Левски се добута до четвъртфиналите на Купата на България, след като победи Дунав Русе с 1:0 у дома в осминафинален двубой от надпреварата. На „Герена“ домакините имаха сериозни проблеми срещу втородивизионния тим, който удари греда през първото полувреме. „Сините“ все пак стигнаха до успеха, благодарение на гол на капитана Вандерсон Цунами, който влезе от пейката.
Играта на Левски беше много бавна през първото полувреме, когато „драконите“ можеха да шокират домакинните, след като Радослав Апостолов отклони топката след корнер с пета, но уцели гредата. Чак в добавеното време на първата част „сините“ създадоха чиста ситуация. Получи се страхотно меле след едно центриране, при което първо Александър Колев се опита да завърши, а след него и Преслав Бачев, но до гол така и не се стигна.
В началото на второто полувреме Станислав Генчев пусна Евертон Бала и Илиян Стефанов в опит да освежи играта на тима си. В първите минути, обаче, отново не се видя нищо сериозно от „сините“ в предни позиции. Едва в 55-ата минута след един корнер топката стигна до Кристиан Димитров, който стреля с крак, но Даниел Николов спаси. В 58-ата минута най-после дойде „златна“ възможност за гол, когато Евертон Бала центрира и качи топката на главата на Илиян Стефанов, който стреля под гредата, но стражът на гостите изби.
Все пак, в 77-ата минута Левски най-после откри резултата. След поредния корнер, изпълнен от Бала, топката бе отклонена от Стоян Предев на първа греда, а на задна Цунами реализира – 1:0.
В добавеното време на срещата двата тима размениха по едно златно положение. При първото резервата Мустафа Сангаре подаде на Бала, който не успя да завърши от няколко метра. Секунди по-късно гостите направиха контра, при която се наложи да бъде избивана топката от краката на нападател пред малкото наказателно поле. В ответната атака Сангаре бе съборен и бе отсъдена дузпа, с която се нагърби Марин Петков, но пропусна от 11-те метра.
В крайна сметка „сините“ са на ¼-финал и изпълниха голямата си цел в края на календарната година, но разочарованието остава у феновете заради безобразно слабата игра на отбора. Дори можем да използваме и по-тежка дума – обидно слабо за своите почитатели не само под дъжда на „Герена“, но и пред телевизорите. Втори пореден съперник от Втора лига, втори пореден мач столичани берат жестоки ядове срещу по-слаб противник. Левски трябваше поне малко да покаже повече жизненост в закриващия си мач за годината и да спечели с разлика. Но, както се случи в последните срещи, мъката се беше настанила по терена. А старши треньорът Станислав Генчев опита да оправдае поредното лошо представяне с някакъв вид подценяване…
„Обяснение или оправдание се намира, най-лесното е подценяване на мача. Цяла седмица говорихме за това. Всеки уважаващ себе си футболист или треньор не бива да подценява тренировка, камо ли официален мач. Взехме играчите на лагер, да не мислят за пътувания. Първото полувреме беше безобразно, пълна нула. Второто полувреме повишихме тон и те живнаха, но след като веднъж си подценил трудно можеш да се върнеш на правия път после“.
За да не сме крайно негативни, ще кажем, че Левски приключи есенната част от сезона в поредица от пет последователни победи, с които загърбиха кошмарните мачове от октомври и ноември. Но пак – отборът не успя да предизвика особено въодушевление. Причините за това са ясни: първо, съперниците в тези мачове бяха значително по-слаби, второ, победите бяха извоювани без особено убедителна игра. И трето, феновете на отбора не успяха да се зарадват на тези успехи. Макар победите да утвърдиха мястото на треньора Станислав Генчев и за пролетния дял, представянето на отбора разруши всички надежди. Кампанията премина от лошо към още по-лошо, като парадоксално загубите бяха моментите, в които се виждаха проблясъци на прилична игра. За сметка на това, победите в края на полусезона бяха изпълнени с разочарование.
Въпреки това, Левски е добре позициониран в първата четворка на класирането, което почти сигурно ще осигури на отбора участие в плейофите с водещите тимове в Първа лига. Освен това, „сините“ ще продължат да се борят и в турнира за Купата, което оставя отворена вратата за трофей. Но дори тези перспективи не вдъхват особено вълнение, тъй като нивото на отбора остава посредствено. Основната причина за това е, че индивидуалните изяви на играчите не дават поводи за оптимизъм. В началото на сезона имаше неоправдани очаквания, че на „Георги Аспарухов“ е събрана отлична селекция, която ще доведе до създаването на силен отбор. С времето, обаче, се разбра, че това са били само празни надежди.
Сега се задава зимната подготовка, където Левски ще бъде на лагер в Турция. „Сините“ ще продават футболисти и ще взимат футболисти. Генчев си призна, че иска до първата тренировка новите попълнения да са уредени, но как ще стане, само той си знае явно. Ако досега, от ръководството не са направили нещо в посока селекцията, абсолютно невъзможно ще бъде да видим повече от един нов на първото занимание. А подготовката на отбора трябва да върви по план, защото още в първия си мач за пролетния дял на „Герена“ пристига Лудогорец.
Сред евентуалните напускащи е и Евертон Бала, което може да се определи като изненада. Дълго време се очакваше бразилецът да бъде откупен за постоянно, но ето, че след мача с Дунав Генчев призна, че има разминаване в сумата по трансфера му. Да, Евертон не е Уелтън, например, но е добър за нивото на Левски. През есента той беше един от най-креативните футболисти на „сините“, като има и най-много асистенции в отбора – общо 6, а и е втори по брой попадения + голови подавания – 8. Отстъпва единствено на Алекс Колев, който е с девет по този показател.
Джавад Ел Джемили изглежда също вече не му се играе за Левски, Асими Фадига е „закотвен“ на пейката и сигурно също ще си тръгне. Заговори се даже и за Фабио Лима, че може да напусне през зимата. Какво ще се случва и с „новия“ Гара Дембеле – Мустафа Сангаре, който си остава абсолютна загадка? Кой още ще си тръгна, кой ще пристига, това са все въпроси и задачи, които треньорското ръководство трябва да разреши бързо заради липсата на време.
Наболяла тема е стилът на игра, който практикува Генчев. Защо тази прословута схема 3-5-2 не дава необходимия резултат? Обяснението е лесно. Генчев, с привидно самочувствие, наложи своя визия за футбол, която в началото изглеждаше успешна, но с времето се оказа, че това е само прах в очите. Истински прогрес липсваше през последните четири месеца, а основната идея зад играта бе съмнителна. Той носи отговорност както за малкото положителни моменти, така и за множеството негативни. Единственото, което работеше в арсенала на този Левски, бяха ъгловите удари, но футболът изисква много повече компоненти, които очевидно отсъстваха. „Сините“ наподобяват малко на Арсенал на Микел Артета, който бележи основно от ъглови удари е кръгла нула от игрови ситуации.
Левски не проспа само първото полувреме срещу Дунав, както каза Генчев, а и целия есенен полусезон. Въпреки това надеждата и мечтите у феновете на „сините“ остава, защото тя умира трудно, особено, когато е свързана с любимия отбор. Да, мечтите са безплатни, но изглеждат все по-неизпълними. Зимната пауза вероятно ще заличи горчивината от последните месеци, а пролетта ще донесе нова доза илюзии. Но, когато май месец настъпи, ще стане ясно, че още една година е бил пропиляна в посредственост. И дали, както обикновено, през идното лято няма отново да видим „необходимите“ промени и да се появи поредният кандидат, който трябва да избавя Левски. С други думи – старата песен на нов глас.
Няма коментари.