Страхотният старт на Локомотив Пловдив в пролетния полусезон му позволи да прекъсне кошмарната серия от 13 поредни шампионатни мача без победа. „Черно-белите“ показаха привлекателно лице и надделяха срещу вицешампиона във Варна, но тези три точки задължително трябва да бъдат затвърдени с нов успех в домакинството срещу Септември.
В тази среща Локо се изправя и срещу историята, тъй като е в незапомнена неуспешна серия отблизо 7 месеца и 9 двубоя поред без победа в първенството в своя дом в „Лаута“. За последно Локомотив спечели пред публиката си на 20 юли 2024 година с 1:0 срещу Арда в среща от първия кръг на тази кампания. В последвалите девет мача отборът записа три равенства и шест загуби.
В неделя обаче Локо получава пореден шанс да се върне към домакинските победи и Септември изглежда удобен съперник да го направи. Срещу водените от Николай Митов столичани„черно-белите“ имат три поредни победи, две от които в столицата, и в предстоящия сблъсък те отново ще влязат като фаворити.
За първи път обаче домакините ще играят без продадения на Левски Оливер Камдем и това със сигурност ще затрудни Душан Косич при избора на негов заместник, тъй като не разполага с друг типичен десен бранител.
Това предполага, че словенският специалист може да пусне отдясно в отбрана Ефе Али или Видол Сейменски, или да промени схемата и да заложи на трима бранители. Какъвто и ход обаче да предприеме Косич, със сигурност той ще изисква от играчите си да покажат същата агресия, дисциплина и концентрация от мача с Черно море.
Затова не толкова от схемата, а от изпълнението на поставените задачи ще зависи как ще се представи Локо и дали ще успее да наложи бързо своя стил на игра и да установи добър контрол върху топката, както го направи край морето.
Обективно погледнато, ако допуснем, че Димитър Илиев ще замени наказания Христо Иванов, други промени едва ли ще бъдат направени в състава. А всички от Локо ще имат огромен стимул да спечелят не само този мач, за да доказват, че не в играчите е била вината за слабата есен и те имат качествата и потенциала да носят свещената фланелка на такъв велик клуб.
Бих искал също да изразя и лично мнение за случващото се около Димитър Илиев, след като определени медии написаха, че обмисля да си тръгне, тъй като се е почувствал обиден, че не е играл срещу варненските моряци.
Тези, които познават добре Митко, няма как да приемат насериозно подобни публикации, тъй като неговия характер, възпитание и отдаденост на родния му клуб категорично няма да позволят да изостави отбора в такъв деликатен момент.
Локомотив е професионалният живот на Илиев и ако той имаше други планове, бъдете убедени, че щеше да ги обяви по време на зимната пауза. За да изпреваря подобни спекулации, мисля, че ще бъде логично Митко да пропуска мачове или да не играе през цялото време и занапред, като или ще започва в основния състав, или ще бъде сменен, или ще влиза като смяна.
Все пак предвид неговата напреднала възраст не е далеч деня, в който тимът от „Лаута“ ще трябва да се справя и без него. Това е неизбежно във футбола, както е и вън от съмнение, че докато Илиев носи черно-белия екип, ще дава всичко от себе си. Никой обаче не бива да очаква, че той ще е на терена във всяка среща по 90 минути и ще носи отбора на гърба си, както го е правил като по-млад.
Специално срещу Черно море е по-правилно да се смята, че Илиев е отпаднал от плановете на Косич заради конкретната му стратегия за срещата, която беше съобразена изцяло със стила на игра на варненския тим и качествата на неговите изпълнители.
На треньора на Локо му трябваха играчи, които да са еднакво полезни в двете фази, да пресират, да затварят бързо пространствата и да тичат непрекъснато. Иначе как можеше да бъде победен съперник, който не бе допускал поражение в цели 27 поредни шампионатни мача.
Няма коментари.