статистически факти, които трудно могат да бъдат оспорени с емоции или оправдания. Шампионът Лудогорец посрещна паузата на седем точки от върха и за първи път в 14-годишната си доминация се озова извън първите две позиции. Това само по себе си е новина, но още по-важното е, че подреждането в таблицата напълно отразява случилото се на терена. Формата, резултатите и цялостното представяне на отбора в голяма част от есента не кореспондираха с утвърдения образ на хегемон, който диктува темпото във вътрешния шампионат.
В редица срещи играта на разградчани бе далеч от стандартите, наложени през последното десетилетие. Липсваше контролът върху двубоите, доминиращото притежание на топката и агресивната преса, които превръщаха мачовете на „Хювефарма Арена“ в еднопосочни спектакли. На моменти представянето дори напомняше на отбор от долната половина на таблицата – без ясна идея, с колебания във всички линии и без онова усещане за неизбежност, което съперниците чувстваха още преди първия съдийски сигнал.
Особено показателна е статистиката срещу водещите отбори. През есенния дял Лудогорец не успя да победи нито един тим от челната шестица. Загубата с 4:5 от ЦСКА 1948 и поредицата равенства срещу Левски (0:0), Черно море (0:0), ЦСКА (0:0) и Локомотив Пловдив (1:1) ясно очертават границите на кризата. Вярно е, че тези двубои бяха гостувания и напролет контекстът ще бъде различен, но тенденцията не може да бъде подмината с лека ръка.
Ако не бъде прекъсната навреме, тя има навика да се превръща в траен проблем. Към всичко това можем да добавим и историческото поражение с 2:3 у дома срещу Арда.
Сравнението с миналия сезон прави сегашната ситуация още по-стряскаща. След 19 кръга през кампания 2024/2025 Лудогорец бе безгрешен – 17 победи, 2 равенства, без загуба и внушителна голова разлика 43:6. Активът от 53 точки изглеждаше като гаранция за поредна спокойна титла. Днес картината е коренно различна: 10 победи, 7 равенства и 2 загуби, цели 16 точки по-малко и значително по-скромна голова разлика 35:13. Това не е просто спад в резултатите, а симптом за проблеми във всички линии. Защитата допуска много грешки, халфовата линия рядко контролира темпото, а нападението твърде често изглежда беззъбо. Към това се добавя и липсата на ясно изразено отборно лице – нещо, което години наред бе запазена марка на разградчани.
Историята обаче показва, че Лудогорец е способен да се справя с подобни предизвикателства. Още в първия си сезон в елита през 2011/2012 клубът навакса пасив от осем точки спрямо ЦСКА и стигна до титлата в драматичен финал. Подобен сценарий се разигра и през 2013-а, когато разградчани изостанаха в битката с Левски, но в крайна сметка отново се оказаха на върха. Именно тези примери подхранват увереността, че и сегашното изоставане не е непреодолимо, стига да бъдат взети правилните решения.
Парадоксът е, че историята предлага и обратния сценарий. Преди близо две десетилетия именно Левски заличи седемточков пасив спрямо ЦСКА и триумфира с титлата. Днес ролите са разменени – „сините“ са в позицията на лидер, а Лудогорец трябва да гони. Това автоматично прехвърля напрежението върху фаворита и превръща всеки мач в потенциален капан.
Голяма част от проблемите през есента тръгват от лятото и решенията на ръководството. След спечелния требъл със сравнително прагматичен футбол под ръководството на Игор Йовичевич клубът реши да смени посоката и да търси по-доминиращ стил. За целта бе привлечен португалецът Руи Мота, който трябваше да надгради и да върне блясъка в играта. На практика обаче се случи обратното. Лудогорец загуби и малкото сигурност, която имаше, а честите тактически експерименти доведоха до пълна липса на стабилност. Смяната на схеми от мач на мач, колебанията в подредбата и неясната роля на ключови футболисти извадиха отбора от ритъм.
Най-видим бе проблемът в атака. Централният нападател Ерик Биле завърши есента с едва два гола, като това дори е с един по-малко от Квадво Дуа, който се завърна в игра едва през ноември и и изигра само пет мач във всички турнири. Привлеченият под наем от Ал-Фатех Матеуш Машадо също не оправда очакванията, като бившият нападател на Черно море дори не успя да се разпише. Останалите офанзивни опции също не оказаха очакваното влияние, включително звездата Бърнард Текпетей.
Всичко това наложи импровизации, включително използването на Ивайло Чочев като фалшива деветка. Именно неговото движение между линиите, интелигентно позициониране и силна игра с глава донесоха ценни точки и предотвратиха още по-сериозно изоставане от върха. Именно той стана и реализатор №1 на „орлите“ през есента с 11 попадения, като задно с Мамаду Диало от ЦСКА 1948 оглавява голмайсторската листа в елита.
Селекцията също се оказа далеч от оптималната. Част от новите попълнения не успяха да се адаптират, други бяха преследвани от контузии, а трети просто не отговориха на високите изисквания. Така отборът влезе в есента без дълбочина и с ограничени опции за ротация, което бе фактор, който се усещаше все по-силно с напредването на сезона.
Уволнението на Мота беше логично, но закъсняло. Периодът без постоянен старши треньор и временните решения струваха скъпо, а изпуснатите точки срещу преки конкуренти допълнително усложниха ситуацията. Назначението на норвежеца Пер-Матиас Хьогмо внесе спокойствие и по-ясна структура. Отборът започна да изглежда по-балансиран, с по-добра организация и ясно разпределени роли. Макар промените да не са завършени, посоката вече е по-ясна – разградчани нямат загуба в осемте двубоя под ръководството на Хюгмо.
Ако обърнем поглед към европейската сцена, то Лудогорец също запази шансовете си. Страхотната победа с 3:2 над Селта Виго и равенството 3:3 срещу ПАОК Солун в основната фаза на Лига Европа остави отбора с реални възможности за класиране напред. Още повече със силната форма на Петър Станич, който е лидер при голмайсторите в турнира с шест попадения. Със седем точки и място около границата на Топ 24 съдбата е в собствените ръце на „зелените“. Предстоят съответно гостуване и домакинство на изпадналите в криза, без победа до момента и шанс за продължаване към елиминациите Рейнджърс и Ница. Минимум един успех изглежда задължителен, а головата разли23ка може да се окаже решаващ фактор, особено в конкуренцията със Селтик.
Предстоящата пролет обещава да бъде наситена с мачове, напрежение и решаващи моменти. Битката за титлата ще се води на няколко фронта, а паралелно с това Лудогорец ще трябва да разпределя силите си между първенството, Купата на България, където отново ще срещне Левски, и Европа. Именно тук ще проличи значението на зимната подготовка, качествената селекция и умелата ротация.
В крайна сметка ситуацията в Разград е сложна, но далеч не безнадеждна. Историята показва, че този клуб умее да реагира в трудни моменти и да се връща по-силен. Въпросът е дали поуките от тежката есен ще бъдат усвоени навреме и дали пролетта ще се превърне в поредното доказателство за устойчивостта на хегемона. Или това ще бъде началото на нова, по-непредсказуема ера в българския футбол.
Няма коментари.