Локомотив Пловдив приключи футболната 2024 година с отпадане за Sesame Купа на България. „Черно-белите“ загубиха визитата на Берое в Стара Загора с 0:2 и останаха на осминафиналите в турнирната надпревара. С това приключиха и утопичните шансове на „смърфовете“ за европейски излаз и поне лъч светлина през 2025 г. От изтичащата вече 2024 г. пловдивчани едва ли ще искат да запомнят каквото и да е. Едно огромно черно петно, което обещава да тегне още дълго на „Лаута“.
В пловдивския парк не изглежда, че ще става по-добре в близко бъдеще. Ако разгледаме клуба от главата към краката – от собственика до феновете – ще видим, че реално никъде не цари спокойствие и пълен синхрон. Крушарски, който в миналото неведнъж е заплашвал с напускане на Локомотив, държи клуба в пълна безтегловност. Ексцентричният бизнесмен обяви, че се оттегля и иска 5 милиона за клуба. Сума, която трябва да му е ясно, че няма как да получи. Но след обявлението си за оттегляне Крушарски на практика с нищо не показва, че иска да се раздели с клуба. По документи той все още се води в дружеството, все още негови хора са на ръководни позиции, все още близки до него фирми строят трибуна „Спортклуб“ на стадион „Локомотив“. Последното навярно няма да се промени, а не би и трябвало. Строежът си е строеж. Клубът си е клуб. Но е интересна взаимовръзката на Крушарски с този проект, където той неведнъж афишира амбиции сам да строи.
И като заговорихме за „хора на Крушарски“… спортният директор Илко Пиргов хвърли трета или четвърта оставка през седмицата, а в комплект с него същото стори и спортно-техническият щаб в лицето на Христо Златински, Димитър Палазов и Васил Чергов. Златински бе на ръководен пост и в школата, с който е абсолютно неясно какво се случва на този етап. Именно бившият полузащитник инициира обща декларация на всички треньори от школата в подкрепа на Крушарски. Малко по-късно му се наложи на води отбора. В момента представителният тим е воден от Ангел Гърков, а помощник му е Добрин Орловски, който изглеждаше видимо притеснен за случващото се при „железничарите“, но изрази и нотка оптимизъм. По думите на Орловски дори капитанът и клубна икона Димитър Илиев не знае какво точно се случва на „Лаута“.
Спортно-техническият потенциал на състава също не е обещаващ. В групата за мача с Берое имаше неколцина юноши. Много от чужденците пък са с изтичащи договори, а по добра стара традиция, когато един иностранец не получи заплата два месеца, е твърде вероятно да започне съдебен процес срещу клуба. Отделен въпрос са огромните проблеми с картотекирането на Марсилио и Хуан Переа. А още по-различна тема е и качеството на други чужденци като Оливер Камдем, Йохан Нзи, Владимир Медвед и Данило Полонский…
Стигаме и до единствената константа, ако приемем, че стадионът все пак ще бъде завършен след всички препирни и общински вложения. А тази константа са феновете. Те от своя страна са разединени около собствеността на клуба. И макар болшинството да е против Крушарски, вече се очертава една невъзможна картина без него или друг солиден спомоществовател. Независимо дали това ще е широко коментираният Иван Пашов или друг. Засега преобладава мистерията и сивотата, агонично превръщаща се в чернилка и прииждаща като буреносен облак.
Няма коментари.