Миналата седмица за Левски беше едно огромно предизвикателство, с което „сините“ за едни не се справиха, а за други само частично. Столичани загубиха от Черно море във Варна с 0:1 и отпаднаха на ¼-финалите за Купата на България, а след това завършиха наравно 2:2 в голямото дерби с ЦСКА, макар че до 95-ата минута изоставаха с две попадения.
Испанският наставник на Левски Хулио Веласкес бързо си спечели почитатели у нас с позитивното начало на своята кариера у нас, но със същата скорост попадна в черната статистика. Той се нареди до редица други специалисти, които през годините не успяха да преодолеят „моряците“ в този турнир. Първият му сблъсък с реалността на българския футбол се състоя именно на „Тича“, където научи някои ценни уроци. Колкото и да беше подготвен за това гостуване, разликата между теорията и практиката се оказа осезаема.
Той направи доста промени в състава, а точно, когато „сините“ вдигнаха оборотите, Карлос Охене ги закопа, изкарвайки си глупав и ненужен червен картон. В рамките на 90 минути Левски не успя да създаде нито едно сериозно голово положение. Липсваше енергията от мача с Лудогорец, нямаше ги многобройните възможности, създадени срещу Спартак Варна, нито резултатността от двубоя с Хебър в Пазарджик. Отборът изглеждаше безидеен в атака и неспособен да изненада съперника.
Така Левски отново приключи участието си в турнира, който дава право на участие в Лига Европа. Сега основната цел пред тима ще бъде борбата за второто място в първенството и евентуално завръщане в евротурнирите.
А следващото препятствие бе дербито с ЦСКА, което за първи път от дълго време предложи наистина някои наистина качествени футболни моменти. Феновете очакваха сблъсъка като кулминация на сезона – Левски, който се намира в Топ 4 на първата плейофна група, срещу ЦСКА, лидера на средната плейофна група, в директен дуел за място в Европа. Но динамиката на първенството промени картината – „сините“ се откъснаха напред и вече са основен фаворит за вицешампионската позиция, докато „червените“ насочват вниманието си и към битката за Купата на България.
Така че в този момент дербито не е въпрос на сложни изчисления и сметки за класиране – то е събитие само по себе си. За Левски този мач, донякъде, се оказа последният с истинска интрига за сезона, тъй като след него приоритет ще бъде да задържи втората позиция. За ЦСКА, напротив – срещата с „сините“ е само началото на финалната права, в която основната цел е Купата.
Хулио Веласкес се постара да демонстрира увереност преди двубоя. Опита да предпази отбора си от излишно напрежение, макар че след болезненото отпадане за Купата това бе трудно постижимо. Испанецът определи загубения мач във Варна като „интелигентен“, макар че подобно определение няма универсално разбиране във футбола. Веласкес вече осъзна, че някои срещи в България се решават не само на терена. Разликата е, че след последния съдийски сигнал нямаше да има „отпаднал“ от турнира отбор, но ще има последици, които могат да влияят на бъдещите стратегии и развитие на клубовете.
Испанският специалист вече показа, че обича да следи внимателно съперниците, анализира играта им преди и след трансферните периоди, както и, че за него няма ясно разграничение между титуляри и резерви. Тези коментари понякога звучат банално, но явно са неизменна част от неговия стил на работа. Безспорно, обаче Левски демонстрира по-атрактивен футбол при Веласкес. Колко трудности е преодолял треньорът, остава загадка, но за кратко време той внесе промени, които направиха отбора по-гледаем.
Статистиката никога не е крайна инстанция, но понякога има значение от чисто психологическа гледна точка. В края на 2024-а и началото на 2025-а година 26-кратните шампиони показаха солидна форма в Първа лига. И то при двама различни треньори. След загубата на „Герена“ от Септемри София с 2:3 на 9 ноември „сините“ записаха седем последователни успеха и, ако не беше отмененото през първото полувреме гол на Джавад Ел Джемили срещу ЦСКА, нямаше да е изненада, ако серията им беше продължила.
Но наистина – това дерби беше истинска футболна драма, изпълнена с напрежение, обрати и емоции, точно както повеля битката между „сини“ и „червени“. За Левски, обаче всичко вървеше с главата надолу. Груба грешка доведе до ранен гол в тяхната врата. Спорно отменено попадение за засада, а още в началото реферът Радослав Гидженов спокойно можеше да отсъди дузпа. Разочарованието бавно, но сигурно обземаше „сините“ фенове. Междувременно, израсналият на „Герена“ Петко Панайотов изстреля истински шедьовър в мрежата и ситуацията изглеждаше безнадеждна за Левски. Старши треньорът на „червените“ – Александър Томаш, дори си позволи да прави смени по време на изпълнение на корнер пред собствената си врата. Времето изтичаше, а надеждата за обрат беше минимална.
Дойде 90-ата минута и Хулио Веласкес предприе отчаян ход – извади капитана Вандерсон Цунами и пусна на терена Илиян Стефанов. В суматохата капитанската лента се озова на земята, никой не се осмеляваше да я вземе, а секундите летяха. Левскарите вече бяха на ръба на примирението. Но четири минути по-късно Нани прониза мрежата на Иван Дюлгеров и възпламени искрата на надеждата.
Реферът даде девет минути добавено време, но съдбата явно имаше друг сценарий за този дъждовен следобед. Напрежението достигна връхната си точка. Играчите на двата тима се сблъскаха в сериозен спор, реферът раздаде червени картони, а времето изтичаше. Гидженов сякаш умишлено протакаше с изгонването на Фабио Лима и Джеймс Ето’о.
И тогава дойде мигът на истината. Последно отчаяно центриране в наказателното поле, топката попада в краката на Стефанов, който хладнокръвно я връща към Алдаир. Португалецът не се двоуми и оправя нисък удар, Дюлгеров не се намеси по най-добрия начин и 2:2 в 13-ата минута на добавеното вреве. Стадионът избухна! Феновете в „сините“ сектори изпаднаха в екстаз, а Нани – с гол и асистенция, се превръща отново в герой, след като негово попадение донесе Купата на „сините“ през 2022-а година.
Тази точка може да се окаже изключително важна за Левски по няколко причини. Първо за класирането, защото битката с Черно море и Ботев Пловдив продължава. Ако „сините“ бяха загубили в такъв мач, настроението щеше да бъде плачевно. А идва мач със Славия и гостуване на Арда. Левски трябва да стане втори и да играе в Европа без бараж. Затова не трябва да има никакви оправдания. Затова тази точка ще даде на отбора въздух спокойствие в битката с преследвачите и спасява емоционално играчите, треньора и феновете.
Две загуби за една седмица щяха да дойдат прекалено много на Левски и Веласкес. Натискът щеше да е огромен и „сините“ рискуваха сами да си докарат още повече беди. Да, тимът не игра никак добре в голяма част от дербито, но в края намери и футболни, и морални сили, за които трябва да бъде поздравен. В крайна сметка Левски не искаше да загуби и се измъкна от тежкото положение. Важно, обаче е да бъдат направени правилните изводи, с които „сините“ да завършат подобаващо сезона.
Няма коментари.