Локомотив Пловдив е изпаднал в необичайна ситуация, тъй като от дълго време насам не се е задържал толкова ниско в класирането. Разбира се, както симпатизантите на „черно-белите“, така и повечето естети са убедени, че тимът ще остане в елита, но въпросът е дали ще го направи директно или чрез бараж, в който ще е домакин.
Осем мача преди края Локото е само на една точка от спасителното 12-о място и на 10 пред първия изпадащ, но по-важното в случая е, че отборът държи силен коз за успехи в плейофите. Той е свързан със стабилната игра в защита и по-точно в отборните действия в дефанзивен план.
Под ръководството на Душан Косич в десетте си пролетни двубоя до момента Локото е допуснал едва осем гола, което прави средно под един на мач. Фактите сочат, че през втория полусезон „черно-белите“ имат третата най-добра защита след тази на ЦСКА и Лудогорец.
Прави впечатление още, че Косич се придържа към схема на игра с четирима в отбрана, с основни изпълнители в лицето на Патрик Степински, Тодор Павлов, Хорхе Сегура и Ангел Лясков.
Алтернатива в сърцето на отбраната е също Калоян Костов, а отдясно в началото на тази година играеше Марсилио Силва. За съжаление, той се контузи и лиши наставника от една сериозна опция на този пост, от каквато Локо имаше нужда след напускането на Оливер Камдем.
След като пребори болките, Марсилио влезе като резерва в последните 11 минути на двубоя в столицата преди дни и на него със сигурност ще се разчита в плейофите, стига да успее да си върне добрата форма. Норвежецът Тобиас Бьорнстад пък, който бе привлечен в края на февруари, вече изигра два мача като титулярен ляв бек, но тепърва ще става ясно доколко може да е полезен.
Важно е да се отбележи, че заслуга за стабилните изяви в защитен план, имат и хората в средата на терена и атака. Защото всички те в повечето срещи вземат дейно участие при отнемането на топката от съперника, спиране на атаките му в зародиш и затваряне на подстъпите към вратата на Локо.
За разлика обаче от ариергарда, не така добре стоят нещата за „черно-белите“ в завършващата фаза. През втория дял те са вкарали само седем гола и по този показател са по-напред само от намиращия се зад тях Крумовград, Ботев Враца и Хебър.
Тук не може да се отрече, че в много от срещите Локо създаваше ситуации и можеше да вкара повече попадения, но напрежението от малкото точки явно сковава краката на играчите и те показват слабост пред гола. Хубаво ще е, ако тези пропуски се дължат на липса на концентрация и малшанс, тъй като, ако се окаже, че причината е в неумения и липса на класа, тогава пред Локомотив ще възникне огромен проблем.
Иначе шест от съперниците на „черно-белите“ в плейофите са ясни. Срещу три от тях Локо записа по една победа през сезона, след като надделя над Септември и столичните железничари в София, и Ботев Враца у дома. Срещу другите три тима Локомотив още няма пълен успех – две загуби от ЦСКА 1948, поражение и равен без отбелязан гол срещу Крумовград и две равенства с Хебър.
Обективно погледнато, обаче тези противници не превъзхождат Локомотив в нито едно отношение и затова единствено от неговото представяне ще зависи и крайното му класиране.
За финал един кратък коментар за новия договор, който Димитър Илиев ще подпише с родния си клуб. Смятам, че с това решение на „Лаута“ засвиделстват своето признание и уважение към капитана за цялостния му принос към Локото.
Подписът на Митко слага и край на спекулациите къде ще завърши кариерата си той. Иначе е ясно, че тази пролет Илиев не е основен играч, след като е записал само два мача като титуляр и четири като резерва, и общо 260 игрови минути.
Но дори и да приемем, че най-доброто, което сме видели от Димитър Илиев, е зад гърба му, той безспорно заслужава да продължава да носи черно-белия екип. За мен е вън от съмнение също, че когато Митко усети, че повече не е от полза на любимия си отбор, няма да допусне да му бъде в тежест и сам ще спре.
Няма коментари.