Отборът на Левски показа нужната реакция след болезнената загуба във Вечното дерби и надделя по категоричен начин с 5:1 като гост на Монтана. Успехът позволи на „сините“ да се откъснат с осем точки пред втория във временното класиране и с него те отправиха ясно послание към своите преследвачи, че са решени на всичко, за да останат на върха.
Най-изразителната победа на Левски на чужд терен през тази кампания дойде след съдържателна игра, като в нито един момент гостите не оставиха съмнение в своето превъзходство. Левски влезе с правилната настройка и по-бързо се приспособи към тежкия терен. В продукцията му имаше дисциплина, организация и ред, които позволиха на тима рано да убие интригата.
„Сините“ се придвижваха пакетно и бързо се прегрупирваха в в двете фази, а играчите им бяха близко един до друг, което позволяваше да не бъркат в пасовете. Отделно Левски правеше всичко бързо. На скорост се разиграваше и подаваше топката, на скорост и футболистите му търсеха да получават топката. Левски направи също много пробиви по фланговете, и не на последно място се възползва максимално от статичните положения, от които паднаха първия, третия и четвъртия гол.
Напред Евертон Бала прекъсна головата си суша от два поредни мача и вече има 6 попадения, колкото и Марин Петков. Като прибавим и осемте на голмайстора на отбора Мустафа Сангаре, излиза, че тримата са вкарали 20 от 33-те гола на Левски. Справка с последните сезони показва, че „сините“ не са имали такова резултатно трио в предни позиции на този етап в първенството.
Никола Серафимов се справи и във втория си мач със синия екип, и откри головата си сметка. По-важното е обаче, че е стабилен и сигурен в ариерграда, и дава още една солидна опция като десен и централен защитник. Като цяло пък е радващо, че Хулио Веласкес разполага с голяма вътрешна конкуренция, и за всеки пост може да избира между двама-трима равностойни изпълнители. Именно поради този факт в Монтана не се усети липсата в атака на Радослав Кирилов и Марин Петков.
Другата добра новина е, че Левски случи с трансферите на Мазир Сула и Акрам Бурас, и двамата придават идеи и креативност на средната линия. Сула има огромно влияние върху изжградането на атаките при постепенно нападение и преодоляването на сгъстени защити, тъй като много от съперниците на „сините“ играят по-затворено. Бурас също умее да поставя основата на атаките, а в отнемането на топката от противника и спирането на нападенията му в зародиш, е безценен.
Разбира се, прави впечатление, че на този етап някои играчи, от които се очакваше повече, остават на заден план. Това обаче е Левски, тук никой не получава нищо даром и трябва да воюва за мястото си в състава. Като например Цунами, който в предните първенства бе стожер в защита, и полезен като опорен халф. Неслучайно на него бе поверена и капитанската лента. През този сезон обаче бразилецът за първи път играе толкова малко. Той се е появявал в игра едва в осем от 16-те мача.
Патрик Мислович и Фабио Лима също записаха сериозно отстъпление, и към момента са извън сметките на Веласкес. Бразилецът например не попадна в състава в 7 от последните 11 мача, а в 4 от тях влезе като резерва и игра общо 50 минути.
При Мислович нещата са още по-зле. Словакът влезе в 89-ата минута при сблъскъа с монтанци, след като преди това пропусна 10 шампионатни двубоя поред. В тях Патрик остана извън групата. Последният му мач като титуляр бе при нулевото равенство във Враца в срещата от петия кръг.
Що се отнася до лятната покупка Рилдо, той е на път да се превърне в огромно разочарование. В последните 6 срещи кариоката влезе като смяна в три от тях и записа общо игрово време от 27 минути, което му носи статут на скъпа резерва.
Няма коментари.