Локомотив Пловдив показа в пълна устойчивостта и тактическата култура, които изгражда под ръководството на Душан Косич, и разгроми Ботев Враца с категорично 3:0. Това беше мач, в който всичко се реши още преди почивката, а домакините превърнаха първите двадесет минути в учебник по агресия, интензивност и синхрон между отделните линии. В тях Локомотив не просто отбеляза три гола, два на Хуан Переа и един на Жулиен Лами, но и демонстрира структура на игра, която вече се превръща в запазена марка за „черно-белите“ през този сезон.
Още от първия съдийски сигнал личеше, че пловдивчани са разучили противника си детайлно. Косич излезе с ясна идея: преса в дълбочина, бързо превключване от защита към атака и използване на скоростта на крилата за максимално разтягане на линиите на съперника. Ботев Враца опита да стои компактно в 4-2-3-1, но още във втората минута отбраната му бе разцепена по десния фланг. Центриране на Парвизджон Умарбаев намери Переа между двама бранители, а колумбиецът с инстинкта на типичен голаджия откри резултата. Ранният гол оказа силно психологическо влияние, Ботев загуби увереност, а Локомотив само увеличи оборотите.
Последваха минути, в които домакините контролираха темпото напълно. Високата им линия на преса принуждаваше гостите да играят с дълги топки, които Мартин Русков и Лукас Риан безпроблемно неутрализираха. В средата на терена Ефе Али и Ивайло Иванов диктуваха ритъма, а Умарбаев осигуряваше баланса между линиите. Второто попадение на Переа бе плод на типична за този Локомотив атака – пас в центъра, добро придвижване на нападателя в полупространството и хладнокръвен завършващ удар. Отборът вече играеше с лекота и увереност, каквито липсваха в предходния кръг срещу Септември София (2:2). А когато Лами направи резултата 3:0, след като получи чудесно извеждащо подаване от Каталин Иту и преодоля вратаря Димитър Евтимов в 19-ата минута, интригата реално приключи.
Впечатление направи колективният натиск и синхронът при пресата. Всеки футболист на Локомотив знаеше кога да скъси, кога да блокира пасовете по диагонала и кога да спре дългата топка. Същевременно отборът атакуваше организирано, като всяка атака имаше начало, развитие и завършек. Особено активен беше десният фланг, където тандемът Николай Николаев – Лами – Умарбаев осигуряваше постоянна заплаха, комбинирайки с бързи двойни подавания и прехвърляне на тежестта на атаката. Този модел, базиран на триъгълници и движение на третия човек, вече е отличителен белег в играта на Локо и е плод на системна работа в тренировъчния процес.
Мартин Русков, който отново започна като титуляр в сърцето на защитата, показа зрялост и лидерски качества. Той не само дирижираше защитната линия, но и даваше спокойствие при изнасяне на топката, което позволи на Локомотив да поддържа контрол дори при висока преса на съперника. Русков впечатли с хладнокръвие, точен първи пас и увереност, която подсказва, че пред него стои сериозно бъдеще. С оглед на отсъствието на наказания Адриан Кова, младият бранител се превърна в естествен лидер в дефанзивен план.
От другата страна, Ботев Враца изпита сериозни трудности в първия половин час. Тимът на Тодор Симов закъсняваше в единоборствата, реагираше мудно в преходите и допускаше твърде големи пространства между халфовете и защитата. Особено болезнени бяха грешките при позициониране в наказателното поле, момент, който Симов коментира след мача, признавайки, че футболистите му са „гледали повече топката, отколкото човека“. Липсата на синхрон бе логична, предвид факта, че част от новите попълнения, като Божидар Чорбаджийски и Хосе Гайегос, все още не са в оптимална кондиция и не познават достатъчно добре партньорите си.
След почивката гостите стабилизираха играта си. Симов изнесе линиите по-високо и опита да промени ритъма, като заложи на по-къси пасове и постепенно изграждане на атаката. Това донесе известен резултат – Даниел Генов пропусна отлична възможност, а резервата Антоан Стоянов удари греда. Все пак вратата на Боян Милосавлевич остана непокътната, а Локомотив запази баланса между контрол и предпазливост. При аванс от три гола отборът не рискуваше излишно, но и не се отказа от идеята да атакува, когато се откриеше възможност.
След последния съдийски сигнал Душан Косич бе лаконичен, но ясен: „Първите 20 минути бяха отлични, точно това искахме. След това трябваше да поддържаме концентрация. Във всеки мач търсим агресия и дисциплина“. Словенецът подчерта, че успехът не е резултат от случайност, а от работа, натрупана в последните месеци. И наистина този Локомотив вече няма нищо общо с онзи колеблив тим, който се бореше за оцеляване преди година. Отборът има идентичност, постоянство и колективен дух, който личи във всеки мач.
Интересното е, че пловдивчани вече разполагат с десет различни голмайстори от началото на сезона. Това е показателно за факта, че тимът не разчита на индивидуалности, а на изграден модел на игра. Разнообразието в атаката прави Локо непредвидим, а високата конкуренция поддържа динамика в съблекалнята. Хуан Переа, който започна кампанията трудно, очевидно навлиза във форма. Неговите две попадения бяха не само резултат от класа, но и от изключителна координация с останалите офанзивни играчи. Лами, от своя страна, съчета енергия, креативност и ефективност, а това са качества, които го превръщат в едно от най-ценните оръжия на Косич.
Локомотив изглежда на съвсем различна орбита. Победата ги затвърди в челната четворка и отново подчертава сериозния напредък спрямо миналия сезон. Отборът играе уверено у дома, има най-добрата защита в първенството и постепенно оформя характер, който напомня за времената на Бруно Акрапович – организираност, физическа мощ и увереност в собствените качества. В Пловдив вече се усеща, че отборът не просто оцелява, а гради нещо дългосрочно.
Все по-ясно се вижда, че пловдивчани са отбор с ясно разпределени роли и с тактическа дисциплина, която рядко се среща в българския футбол. Косич е изградил структура, в която всеки знае мястото си и взаимозаменяемостта е естествен процес, а не импровизация.
В крайна сметка Локомотив не просто спечели, а наложи своя стил. За феновете на „черно-белите“ това бе повече от победа. Това беше демонстрация на зрял футбол, който говори, че този тим има бъдеще. Отборът вече не се съобразява със събитията на терена, а ги контролира. Това е разликата между отбор, който оцелява, и отбор, който расте. А в Пловдив отдавна знаят, че стабилността, когато е съчетана с професионализъм, винаги води до успех.
Няма коментари.