Отборът на Левски продължи да печели със стил и да трупа увереност и самочувствие, като в трети пореден мач вкара и три гола. За разлика от предните два успеха над Берое и Черно море обаче, срещу Добруджа „сините“ запазиха вратата си суха и взеха класическа победа.
Двубоят ще бъде запомнен също и с двете попадения на Евертон Бала, с които бразилецът сложи край на головата си суша от пет мача поред. Асен Митков пък най-после се показа в желаната добра светлина и освен че изработи първия гол, търсеше настървено топката и я отиграваше правилно, като много често ходовете му поставяха под напрежение гостите.
Като цяло Левски показа игра, близо до тази при гостуването на Черно море. Добре подредени и равномерно разпределени от Хулио Веласкес, „сините“ владееха средата на терена и изграждаха с лекота и финес атаки.
Голяма част от топките минаваха през Георги Костадинов и Асен Митков, които умело разиграваха, а Мазир Сула бе поставен за Борислав Рупанов, и имаше по-свободни функции. Подвижен, елегантен и техничен, Сула отваряше пространства за Митков и Костадинов, и оттам тръгваха добрите комбинации и перспективни атаки.
Приятно бе да се види, че в продукцията на Левски имаше идея, и нямаше забавяне и излишно задържане на топката. Тя се движеше бързо, като халфовете и атакуващите играчи, както и активните бекове, търсеха празните пространства, и създадоха много положения.
Направи също впечатление доброто движение без топка на целия отбор, а това че линиите бяха близо една до друга, позволяваше на домакините да си подават точно и да не бъркат в пасовете. При комбинациите за първите два гола пък топката се подаваше напред, и по този начин се увеличаваше скоростта на атаката.
Ако се налага до обобщим, тези първи 30-35 минути бяха много добри с Левски и са нещо като основа за играта му за в бъдеще.
Всички футболисти се движеха, участваха дейно в двете фази и спазваха тактическата дисциплина. Пасовете не бяха назад и настрани, а напред, като „сините“ нахлуваха мощно през центъра и по тъча, търсейки и индивидуалните технически действия. От дълбочина пък навреме се включваха крайните защитници Майкон и Оливер Камдем.
Това че Левски умееше да контролира топката и да не я връща към Светослав Вуцов, му осигуряваше и повече възможности да създава голови положения. Защото всички фенове на Левски дойдоха да гледат и голове, а до такива се стига, когато атакуваш остро и агресивно вратата на съперника, и не връщаш топката назад.
Разбира се, в редки моменти гостите опитваха да задържат кълбото в средата на терена, но нямаше дълбочина в техните пасове, а през второто полувреме до третото попадение Левски свали малко темпото, като разчиташе на пасове по ширина, без да има ефективност.
Тогава Добруджа полагаше усилия да отвори пространства зад гърба на защитниците Левски с дълги подавания към нападателите си, но домакините не допуснаха това да се случи.
Веласкес също се намеси, и направи смени, за да си върне Левски агресията и скоростта, и това се получи. Домакините тръгнаха отново напред и стигнаха до нови ситуации за гол, като от аутлинията и близо до корнера последваха доста центрирания, съобразени с това, че Борислав Рупанов играе добре с глава.
В крайна сметка се стигна до завършващ пас пред гола на втори защитник в лицето на Майкон, и Марин Петков се изравни с Мустафа Сангаре като голмайстор на Левски до момента. Двамата имат по 6 попадения.
Със срещата с Добруджа започнаха и ротациите в състава на „сините“, предвид това, че им предстоят три двубоя за девет дни. През седмицата те гостуват на Хебър в Пазарджик за Купата на България, а в неделя и на Арда за първенство в Кърджали.
Веласкес обаче разполага с нужната вътрешна конкуренция, равностойна пейка и широк избор за 11-те и смени в хода на двубоите, така че е вън от съмнение, че Левски ще играе по един и същи начин, без значение кои са изпълнителите, по пътя към поредните си две победи.
Няма коментари.