Правещият силно начало на сезона Локомотив Пловдив надви вицешамипона и един от основните претенденти за титлата Левски с 1:0 в дербито от десетия кръг на Първа лига, като по този начин нанесе първа загуба на „сините“ през кампанията. С този успех „черно-белите“ вече имат само точка по-малко от съперника си в класирането.
Герой за домакините стана Хуан Переа, който в 33-ата минута се възползва от груба грешка на Майкон. Нападателят на Локомотив отне топката, напредна и с прецизен удар по земя матира Светослав Вуцов – 1:0. Това бе пета победа за пловдивчани през сезона, като с 19 точки те изостават с три от временния лидер ЦСКА 1948.
От гледна точка на 26-кратните шампиони, това бе най-слабият им мач до момента и големият въпрос е дали ще остане изолиран случай или отново ще се превърне в начало на познатия негативен цикъл. През последните години именно този период на есента носи тежки удари върху амбициите на Левски. Октомври често се оказва месецът, в който шансовете за титлата се губят след серия от нелепи поражения или слаби представяния. Двубоят на „Лаута“ показа, че рискът от повторение на този сценарий е напълно реален.
След силните европейски мачове и що-годе доброто представяне срещу Лудогорец (0:0), феновете очакваха продължение на положителната серия. Вместо това Левски демонстрира безидейност, липса на темпо и отчайващо сив футбол. Срещу Локомотив Пловдив столичани не създадоха почти никакви опасности, освен ранния пропуск на Мустафа Сангаре и далечния удар на Кристиан Макун в края. Това бе всичко, което „сините“ предложиха в офанзивен план за 90 минути.
Локомотив от своя страна заслужи поздравления – стабилна игра, дисциплиниран тактически план и използване на единствения подарък от Левски – грешката на Майкон, довела до победния гол. „Черно-белите“ доказаха, че са труден съперник за всеки, а успехът им бе напълно заслужен.
Най-големите критики падат върху индивидуалните изяви и решенията на треньора Хулио Веласкес. Сангаре, който бе титуляр отново, разочарова с безпомощни действия и постоянни падания без контакт. Нападателят напомни защо от месеци е под прицел на фенове и анализатори. В същото време смените закъсняха – при такова слабо първо полувреме треньорът трябваше да реагира по-рано и да внесе енергия. Влизането на Мазир Сула, Акрам Бурас, Карл Фабиен и Рилдо Фильо изобщо не помогнаха на отбора.
А проблемите в атаката на Левски са очевидни. Липсва централен нападател, който да решава мачове, а въртележката от халфове не дава нужната креативност срещу затворени защити. Във вторник предстои поправителен тест – гостуване на Ботев Пловдив. Макар „канарчетата“ да са в тежка криза и на дъното на класирането, това дерби винаги носи допълнителен заряд. Без подобрение в организацията и подхода Левски може отново да се опари. След това предстои домакинство на Берое – друг отбор, който в миналото е носил неприятни изненади на „сините“.
Ясно е едно, ако Левски иска да остане в борбата за титлата, подобни мачове не трябва да се повторение. Един или два слаби двубоя през сезона са допустими, но постоянството е задължително. Конкурентите грешат рядко, а всяка загуба тежи двойно. За феновете най-болезнено не е самото поражение, а начинът, по който дойде то – с апатия, липса на идеи и енергия.
Ще се върнем обаче на ахилесовата пета: реализаторът, който липсва, защото вкарването на голове остава най-големият дефицит. Без нападател, който да материализира създаваните ситуации, претенциите за титла изглеждат напълно нереалистични. Лятната селекция не доведе класическа „деветка“ – Хулио Веласкес разчита на наличните Мустафа Сангаре и Борислав Рупанов. Александър Колев си тръгна преди старта, а на „Герена“ пристигнаха вратарят Мартин Луков, Никола Серафимов, Рилдо Фильо, Акрам Бурас, Мазир Сула и Радослав Кирилов, но не и типичен централен нападател. Преговорите за Андре Кловис не дадоха резултат.
В 17 официални мача (9 в първенството и по 4 в квалификациите на Лига Европа и Лига на конференциите) „сините“ често спират на празен ход. В шампионата имаше гръмко 5:0 над Монтана и един „чисто“ 2:0 срещу Славия. Останалите победи дойдоха с гол разлика – 2:1 срещу Септември София, Спартак Варна, ЦСКА 1948 и Локомотив София, а в три Левски не вкара – 0:0 с Ботев Враца, Лудогорец и сега загубата от Локомотив Пловдив.
На континенталната сцена тенденцията е по-рязка. Изключение са двата мача със Сабах (1:0 и 2:0). В четири поредни срещи с Апоел Беер Шева и Брага Левски не се разписа в редовното време (б.а. – Сангаре вкара в продължението на реванша с израелците, а при дузпите герой стана Светослав Вуцов). В плейофите на ЛК срещу АЗ Алкмаар „сините“ отбелязаха само веднъж срещу общо шест попадения на съперника. Равносметката: в 8 от 17 мача Левски не е вкарвал в редовното време – над 50%, и именно в най-напрегнатите двубои, които решават целите на сезона.
Головата продукция е разпределена широко и недостатъчно. Сангаре и Рупанов имат по три гола от общо 20 във всички турнири, но вината не бива да се свежда само до тях – целият отбор играе недостатъчно ефективно в последната третина. Положенията са малко, а и лесно се пропиляват.
Веласкес нееднократно прибягваше до фалшива деветка с Евертон Бала – показателно за по-ниско доверие към класическите нападатели или търсене на тактическа изненада. Бала е полезен в пресата, в борбата с централните защитници и в отварянето на пространства, но му липсва най-важното – клиничност пред гола. Рупанов закономерно спечели симпатиите на публиката и има потенциал да се превърне в титулярната „деветка“, но му предстои работа, за да стане хладнокръвен реализатор.
В момента водещият голмайстор е Марин Петков с четири попадения. По три гола имат още Евертон Бала и Радослав Кирилов, а по едно добавиха Кристиан Димитров, Майкон и Мазир Сула.
Общата картина показва солиден отбор с подобрена защита, но с непокрит стандарт в атака. С наличния ресурс Левски може да „държи темпо“ в първенството през есента, но за реален щурм към титлата и за по-силно европейско лято е нужна целенасочена инвестиция след Нова година – привличане на типичен голаджия, способен да решава затворени мачове и да носи точки от нищото. Дотогава рецептата е ясна: повече практичност, по-бърза реакция от пейката, по-голяма тежест на крайните решения в последните 30–40 метра и максимално оползотворяване на всяко създадено положение.
Футболът е игра на голове и когато не вкарваш, неизбежно идват въпросите. В Пловдив срещу Локомотив единственото попадение бе дело на номиналния нападател на домакините, а Левски отново остана с празни ръце. Сравненията са неизбежни – Мустафа Сангаре има по-малко голове в португалската трета дивизия от тези на Хуан Переа. Логично е именно по-класният реализатор да реши мача.
Срещата на „Лаута“ отново извади на показ слабостите на Сангаре – много тичане и падания, епизодични единоборства и единствен принос в отварянето на пространства. С подобен нападател трудно можеш да печелиш големи мачове.
Разбира се, не само централният нападател носи вина. Цялостната игра на Левски в офанзивен план бе хаотична и без идея. Отбор с амбиции за титла не може да изглежда толкова беззъбо в атака. Грешката за гола също бе обяснима – липса на подсигуряване и елементарна организация в защитата.
Това са наличните футболисти, това е треньорът. Веласкес опитва да смесва различни профили в халфовата линия – технични играчи и „разбивачи“, но балансът все още липсва. Фланговете също са проблем: Ради Кирилов изглежда незаменим без да е постоянен, Евертон Бала е местен на различни позиции, а Марин Петков остава непостоянен. Фабиен и Рилдо изобщо пък не показват нужната класа.
Мачът в Пловдив бе слаб за двата отбора, но за Локо е разбираемо с оглед вътрешните проблеми. За Левски – не. В два поредни шампионатни мача тимът създаде едва две чисти ситуации. Ако и на „Колежа“ срещу Ботев се стигне до трета поредна „нула“ в атака, натискът върху Веласкес рязко ще се увеличи.
Заключението е логично: Левски отново рискува да влезе в познатия си октомврийски капан. Загубата в Пловдив извади на показ същите стари слабости – липса на централен нападател, безидейност в атака и колебливост в ключовите моменти. През годините именно този период на есента се оказва фатален за „сините“ и отново се задава същият сценарий – спад, който обезсмисля претенциите за титлата още преди зимата.
В сезон, в който Лудогорец за първи път от повече от десетилетие изглежда уязвим, Левски е изправен пред уникалния шанс да сложи край на хегемонията. Но, ако столичани продължат да изпускат точки с такава лекота, шампионската амбиция отново ще остане само мечта. „Синьото лято“ приключи, а реалността е много по-тежка. Ако треньорът и ръководството не осъзнаят бързо проблема в нападение, сезонът може да се превърне в поредната пропусната възможност.
Няма коментари.