Левски свърши отлична работа през есенния полусезон и напролет остава само да довърши започнатото в шампионата, за да върне титлата в своя дом след пауза от 17 години. Обективно погледнато, Левски вече има всичко, за да спре хегемонията на разградчани. Притежава добър треньор, разполага с ярки индивидуалности, които са сред най-квалитетните в елита.
Не на последно място, Левски укрепна и финансово, и това му помага на само да изчиства с лекота дълговете, но и да дава по-високи заплати, което преди 2-3 години например беше немислимо.
Но най-важното е, че Левски показа на Лудогорец, че дори и с далеч по-малък бюджет, може не само да го застигне, но и да го надмине. Стига да си последователен, да правиш нещата правилно и така както футболът ги изисква. Като цяло през изминалата есен Левски не само вдигна най-високо летвата. Левски не само е убедителен лидер и зимува със седем точки пред втория. Левски не само има и най-много победи, най-резултатното нападение и най-добрата защита.
Най-важното е, че Левски задава футболната мода у нас и в игрово отношение е категорично над всички останали. Основната заслуга за всичко това е на треньора и на опитните играчи и лидери във всички линии. Те поведоха отбора, качиха го на върха и успяват да го задържат там, където му е мястото.
Адмирации първо за Хулио Веласкес, който се справи перфектно през първата си цяла календарна година на „Георги Аспарухов“. Когато дойде през януари, испанският специалист започна да изгражда един стегнат, дисциплиниран и боеспособен тим. Постепепно развиваше отбора и вече може да се твърди, че най-трудното от него е свършено. Защото Левски е първи, има собствен игрови облик и играе атакуващ и печеливш футбол.
Оттук нататък със сигурност надграждането ще продължи, за да може Левски непрекъснато да се подобрява и да не позволява на другите нито за миг да си помислят, че е възможно да го доближат. Какво обаче щеше да бъде Веласкес без качествения материал, с който разполага? Във футбола се знае, че играчите са тези, които са способни да издигнат или свалят един треньор и хубавото е, че за „сините“ е валидно първото.
Светослав Вуцов се завърна в родното гнездо и заключи вратата. Пред него пък е една стабилна, сигурна и непробиваема в много моменти отбрана.
Стожер в нея е Кристиан Димитров, който се намира във формата на живота си, а Майкон и Кристиан Макун също са класа. Отдясно Левски разполага със стойностни десни бекове като Алдаир Невеш и Оливие Камдем. В солидна опция за всеки пост в ариергарда пък се превръща и Никола Серафимов.
В средата на терена Георги Костадинов показа какъв голям играч и мъжкар е. Съдбата бе безпощадна и му поднесе възможно най-лошата вест, но с несломим характер и дух Жоро превъзмогна болката и си остана все същата основна фигура. Край него на високо ниво бяха Акрам Бурас и донякъде Гашпер Търдин, а Мазир Сула придаде свежите хрумвания и креативността, от които халфовата линия имаше крещяща нужда.
Атаката на Левски пък материализираше усилията на целия колектив, като Евертон Бала, Мустафа Сангаре и Марин Петков вкараха почти всички най-важни голове и повече от половината от всички отбелязани от целия отбор.
В предни позиции Радослав Кирилов пасна като дялан камък по левия фланг и имаше огромно влияние върху нападенията на „сините“, а Борислав Рупанов отбеляза първите си попадения за родния клуб. Разбира се, някои футболисти останаха в сянка, което е неизбежно в клуб като Левски, в който конкуренцията е свирепа. Дали заради контузии, дали защото бяха под нивото си или защото други от тях бяха по-добри.
Тези обаче, които останат и за пролетта измежду Цунами, Рилдо, Патрик Мислович, Асен Митков, Карл Фабиен и Фабио Лима ще получат шанс да докажат, че не искат да свирят втора цигулка и могат да имат съществен принос за златото.
Няма коментари.