Последните три двубоя на Левски затвориха един от по-натоварените цикли на отбора. Победата с 3:1 над Берое през уикенда сложи точка на период, който традиционно е проблемен за 26-кратните шампиони – края на септември и началото на октомври. През последните години именно тогава „Герена“ често бе разтърсван от кризи, но този път Левски успя да излезе от трудната ситуация и да запази висока скорост, с която продължава да води колоната в първенството.
Всичко започна с болезненото 0:1 срещу Локомотив Пловдив на „Лаута“, който спокойно може да се нарече най-слабият мач на тима под ръководството на Хулио Веласкес. Отборът сам си вкара гол, а липсата на идеи в атака и слабото движение в предни позиции символизираха пълна липса на баланс. Седмица по-късно на „Колежа“ срещу Ботев Пловдив испанският наставник промени сериозно състава си и въпреки колебливото първо полувреме, след почивката „сините“ намериха ритъма си и стигнаха до важна победа с 1:0. Именно тя върна увереността, която се превърна в основа за убедителния успех срещу Берое. Той бе още по-важен и от психологическа гледна точка, защото именно преди година загубата от старозагорци с 0:2 беше началото на края на престоя на бившия треньор на тима Станислав Генчев.
На „Георги Аспарухов“ Левски излезе с поредна различна единайсеторка – нещо, което вече се превърна в запазена марка на Веласкес. „Сините“ започнаха агресивно, рано поведоха и наложиха темпо, което заралии трудно удържаха. В отсъствието на наказания Майкон от дясната зона дойдоха новите акценти. Евертон Бала често се придвижваше към центъра, за да комбинира с Мазир Сула и Акрам Бурас, а това трио донесе креативност и контрол в полузащитата. Алдаир Невеш, завърнал се след контузия, разшири фронта на атаката и показа отлична форма.
Именно взаимодействието между Бурас, Сула и Евертон се оказа двигателят на играта. Първият показа отличен баланс между дефанзивната стабилност и прецизност при първото подаване, Сула отговори с брилянтна асистенция да попадението на Мустафа Сангаре, а Евертон допринесе с постоянна активност между линиите. Проблемите дойдоха в завършващата фаза – познатата болка на Левски, който често пропуска от изгодни позиции. Така вместо да затвори мача още преди почивката, тимът остави Берое в играта. След 70-ата минута напрежението отново се покачи, но младите Асен Митков, Марин Петков и Борислав Рупанов, влезли от пейката, внесоха свежест и столичани показаха необходимата решителност. Петков бе героят на вечерта – с гол и асистенция оформи крайното 3:1 и подари на треньора си навременен подарък за 44-ия му рожден ден.
Любопитен е фактът, че това бе 28-ият мач на Веласкес в Първа лига, а ефективността на неговите резерви е впечатляваща – общо 12 гола и 6 асистенции, като само от началото на сезона приносът на влезлите от пейката възлиза на шест попадения и два голови паса. Петков е едва вторият футболист при испанеца, който бележи и асистира след влизане като резерва – първият бе Илиян Стефанов в драматичното 2:2 срещу ЦСКА през месец март.
Така Левски посреща двуседмичната пауза отново като лидер в класирането. Този факт е показателен не само за стабилността на отбора, но и за промяната в манталитета му. През последните години именно октомври често бележеше началото на криза, която отваряше пътя на Лудогорец. Сега картината е различна. Историята показва, че в девет от последните 16 случая, когато „сините“ са били лидери през октомври, те са завършвали сезона като шампиони – 56,25% успех. Това статистически подсилва реалистичността на мечтата за титла, макар до края да има още дълъг път.
Последният път, когато Левски бе на върха по време на есенната пауза, бе през сезон 2016/2017, но тогава след треньорски рокади последва спад. Днес ситуацията е различна – отбора води човек с ясна философия и силен характер. Хулио Веласкес е причината „сините“ да изглеждат различно. Той не разполага с изявена звезда, но направи така, че колективът да бъде главният герой. Испанецът изгради модел на постоянен прогрес, при който всеки футболист се развива. Гашпер Търдин се превърна от твърда резерва в един от най-стабилните халфове в първенството, Майкон демонстрира универсалност, Кристиан Макун е лидер в отбраната, а Бурас – новото откритие.
Работата на Веласкес пролича и в Европа. Левски елиминира по-скъпия Апоел Беер Шева, надигра Брага (б.а. – макар и ощетен в реванша), преодоля Сабах, но спря на крачка от групите на Лигата на конференциите срещу силния АЗ Алкмаар. Дори след това отпадане обаче отборът не загуби морал и концентрация. В шампионата „сините“ реагираха зряло – изиграха силен мач срещу Лудогорец (0:0) и доминираха над Ботев и Берое с впечатляващи показатели. Само срещу Берое „xG“-то на Левски достигна 4,09 при 31 удара към вратата на съперника – статистика, типична за шампионски отбор.
Испанският наставник изгражда гъвкав състав, без фиксиран титулярен състав. Основата е ясна – Светослав Вуцов, Кристиан Димитров, Макун, Майкон, Търдин, Радослав Кирилов и Евертон. Останалите позиции се избират според съперника – прагматичен, но изключително ефективен подход. Плеймейкърът Сула вече се утвърди като ключов организатор на атаката, а позицията на нападател продължава да се ротира, според тактическите нужди.
Хулио Веласкес обаче не зачерква никого. Играчите, които не оправдават очакванията, продължават да получават шанс, защото философията му е основана на постоянство и вяра в индивидуалния прогрес. Неговият професионализъм и внимание към детайла са безупречни – дори в паузата той анализира предстоящия съперник Черно море, защото знае, че всеки мач може да бъде стратегически.
Днес Левски разполага с дълбочина, ясна структура и треньор, който олицетворява новата ера на „Герена“. Силният старт е само началото, но начинът, по който Веласкес изгражда и развива отбора, е гаранция, че сините най-после са намерили стабилността, която години наред им убягваше. Ако клубът действа разумно и предложи на испанеца нов договор, Левски не просто ще остане конкурентен, а може да се превърне в основен претендент за титлата. Защото, както казват на „Герена“ – голямата звезда в момента не е на терена, а на пейката.
Няма коментари.