Загубата на Левски от Черно море с 1:2 донесе куп главоболия в синьо. На щастливите и настроени за празник фенове на „Герена“, на всички пред телевизионните екрани, на ръководството на клуба, на футболистите, и най-вече на треньорския щаб. Хулио Веласкес девалвира на кормилото на 26-кратния първенец със всеки изминал мач. Двата с Черно море – за Купата и първенство – не просто подкопаха испанския наставник, а дори го зариха с пясък отгоре. Както щраусите зариват главите си. Испанският наставник за първи път се разбесня и словом, не само край тъчлинията, край която е толкова експресивен при всяко действие на своите и противниковите футболисти. Според едни – преструвка, според други – истинският нрав на Хулио.
Няма две мнения по друг въпрос. Левски играе все по-ялово и по-ялово през тази пролет. А може би диаграмата е обратна, когато става въпрос за съседа в класирането Арда. Кърджалийци на Александър Тунчев са на трета позиция и само 6 пункта зад Левски. Всичко това – кръг преди края на редовния сезон. Остават общо 7 рунда в елита, в които „сините“ трябва да запазят второто място… срещу „сините“ от Кърджали. Просто е задължително, както се изрази Веласкес, макар че едва ли треньорът разбира, че не това е върховната цел на Левски.
Изконните ценности на „сините“ не са в пазенето на втора позиция с всички сили. Или апатична борба за Европа на безопасен брой точки от Лудогорец. Левски е символ на победи, не на примиренческо второ място. Веласкес очевидно не го знае докрай, тъй като пусна на няколко пъти изречения от типа „Знаете ли, че Левски не е бил толкова високо в класирането от 10 години“. Факт е. Левски не е бил втори от не 10, а от 9 години. Безкрайно много за гранд от подобна величина. Но този тъмен период не обуславя нови провали и кротуване в първенството. Или вторенство, както се изрази бившият собственик на ЦСКА – Гриша Ганчев.
Лудогорец е шампион от 13 години насам. Ще вземе и 14-та титла, и в това няма никакво съмнение. Левски е първият преследвач на разградчани, които може би не са си и мечтали за такъв подгласник. Бъркащ през 2-3 кръга, правещ куп посредствени мачове, измъкващ се в последните секунди от загуби, играещ вяло, невкарващ голове. Изобщо противник-мечта. В това се превръща Левски през тази футболна пролет. Първи във вторенството. Най-добър измежду по-слабите.
Но сянката на Арда започва сериозно да тегне над този „толкова значим“ за Левски приз. Разликата от 6 точки не е главоломна, а напълно заличима. Левски и Арда ще имат два мача помежду си в плейофите след редовния сезон. Ако за важните сблъсъци клишето е „мач за 6 точки“, идните две срещи могат да са „двубои за 12 точки“.
Досега Левски не се справи със задачата да си капарира Европа и да се чувства сигурен на втората позиция. Виталните мачове с Арда може да са ключът към евроизлаз и шампионска титла във вторенството. Но може и да обрекат Веласкес, испанската му свита и футболистите на Левски на изключително мъчен финал на сезона. Такъв финал, който да постави под въпрос не само злато във вторенството, но и мястото в Европа. Определено за цел №1 от мажоритарния собственик – дори пред сладките приказки за нов стадион, заехтели в пространството преди седмици.
Няма коментари.