Левски обърна Добруджа с 2:1 последната си контрола на лагера в Белек, Турция. Успехът бе първи за новия треньор на „сините“ – Хулио Веласкес, който беше в серия от три поредни загуби – 0:4 от Цървена звезда, 3:4 от Баник Острава и 1:2 от Заглебие Любин.
„Целта в момента е да вдигнем нивото и да не го губим. Позитивен човек съм и винаги вярвам, че нещата ще се получат по най-добрия начин. Ако не мислих така, щях да съм си вкъщи. Не съм дошъл в София на туризъм. Дошъл съм да извадя най-доброто от тима и да накарам привържениците да се чувстват горди с отбора“, заяви Веласкес при прибирането на отбора в София от подготвителния лагер в Турция.
По този начин „сините“ завършиха зимната си подготовка в югоизточната ни съседка с три загуби и една победа. Важно е отбележим, че резултатите в контролите не винаги са показателни. Важното е треньорът да наложи и усъвършенства своята концепция за играта. Всъщност в първите мачове срещу Цървена звезда и Баник Острава се видяха някои елементи от това. Отборът се връща към схемата 4-2-3-1 – стил, който с вариации на 4-3-3 бе използван при предишни треньори като Станимир Стоилов и Николай Костов. Това е традиционен подход за Левски, свързан с две силни крила, централен нападател и плеймейкър. При Веласкес крилата вероятно ще бъдат избирани между Евертон Бала, Фабио Лима и Марин Петков, в центъра на атаката ще се разчита на Александър Колев или Мустафа Сангаре, а ролята на „десетката“ ще бъде поверена на Джавад Ел Джемили или Илиян Стефанов.
Има, обаче, няколко спортно-технически въпроса. Алекс Колев, след раздялата със своя ментор Генчев, сякаш се превръща в невидима фигура на терена. Ел Джемили, от своя страна, вероятно ще бъде истинско изпитание за нервите на треньора. Светъл лъч в тази картина е завръщането на Сангаре, който се представя по-добре като резерва, отколкото като титуляр. Почти всичко значимо в двата мача дойде с негово участие, което поставя под въпрос плановете за негово изходящ трансфер. По-логичен избор за продажба изглежда Алекс Колев, който трудно ще се впише в новите изисквания, като интерес към него има от Турция.
От друга страна, ситуацията в полузащитата и защитата е доста по-тревожна. В момента Левски разполага с ограничени варианти. В първите контроли като титуляри започнаха Клемент Икенна и Патрик Мислович, които, обаче, оставят впечатлението, че не са подходящи за отбора. Карлос Охене и Асен Митков лекуваха контузии, мака че последният се завърна в игра именно срещу Добруджа. Най-неотложното решение е привличането на качествен дефанзивен полузащитник, който да внесе баланс в играта. Такава фигура все още липсва, а забавянето в селекцията усложнява задачата. Именно класически „шести номер“ ще бъде ключова част от схемата на Веласкес.
Видно е, че Левски изпитва сериозни трудности в защитната фаза. Въпреки че съперниците на „сините“ бяха на сравнително високо ниво, тези мачове допълнително подчертаха слабостите, които се появиха след промяната на игровата система. Отборите на Звезда и Баник успяха да отбележат по четири гола във вратата на българския тим – нещо, което определено буди тревога. Въпреки това, проблемите не се свеждат само до защитниците – те са показателни за колебания в целия отбор.
Новата схема ощетява и крайните бранители, които трябва да се фокусират повече върху дефанзивните си задължения. Това доведе до колебливи изяви на Алдаир и Майкон в първите контроли, докато Патрик-Габриел Галчев показа повече стабилност и може да се бори за титулярно място с португалеца. Тук, обаче, има и обективни причини – Алдаир наскоро преболедува вирус, а Майкон традиционно има проблеми в подготвителния период. Една от възможностите за промяна е връщането на капитана Вандерсон Цунами на неговата естествена позиция като ляв бек. Това би увеличило конкуренцията и дори би позволило Майкон да бъде използван като крило. Цунами притежава по-добри дефанзивни качества, които са особено ценни в настоящата ситуация.
Централните защитници също се адаптират към новата схема. Те бяха привикнали към игра с тройка, при която само един оставаше на резервната скамейка. Цунами бе пренасочен към ролята на централен защитник заедно с Келиан ван дер Каап, Кристиан Макун и Кристиан Димитров, който дори стана един от голмайсторите на отбора. Ако Цунами се върне като ляв бек, Макун изглежда като сигурен титуляр заради по-силния си ляв крак и потенциала си.
Важен фактор за стабилността в защита е и вратарската позиция. Към момента Матей Маркович изглежда сигурен избор, докато Иван Андонов изглежда е загубил увереност, а младият Огнян Владимиров, който скоро ще навърши 17, се нуждае от повече опит.
Ясно е, че тимът на Хулио Веласкес се завръща в България от зимния лагер без нито едни ново попълнение в своите редици. Търсенето на нови футболисти ще продължи в София, а развръзка се очаква в следващите дни. Смята се, че Левски е близо до някои от набелязаните цели, но все още има детайли, които спъват сделките да станат факт. Желанието на треньорския щаб и ръководството бе „сините“ да се подсилят още по време на лагера в Белек, но това явно няма да се случи. Както писах и малко по-горе – най-силно е желанието за подсилване на халфовата линия.
Този случай ясно показва липсата на стратегия в клуба. Веласкес не смее да назове проблемите, а след загуби се оправдава с дребни детайли като липсата на ефективност в завършващата фаза. Ако треньорът иска да спечели доверието на феновете, трябва да бъде по-смел и конкретен. Само с половинчати изказвания и неясни действия няма да има промяна – нито в играта, нито в политиката.
Към момента Левски е в по-лоша игрова форма, отколкото преди година, а това вече е в зоната на отговорност на Веласкес. За да се подобри защитата на Левски, освен качествена треньорска работа, е необходима и нова сила в отбора. Средната линия на „сините“ изисква сериозно подсилване. Клубът трябва да вложи усилия и средства в привличането на двама играчи, които да осигурят стабилност и ясна визия за играта на отбора. Въпреки че този процес е закъснял, ако не бъде реализиран, Левски ще продължи да има проблеми в защитата – ключов компонент, от който зависи цялостното представяне. Балансът е от решаващо значение, но с текущия състав постигането му изглежда невъзможно.
Общо взето, проектът на клуба изглежда хаотичен и обречен на провал. Отборът не е постигнал нищо значимо на трансферния пазар, а липсата на свежи средства от продажби допълнително усложнява ситуацията. Основната тежест пада върху спонсора, който на практика е и собственик на клуба. Но дори и с наличните ресурси, реален план за развитие на отбора просто липсва. Ако не видим реална промяна, то в Левски рискуват да разрушат всичко постигнато до април 2023-а година (б.а. – напускането на Станимир Стоилов) и да върнат отбора към „светлото“ му бъдеще. А какво представлява това „светло“ бъдеще, всички добре знаем – поток от празни обещания и безперспективно съществуване на футбола като продукт.
Няма коментари.