В края на седмицата любимият (б.а. – може и в кавички) български шампионат се завръща с пълна сила за пролетния дял, макар все още навън да са си зимни температури. А зимата в Левски изглежда е доста люта и трудно ще се затопли до лятото. Но дали това изобщо е изненада за когото и да било, дори и за тези, които не следят отблизо събитията около клуба? Никой не знае как ще изглеждат „сините“ в първия си официален двубой за годината при новия треньор Хулио Веласкес, който вече точно месец (б.а. – беше назначен на 5-и януари) е начело на отбора. А той е срещу не кой, а хегемонът в последното повече от десетилетие – Лудогорец Разград.
Сезоните си минават, а Левски все така не може нещо кой знае колко вълнуващо нито на терена, нито извън него. Изключение прави втория престой на Станимир Стоилов и преди това при Ясен Петров, когато Гара Дембеле превърна мачовете в шоу. Между тези двама треньори, обаче бяха изразходвани огромни суми за специалисти и играчи. Управленските позиции се сменяха често, дълговете на клуба се увеличаваха, прехвърляха се от едни на други „собственици“, но така и не се изгради отбор, който да убеди феновете да купуват абонаментни карти извън обичайната статистика.
И сега, на прага на първия официален мач за 2025-а година, реалността не се е променила – Левски все още няма изграден отбор, а на преден план излизат медийните изяви на ръководството. Въпреки че никой не дава признаци за цялостно стратегическо мислене, интересът на публиката остава. А когато феновете не настояват за повече, ръководството се задоволява с това, което им носи внимание и зрелища. Например, поставя ли някой сериозно въпроса – ще има ли изобщо нов стадион и кога ще започне строежът? А какво да кажем за тренировъчната база? Ако никой не повдига тези теми, логично е ръководството да мълчи. Има и друг аспект – как ще бъде структурирано дружеството, което ще се занимава с новия стадион? Ще бъде ли публично-частно партньорство? Дали компанията, която обещаваше стадиони за националния отбор, за ЦСКА и за Славия, но не положи нито една тухла, ще успее да убеди Сираков и компания в сериозността си? И как точно този нов стадион ще се използва за концерти, търговски обекти и други събития?
Но ситуацията е такава, каквото я виждаме – след като публиката не търси отговори на дългосрочните въпроси, те биват измествани от ежедневните драми. Следва мач за мач. Зимната пауза беше прекарана просто ей така, големите проблеми отидоха на заден план, а на дневен ред излязоха дискусиите за адаптацията на новия треньор, привличането на нов полузащитник и новите фен артикули в магазина – може би единственото звено, което работи отлично, благодарение на привържениците (отново).
Малцина обаче се замислят дали Левски има управленска и стратегическа визия за бъдещето, която да позволи на отбора да се конкурира с доминиращия Лудогорец и структурно растящия ЦСКА. Докога Левски ще може да се задоволява със сегашното положение и дали ще намери ресурс за отбор, който да пълни новия стадион?
Ако нещата продължат в същия дух и Наско Сираков успява да балансира доверието на феновете, цикълът „нов треньор, лятна селекция, място в тройката-четворката и пак отначало“ ще остане безкраен. Левски няма как да генерира приходи извън телевизионните права и спонсорите, ако не настъпят сериозни промени. Засега нищо не сочи към дори минимално подобрение – било то в управлението, финансовата стабилност или спортно-техническия аспект. Няма индикации за каквато и да е промяна, която да изведе клуба от летаргията, в която е изпаднал.
Единствено феновете ще останат плътно до отбора, за даа видят „новия“ Левски с „новия“ треньор, а надеждата е, че до мача с Лудогорец кондиционният треньор Сото и помощникът Гаспар (с опит в Реал Мадрид) ще са успели да приведат играчите в прилична физическа форма. Тези момчета, които се отдадоха на истинска зимна ваканция, ще трябва да наваксат, за да отговорят на изискванията на Хулио Веласкес. Той пристигна заради престижното име „Левски“ и, разбира се, добрата заплата, но сега вижда в съблекалнята играчи на нивото на някой от нискоразредните отбори, които е водил в Испания.
Любопитно е, че точно преди две години, пак през февруари, 26-кратните шампиони приеха Лудогорец на „Георги Аспарухов“. Тогава беше 28-и февруари, сега ще бъде 9-и. Тогава треньор на отбора бе именно Мъри Стоилов и фактите говорят сами по себе си, че тогавашният Левски бе много по-обигран и по-подготвен. Срещата завърши при нулево реми, като „сините“ почти не оставиха възможности за противника. Статистиката говори сама – 54% на 46% владение на топката, 15 срещу седем положения за гол, три точни удара срещу един, 11 корнера срещу пет и всичко в полза на столичани.
За момента, без да бързаме със заключенията след контролите, изглежда, че нещата за Веласкес и отборът му не се получават. Селекция на практика няма, ако не броим 34-годишният Георги Костадинов, а пролетният полусезон започва след дни и дори часове, а въпросите дали Левски е готов за новото начало си остават. Трябва да отбележим, че от настоящия състав на „сините“ максимум трима ще бъдат титуляри от тези, които играха срещу Лудогорец преди две години – капитанът Ванадерсон Цунами, Марин Петков и Джавад Ел Джемили. Историята пък показва, че повечето от играчите, носили тогава екипа на Левски, са продължили кариерите си възходящо. А какво ли ще покаже времето за сегашния отбор?
Няма коментари.