Пролетния дял на родния шампионат официално стартира. След близо два месеца без футбол по чудните български терени е време да се върнем към реалността. Кой се подсилил, кой не, кой се подготвил и кой не вече няма значение. Всеки отбор си има цел, която ще атакува в мачовете до юни месец, но има един отбор, в който нещата не вървят изобщо по план. И не става дума само за финансовата страна на нещата, а и за самото представяне на терена, което е далеч от желаното. Тези, които не следят толкова изкъсо българския футбол, биха си казали, че става въпрос за някои от тимовете в по-долната част на класирането. Уви, не е така.
Само след ден Левски ще излезе в своя дом „Георги Аспарухов“ пред очаквани около десет хиляди фена, които искат да видят какво и е измайсторил „новият“ Левски под ръководството на испанеца Хулио Веласкес, който пое отбора в началото на януари. Предизвикателството, обаче е огромно – от Разград пристига шампионът Лудогорец. Трудно можеше задачата пред Веласкес да бъде по-тежка…
„В живота не ми харесва да търся извинения и оправдания, а да намирам решения“, бяха думите на испанеца на пресконфеенцията му преди Лудогорец.
Тук сега е важен и психологическият аспект, който на „Герена“ често е оставян на заден план, като изключение правят редките случаи, когато клубът е използвал услугите на специалисти в тази сфера. Любопитна подробност е, че по време на зимния лагер в Турция екипът психолози, работил със Станислав Генчев, не е присъствал. Именно в такъв момент е ключово да се заздравява отборният дух чрез колективни и индивидуални сесии. Вероятно собственикът е решил да подходи по свой начин, а след завръщането в София сам да влезе в ролята на мотиватор. В навечерието на подновяването на първенството той отправи ясно послание към играчите – всеки сам да прецени как ще продължи напред.
Какво се случва в съзнанието на футболистите? От една страна, получават ясно предупреждение, че така повече не може, а от друга – няма нови попълнения, които да вдигнат класата и да внесат тази нужна свежест в отбора (б.а. – едва ли 34-годишният Георги Костадинов е най-точното описание за класа и свежест). В интервю Наско Сираков подчерта, че не желае да запълва състава със средняци, затова трансферната политика е премерена.
„Ако новите не са по-добри от настоящите, няма смисъл да ги взимаме“, заяви той, но това е фраза, която се чува на всяка пауза.
Логично следва изводът, че сегашните играчи също са били привлечени като „неспадащи към средното ниво“, но впоследствие се е оказало друго. Явно проблемът не е само в играчите, а и в треньорския екип, който не е успял да разгърне потенциала им.
Вече споменахме, че Левски е изправен пред сериозно предизвикателство – домакинство срещу Лудогорец. Доколко отборът е подготвен за сблъсъка, ще се разбере в края на седмицата, но настоящите сигнали не предвещават добро. Въпреки така спокойния тон на Хулио Веласкес, Наско Сираков и Даниел Боримиров, атмосферата в клуба е напрегната. Забавената селекция принуди Левски да действа в последния момент, което обикновено е рецепта за провал, а очакванията за нови звезди като Уелтън или Роналдо изглеждат нереалистични.
По-същественият проблем, обаче е представянето в контролните срещи. В петте проверки Левски записа три загуби и две победи. Успехите дойдоха срещу отбори от Втора лига – Добруджа (2:1) и Спортист Своге (3:0). Загубите бяха срещу силни чуждестранни съперници – Цървена звезда (0:4), Баник Острава (3:4) и Заглебие Любин (1:2).
В двубоите срещу чуждите тимове Левски показа, че към момента е далеч от европейското ниво. Сръбският гранд се разправи със „сините“, а след това Веласкес оправда резултата с разликата в подготовката. Загубата от чешкия Баник пък подчерта проблемите в защитата, след като в един момент резултатът бе 1:4. Наставникът подчерта, че резултатите от контролите не са водещи, а целта е игрово изграждане. Все пак, загубата от полския Заглембе донякъде промени риториката му – испанецът призна, че не приема пораженията с лека ръка. Фактор бяха и контузиите – Асен Митков и Карлос Охене се възстановяваха, вирус повали част от състава, а Александър Колев също получи травма.
Победите над Добруджа и Спортист Своге в края на подготовката не промениха цялостната картина. Това бяха само проверки, но те не дадоха индикация, че Левски е готов за поставените цели – класиране в Европа и спечелване на Купата на България. В сериозните контроли столичани бяха надиграни, а дори срещу Добруджа имаше моменти, в които втородивизионният тим изглеждаше по-подреден.
В допълнение, статичните положения, които бяха силната страна на Левски през есента, вече не носят същия ефект. След завръщането в София ръководството не спести критиките – Даниел Боримиров обвини играчите в липса на професионализъм, а мажоритарният собственик отправи сериозни предупреждения към отбора.
Все пак се виждат наченки на стил, налаган от Хулио Веласкес. Той върна схемата 4-2-3-1, заменяйки използваната от Генчев 3-5-2. Испанецът акцентира върху контрола на топката и бързия преход между линиите, както и върху моменталната преса след загуба на владението. Футболистите се стремят да следват указанията му, като на моменти се виждат добри комбинации, но цялостната игра остава далеч от желаното. Проблемите в защита, както и неубедителното представяне на вратаря Матей Маркович, са също притеснителни фактори.
Сега Левски трябва да се фокусира върху официалните мачове. Сигналите, обаче сочат, че тимът не е напълно готов за сблъсъка с Лудогорец и няма предпоставки за сериозен отпор срещу хегемона. В края на февруари е четвъртфиналът за Купата на България срещу Черно море – мач, който може да се окаже края на сезона на „сините“ още преди да настъпи астрономическата пролет…. За пореден път.
Няма коментари.