Футболната 2025-а година официално затвори страницата си и, както повелява традицията, настъпи моментът за обобщение и подреждане на силите в българския елит. Годишната таблица, обхващаща 30 изиграни срещи – последните кръгове от сезон 2024/2025 и началото на кампания 2025/2026, дава ясен ориентир за моментното съотношение на силите, но и очертава интригуващи тенденции, които обещават изключително напрегната пролет. Начело в подреждането стои актуалният Левски с актив от 66 точки и впечатляваща голова разлика 63:23. Това са показатели, които само затвърждават сериозните амбиции на „сините“ за титлата.
Плътно зад тях е хегемонът в последното десетилетие Лудогорец. Шампионите са втори с 60 точки, на шест от лидера, но демонстрират характерни за тях постоянство и дълбочина в представянето. Топ 5 в годишната класация се допълва от ЦСКА с 52 точки, ЦСКА 1948 с 50 и Славия с 47. Над границата от 40 пункта преминаха още Черно море, Арда, Локомотив Пловдив и Локомотив София.
Есенният дял на шампионата бе затворен с отложеното гостуване на Лудогорец в Стара Загора, приключило с категорично 4:0 срещу Берое. Този разгром не само подобри головата разлика на „орлите“, но и им позволи да съкратят дистанцията спрямо Левски до седем точки, подхранвайки надеждите за нов обрат в битката за титлата. Разградчани преследват безпрецедентна за европейския клубен футбол 15-а поредна шампионска титла.
Ключовият въпрос обаче остава: с какво Лудогорец може реално да притисне лидера напролет? Отговорът се крие не толкова в общата статистика, колкото в един специфичен, но изключително показателен аспект – представянето на тима през вторите полувремена. Данните са повече от красноречиви. В нито един от 19-те си шампионатни мача през есента Лудогорец не е допуснал повече голове след почивката, отколкото е отбелязал. В периода между 46-ата минута и последния съдийски сигнал „орлите“ са инкасирали едва три попадения и са реализирали цели 23. Ако класирането се формираше единствено на базата на вторите полувремена, разградчани щяха да водят убедително с 47 точки, с цели 13 повече от Левски.
Контрастът идва в първите 45 минути. Там Лудогорец е спечелил едва седем полувремена, завършил е наравно в още толкова и е загубил пет, с голова разлика 12:10. Тази диспропорция ясно показва, че отборът често се нуждае от време, за да наложи игровото си превъзходство, но след паузата демонстрира отлична физическа подготовка, тактическа гъвкавост, а резервите се включват добре от пейката.
Примерите през сезона са многобройни. Още във втория кръг Лудогорец се измъкна срещу Ботев Враца с автогол в добавеното време на второто полувреме. Срещу Добруджа в третия кръг шампионите обърнаха от 0:1 до 2:1, като решителният гол падна в 78-ата минута. Подобен сценарий се повтори и при домакинския успех над Ботев Пловдив, когато равенството на почивката бе пречупено веднага след подновяването на играта. Срещите с Локомотив Пловдив и Спартак Варна също преминаха под знака на късните изравнителни попадения след паузата.
Дори в мачовете, в които Лудогорец не успя да стигне до положителен резултат, тенденцията се запази. Загубата с 4:5 от ЦСКА 1948 в Бистрица показа силна реакция след катастрофалното начало, а при домакинското поражение от Арда резултатът през второто полувреме остана равен. Последното есенно домакинство – 1:1 срещу Славия, отново потвърди това „правило“.
На този фон представянето на Левски изглежда значително по-балансирано. „Сините“ имат виртуални 35 точки от първите полувремена и 34 от вторите, което е почти идеално равновесие. Това говори за стабилност и контрол върху мачовете, но и за по-малко резки пикове в отделните фази на двубоите. Любопитен детайл е, че един от малкото случаи, в които Левски инкасира повече голове след почивката, бе дербито с ЦСКА, решено с късното попадение на Джеймс Ето’о. Другите два подобни примера дори завършиха с победи (б.а. – двете с по 2:1 и аванс от по 2:0 на полувремето срещу ЦСКА 1948 и Спартак Варна), което допълнително подчертава израстването на тима.
Историята обаче ясно показва, че битката за титлата рядко се решава единствено по настоящата форма. Лудогорец неведнъж е доказвал, че умее да стопява изоставания. Още в първия си шампионски сезон 2011/2012 разградчани наваксаха осем точки пасив спрямо ЦСКА и стигнаха до мачбол в последния кръг. Подобен сценарий се повтори и през 2013-а година, когато Левски изпусна титлата в самия край след самоубийственото равенство от 1:1 срещу Славия. Парадоксално, преди точно 20 години именно „сините“ бяха в ролята на догонващ, но успяха да обърнат сезона и да триумфират пред ЦСКА.
Сега ситуацията е обърната. Левски е лидерът, а задачата му е не да гони, а да бяга с мишена на гърба си. Според анализите на Football Meets Data, шансовете на „сините“ за титлата възлизат на 68% – оценка, която подчертава сериозния им аванс, но далеч не гарантира крайния успех. Една титла през май би била първа за клуба от 17 години насам и би сложила край на 14-годишната доминация на Лудогорец.
От европейска гледна точка подобна серия е рядкост. Само още два отбора на континента са печелили 14 поредни титли – Линкълн Ред Импс и Сконто, но техните доминации вече са в миналото. Серията на Лудогорец обаче остава отворена и евентуална 15-а поредна титла би била рекорд за Европа, макар и не за света, където абсолютният връх принадлежи на Тафеа от Вануату именно с 15 трофея.
В заключение, предстоящата пролет обещава една от най-интригуващите битки за титлата в последните години у нас. Левски държи инициативата и съдбата е в собствените му ръце, но Лудогорец разполага с изпитан опит, дълбочина и онзи специфичен инстинкт за решаващи удари след почивката. Именно сблъсъкът между стабилността и наваксващата машина ще определи кой ще вдигне златните медали в края на месец май.
Няма коментари.