Блестящ Лудогорец завърши подобаващо една много успешна година. Разградските орли спечелиха 12-а поредна победа срещу Ботев на неговия терен под тепетата и излязоха в заслужена кратка почивка, след като си свършиха по най-добрия начин работата. Всъщност Лудогорец започна 2024-та така, както я и завърши, и правеше това, което най-добре умее – да печели на всеки терен.
През пролетта под ръководството на Георги Дерменджиев отборът постигна 10 поредни успеха и закръгли феноменалната си серия на 12, като прибавим към нея и двете последни победи от есента. Така на практика Лудогорец демонстрира по категоричен начин, че няма намерение да слиза от трона и след като на 11 май надделя срещу ЦСКА с 3:1 у дома, узакони рекордната си 13-а титла поред.
Малко след това „орлите“ пропуснаха да вдигнат за четвърти път в историята си Купата на страната. В драматична битка за трофея отстъпиха с 2:3 пред Ботев Пловдив, след като в добавеното време Руан Секо изтърва дузпа и не можа да прати мача в продължения.
През лятото пък нещата за Дерменджиев започнаха да се развиват в желаната посока само в родното първенство. В Европа разградчани бяха елиминирани от Карабах и след като не успяха да влязат в групите на Шампионска лига, специалистът се раздели с поста си на 15 август.
За временен наставник бе назначен Захари Сираков и той направи това, което се очакваше от него. Лудогорец се справи с молдовския Петрокуб с общ резултат 6:1 и за осми път попадна сред най-добрите във втория по сила европейски турнир Лига Европа, който за първи път се провежда по нов формат.
У нас пък под ръководството на Сираков тимът записа пет победи и един равен, без да да допусне гол. Всичко това обаче не бе достатъчно да убеди шефовете на клуба да размислят и да оставят за постоянно Захари. Тяхното виждане беше, че на Лудогорец му трябва опитен и доказан чужд наставник с богата визитка, който да надгради и да продължава да води тима нагоре.
Такъв бе намерен в лицето на Игор Йовичевич и на 29 септември хърватинът направи успешен дебют, след като постигна победа с 2:0 при гостуването на Ботев във Враца. Впоследствие Йовичевич показа, че изборът на ръководството е правилен, след като записа 10 шампионатни победи, 6 от които поредни, и само едно равенство, при което „орлите“ изпуснаха трите точки в последните секунди.
Към това трябва да прибавим и двете победи в турнира за Купата на България, които класираха Лудогорец на четвъртфинал. Там отборът ще получи възможност да вземе реванш от „канарчетата“ за изгубения финал.
Най-важно е обаче, че Лудогорец зимува на върха с рекордните за него 53 точки в една есен – 17 победи и 2 равенства, и има комфортна преднина от 13 пункта преди втория във временното класиране. По този начин „орлите“ остават зависими единствено от себе си за пролетния дял и само от тях зависи кога ще спечелят и на теория 14-ата си поредна шампионска титла.
След като го направят, те ще се изравнят на Стария континент с два клуба, тъй като рекордът в момента се държи от вече несъществуващия Сконто и Линкълн Ред Импс от Гибралтар. Те имат по 14 поредни титли в своите страни. Иначе първи в света по този показател е Тафеа от Вануату, който печели 15 поредни шампионски титли между 1994 и 2009 година.
В края на януари следващата година Лудогорец ще изиграе и последните си две срещи в Лига Европа – срещу Мидтиланд на „Хювефарма Арена“ и Лион като гост. До момента разградчани са с актив от 3 точки, спечелени след равенствата като гост срещу Пилзен и гранда Лацио, и с АЗ Алкмаар в Разград. С оглед на класирането шансовете на Лудогорец да завърши между 9-о и 24-то място, и да играе бараж за класиране на осминафинали, са илюзорни, но е вън от съмнение, че играчите ще дадат всичко от себе си, за да защитят честта си и престижа на клуба.
А в началото на февруари те ще започнат поредната наказателна акция по българските терени, по време на която ще преследват нови три трофея – Суперкупа, титла и Купа.
Няма коментари.