Отборът на Левски набира скорост и след успеха под Аязмото за първи път има толкова голяма преднина пред третия в класирането, откакто заема второто място в първенството.
Тези 10 точки аванс от една страна ще направят „сините“ по-спокойни, но пък от друга те са задължени да успяват и занапред, тъй като очакванията към тях стават по-големи и играчите на Хулио Веласкес трябва да правят всичко по силите си, за да отговарят на тях.
При всички положения обаче Левски вече зависи само от себе си и единствено неговото представяне в оставащите осем срещи ще е определящо за това дали ще завърши втори и ще се класира директно за Европа, нещо което към този момент е твърде вероятно да се случи.
Направи впечатление, че при минималния успех с 1:0 над Берое „сините“ показаха старание и желание, и всички футболисти се раздадоха и се стремяха да атакуват.
А когато правеха къси разигравания, при които точността е по-голяма, се получиха и добри неща. Иначе е нормално, че се допуснаха и грешки, но във футбола невинаги е възможно да се създават много голови положения или да се вкарва всичко, което се създава.
Затова е най-важно, че момчетата на Веласкес се опитваха да нападат и имаха контрол върху топката и мача през цялото време. Не на последно място, „сините“ издържаха физически, както и в предните двубои, което показва, че е свършена добра работа по време на предсезонната подготовка.
Това, което е нужно на Левски за вбъдеще, е да поддържа постоянство, за да се превърне в голям отбор, който да играе силно и да мачка без да допуска лъкатушене.
Подобно нещо би могло да се получи при пакетност в играта на отбора, за да няма големи пространства и разстояние между линиите, което да налага да се надиграва противника с индивидуални технически действия, а не с пасове.
Още малко трябва да се контролира и средата на терена, защото тогава е по-лесно да се управляват действията на отбора. За да имаш обаче инициативата, е необходимо играчите да не се крият, а да се откриват и да искат топката. А когато тя е в тяхно владение, да конструират умело играта.
Сега и няколко думи за трима основни играчи. На Джавад Ел Джемили явно неяснотата около неговото бъдеще в Левски му се отразява. След като се появи на терена в началото на второто полувреме, полузащитникът често губеше владението и играта не му спореше.
Но пък с включването му в игра Веласкес показва, че ще разчита на него и ще му дава шанс евентуално да си вдигне нивото, а оттам и цената, докато се разбере дали Джавад ще удължи контракта си или ръководството ще направи всичко възможно да го продаде зад граница през лятото.
Похвално е също, че Георги Костадинов навлиза в ритъм и се превръща в онзи важен изпълнител и лидер в средата на терена, каквито бяха очакванията към него при завръщането му на „Георги Аспарухов“.
Тук обаче се налага да припомним, че Георги се присъедини по-късно към Левски и не е водил зимна подготовка с него, нито е участвал в зимните проверки. Впоследствие пък семейството му бе сполетяно от ужасна лична трагедия, но силният характер и воля на Жоро му помагат да преодолява и най-тежките моменти, които съдбата ни поднася, за да прави това, което най-добре умее на терена.
Що се отнася до Мустафа Сангаре, за него голът срещу заралии ще си остане специален. Той донесе трите точки на тима и е първи за Сангаре в елита от 15 септември насам и голова суша от 19 мача поред. При това попадение за Левски няма абсолютно никакво значение дали вратарят на домакините е излязъл неразчетено или защитниците не са били правилно позиционирани.
Това, което е важно да се отбележи, е, че Сангаре скочи за неудобна топка, към която беше с гръб. Таранът обаче избра възможно най-добрата позиция и интуитивно предугади паса и мястото, където ще падне топката, за да може да я отклони към вратата.
Този гол би трябвало да върне увереността и самочувствието на Мустафа пред завършващия удар, за да е още по-полезен на Левски в следващите битки, без значение дали започва в основния състав или влиза в хода на срещите.
Няма коментари.