Левски измъкна ново драматично равенство, този път 3:3 срещу Славия на „Герена“. Домакините, които бяха с човек повече от 29-ата минута заради червения картон на Мартин Георгиев, изоставаха с 1:3 до 94-ата минута, но с два гола в добавеното време се спасиха от загуба. Случилото се върна спомените за дербито с ЦСКА преди седмица, когато „сините“ отново наваксаха пасив от два гола. 0:2. Тогава попаденията също паднаха в продължението, а героят пак се казваше Алдаир.
В неделя и двата тима предложиха зрелище за футболните фенове, но крайният резултат остави горчив вкус. Гостите от „Овча Купел“ бяха категорично по-добрият тим на терена и доминираха играта значително. До 94-ата минута изнесоха почти безупречно представяне, което трудно биха повторили. След ранния гол за Левски, „белите“ обърнаха развоя на срещата, наложиха контрол и с креативност и класа достигнаха до аванс от 1:2. Внезапно съдията и съдбата ги удариха повторно – младият бранител Мартин Георгиев бе изгонен при дискусионна ситуация. Въпреки това, напук на логиката, Славия овладя инициативата през второто полувреме и с хладнокръвие удвои преднината си.
Точно в този момент, обаче съдбата сякаш пренесе своята роля от „Васил Левски“ към „Георги Аспарухов“. Дежавю от предишната неделя, когато „сините“ драматично отнеха победата на „червените“. Сега сториха същото и срещу Славия, оформяйки крайното 3:3, което превърна двубоя в едно от най-впечатляващите зрелища на сезона.
По отношение на представянето на Славия между първото и второто попадение на Левски, трудно могат да се намерят слабости. Изключвайки прекомерните прекъсвания на играта и честите намесите на медицинския екип, класика в „бяло“, това бе перфектно изигран мач от тяхна страна. Именно по тази причина гневът на Златомир Загорчич след последния съдийски сигнал изглеждаше донякъде неразбираем. Спорен остава въпросът дали съдията им е отнел победата, или прекаленото накъсване на играта е изиграло лоша шега. Но факт е, че с десет души гостите не позволиха на Левски да ги постави под натиск нито веднъж – чак до злощастната 94-ата минута и попадението на Асими Фадига.
От другата страна, Хулио Веласкес определено може да се нарече късметлия, защото съдбата го изпрати да работи в изключително любопитна обстановка. Не че досега не е усещал подкрепа от трибуните, но преди двубоя със Славия испанецът откровено призна, че именно в Левски се чувства като истински треньор, благодарение на феновете. Освен тях, Веласкес намери добри думи и за съперника, като подчерта, че Славия е добре организиран тим, особено що се отнася до играта без топка.
В неделния следобед всички тези любезности намериха своето потвърждение в рамките на едва две минути. Публиката на „Герена“ по своя си начин даде енергия на „сините“, Славия успя да нанесе първия си удар към Матей Маркович още преди да е изминала една минута, а малко след това стана свидетел на точен пас от иначе често безидейния Патрик Мислович към Евертон Бала, който завърши майсторски и рано даде преднина на домакините. Тук, обаче сякаш всичко смислено за „сините“ приключи, а играта – или по-скоро липсата на такава – загуби всякаква логика.
Ако погледнем фактите, ще стигнем до извода, че от доста време Левски не е разполагал с толкова трудна за анализиране халфова линия, което е голям проблем за отбора през целия сезон. Предишният треньор Станислав Генчев въртеше всеки мач изпълнителите в центъра и така и не успя да намери точните хора. Тази тенденция изгледа ще продължи и при Веласкес, като неговият избор за мача със Славия бе неуспешен. Вътрешният триъгълник Мислович – Гашпер Търдин – Джавад Ел Джемили е по-скоро посредствен за българските стандарти. Първият вече сме го коментирали – не е играч, който може да повиши нивото. Търдин пристигна от отбор средна ръка и играе точно на това ниво, а Ел Джемили прекалява с дрибъла до степен, в която изглежда сякаш иска да премине дори отвъд стадиона. Понякога развива бързина и става любопитно, но като цяло играе хаотично и без ясен план.
Нека оставим халфовата линия на страна, защото в Левски трябва да наблегнат сериозно и във фаза атака. Веласкес ще трябва да инструктира футболистите върху това ефективно да организират както бързите, така постепенните нападения. Акцентът трябва да падне върху това да бъдат използвани свободните пространства и да бъдат създавани такива. Точно такава бе и забележката на испанеца след равенството с „белите“, че футболистите му са паднали в капана на съперника и са насищали пространствата, вместо да се откриват свободни зони и противникът, който беше с човек по-малко, да бъде изтеглен по фланговете. Това неминуемо щеше да улесни „сините“, но те така и не успяха да се възползват от численото си предимство.
Както да кажем и за Мустафа Сангаре? Еми, последният му гол в първенството датира от 15 септември, когато „сините“ бяха допуснали само едно поражение – минимална загуба с 0:1 от Лудогорец. Французинът записа своя 15-и пореден мач без попадение, натрупвайки цели 1209 „сухи“ минути, което се равнява на повече от 20 часа на терена без да намери мрежата. Да, нападателят допринася по други начини – създава напрежение за защитниците, освобождава пространства и подава голови пасове. Срещу Славия той дори принуди Мартин Георгиев да си изкара червен картон. Феновете на Левски, обаче искат най-важното от един нападател – голове, а именно те му липсват.
И, ако срещу ЦСКА можеше да похвалим някои играчи на „сините“ и да кажем, че равенството 2:2 се чувства като победа, то срещу Славия тази точка си е голям провал, с оглед на посредствената игра на отбора, за която Веласкес намери сили да се извини след мача. От математическа гледна точка, обаче с тази точка Левски запази аванса си от пет точки пред Черно море, който също продължава с неубедителните си резултати, а също така увеличи и на девет преднината си пред Ботев Пловдив.
Със сигурност срещу Славия се очакваше много повече от 26-кратните шампиони – много повече самочувствие, особено след драмата срещу ЦСКА, умело владение на топката, много повече динамика и агресия. Но нищо не видя от това, а сега предстои тежко гостуване на Арда в Кърджали преди двуседмичната пауза за националните отбори. Да не казваме голяма дума, но ще бъде истинско престъпление, ако Левски не запази втората позиция, което си остана и единствената цел пред отбора до края на сезона.
Няма коментари.