След единадесет изиграни кръга Левски се изправя срещу един от най-важните си тестове от есенния си поход към титлата. Гостуването на Черно море във Варна винаги е препъни камък за столичани. Испанският наставник на „сините“ Хулио Веласкес, който пристигна в България в началото на годината, сега има шанс да затвърди позицията на тима си като водещ претендент за титлата. Но пътят му минава през стадион „Тича“ – място, което традиционно не прощава грешки и където Левски неведнъж е губил инерция точно в ключови моменти от сезона.
Назначението на Веласкес през зимата бе посрещнато със смесица от любопитство и съмнение. Испанецът пристигна в София със сериозен опит в Испания и Португалия, но и с репутация на треньор, сменял често клубовете си, без да оставя трайни следи. Скептиците припомняха статистиката – множество ангажименти, нула отличия. Но още от първите си дни на „Герена“ той внесе нова организация и култура на работа. Подчерта тактическата дисциплина, високия интензитет и манталитета на отбор, който не се примирява.
Лагерът в Турция бе белязан от кадрови трудности, като контузии, забавени трансфери, проблеми със сработването. И все пак Веласкес изгради основата на състав, способен да пресира и да контролира темпото. Дебютът му на официалната сцена дойде срещу шампона Лудогорец и се превърна в перфектен старт – победа с 2:1 на „Герена“, която вдъхна увереност и подейства като символ на промяната. След това Левски разгроми Хебър в Пазарджик с 4:1 и надви Спартак Варна с 2:0.
Но първото голямо разочарование не закъсня. В четвъртфинал за Купата на България срещу Черно море във Варна испанецът предприе рисковани промени в състава. Решението му да освежи стартовата единайсеторка се оказа пагубно, след като „моряците“ надделяха с 1:0 и елиминираха „сините“. Така Веласкес записа първото си поражение начело на отбора, а Левски се прости с една от основните си цели.
Любопитното е, че именно „Черно море“ се превърна в най-честия противник на испанеца през годината. Варненци и Лудогорец са двата тима, срещу които Веласкес е изправял „сините“ най-често – по четири пъти. Ако срещу шампионите от Разград той остана непобеден (една победа и три равенства), то срещу отбора на Илиан Илиев балансът му е далеч по-болезнен – две загуби, една победа и едно равенство.
Особено болезнен бе двубоят на 13 април, когато Левски отново се изправи срещу варненци в редовния сезон. Столичани поведоха рано чрез Келиан ван дер Каап, но допуснаха обрат в последните минути след два точни удара на Димитър Тонев. Мачът остави след себе си полемика за неотсъдена дузпа за игра с ръка на Влатко Дробаров, но дори този пропуск на съдиите не можеше да скрие фактите, че през второто полувреме Илиан Илиев надхитри Веласкес тактически и обърна развоя на срещата в полза на своя отбор.
В плейофната фаза обаче испанецът показа, че се учи от грешките си. На 4 май Левски победи Черно море с 2:0 на „Герена“ след попадения на Георги Костадинов и Асен Митков. Испанецът тогава откровено заяви, че това е един от най-зрелите мачове на отбора му, който е играл организирано в защита, контролирал е преходите, а играта в средата на терена е била прецизна. Последният им двубой за сезона завърши без голове – 0:0 на „Тича“ в мач, запомнен с емоционалното сбогуване на Даниел Димов с професионалния футбол.
Така се роди своеобразно съперничество между двама треньори с диаметрално различен профил. Илиан Илиев е олицетворение на стабилността и последователността, човек, който познава отбора си до най-малкия детайл. Веласкес, напротив, символизира промяната и търсенето на нови хоризонти. Испанецът е треньор с аналитичен ум и амбиция да наложи модерни европейски стандарти в организацията на играта.
Днес, когато Левски води временно колоната с 26 точки, а Черно море е на четвърто място с 22, сблъсъкът край морето има далеч по-голямо значение от обикновен двубой в средата на сезона. За столичани това е шанс да затвърдят лидерската позиция и да докажат, че могат да поддържат високо ниво не само в София, но и при тежки гостувания. За Илиев и „моряците“ това е възможност да се върнат в битката за челните места и да потвърдят реномето си на един от най-неудобните съперници в първенството.
Веласкес ще трябва да подходи прагматично. В последните мачове Левски демонстрира по-добра организация в защита и ефективност при статичните положения, оръжие, което може да се окаже решаващо на тесния терен на „Тича“. Очаква се той да заложи на компактност в средата на терена, където Георги Костадинов и Гашпер Търдин ще имат задачата да неутрализират креативността на варненци. От другата страна Илиев вероятно ще търси бързи контраатаки през фланговете, използвайки скоростта на младите си нападатели.
Историята помни немалко случаи, в които Левски се е препъвал именно през есента. Тогава, когато очакванията започват да растат, а натискът става по-осезаем. Веласкес добре знае, че кризата в този период е хронична слабост за клуба през последното десетилетие. Затова този мач има символично значение, ако бъде спечелен, той може да се окаже повратна точка в битката за титлата и доказателство, че „сините“ вече имат характера на шампионски отбор.
След Варна за Левски предстоят две нови тежки изпитания – гостуване на Арда и вечното дерби с ЦСКА. Но преди тях идва бурното море на „Тича“, което не прощава подценяване. За Веласкес това не е просто мач, това е своеобразен Рубикон. Ако го премине успешно, испанецът ще утвърди Левски като реален претендент за златото и ще върне още повече увереността във феновете.
В София отново започват да вярват. Вярват, че този възход не е временен, а резултат от последователна работа. И ако „сините“ се върнат от Варна с трите точки, мечтата за титлата вече няма да звучи като утопия, а като реална цел – плод на труд, дисциплина и една все по-силна връзка между треньора и отбора му.
Няма коментари.