От началото на сезона отборът на Левски е такъв, какъвто всички негови симпатизанти искат да го виждат. „Сините“ са убедителни в Лига на конференциите и стигнаха до плейоф за влизане в основната фаза. В родния шампионат пък са на върха след четири победи в първите четири мача.
Важно е също, че победите и прогреса на Левски не са плод на някаква случайност, а на закономерност, след като тимът надделява над опонентите си със стойностен и модерен футбол.
Всичко това показва, че е свършена отлична работа в предсезонния период, а Хулио Веласкес успява да убеждава своите подопечни в идеите си, за да ги пресъздават впоследствие те на терена.
Левски случва и с новите попълнения, особено с две от тях. Радослав Кирилов внася острота, мощ и разнообразие по левия фланг на атаката, и бележи важни голове.
С първия от тях откри резултата срещу Монтана, с втория постави началото на пълния обрат срещу Септември, а снощи улесни задачата на своите в Баку, след като реализира откриващото попадение.
Мазир Сула само веднъж излезе титуляр в първите си три мача със синия екип, но това не му попречи да има огромно влияние върху отбора. Полузащитникът дава креативност в средата на терена, и вече има три асистенции и един гол.
Първия голов пас в последните секунди помогна за минималния, но стратегически успех над Сабах у дома. Другите два донесоха трите точки срещу Спартак Варна, а с дебютното си попадение Мазир узакони елиминирането на азерите в Европа.
Безспорно е, че на този етап Левски изглежда солиден във всяко едно отношение. Но аз бих искал задължително да изтъкна грамотната отборна игра в защитен план. Защото във футбола се знае, че когато имаш стабилна защита, това е предпоставка да надграждаш.
Левски го прави безупречно досега и неслучайно не е допуснал гол в редовното време в шестте си евродвубоя. У дома пък е инкасирал два гола в четири срещи, единият от които е неспасяем и за него никой не може да бъде обвиняван.
Ако отчетем, че сигурната и уверена игра в отбрана изисква комбинация от тактически умения, физическа подготовка и психическа устойчивост, може да се твърди, че до голяма степен това при „сините“ се получава.
Видно е, че играчите на Веласкес умеят да заемат правилна позиция спрямо топката и противниците, което им позволява да поддържат компактна формация и да затварят навреме пространствата. Всички от Левски с колективни усилия покриват определени зони на терена, което лимитира риска от пробиви на съперника им.
„Сините“ са също бързи и съумяват да покриват големи разстояния без умора, а с физическата си сила да печелят и единоборства. А щом успяват да поддържат високо ниво на игра през целия мач, значи са добре подготвени и в кондиционно отношение.
Не на последно място футболистите на Левски мислят бързо и без топка, и остават концентрирани във всеки един момент през цялото време.
Ефективната комуникация между играчите също е ключова за координиране на действията им и за минимизиране на грешките. Подопечните на Веласкес го постигат, уверени са в собствените си способности и вземат правилни решения.
Освен всичко друго, те умеят да изнасят и контролират топката, което е основа за запазване на владението й и започването на атаки. Навременните изчистване на кълбото с глава или крак пък помагат за предотвратяване на опасности пред вратата.
Другото, което се набива в очи, е, че Кристиан Димитров и някои от тези около него и пред него демонстрират силна игра с глава. Това има огромно значение при центриранията на съперника, както от статични положения, така и от корнери, и създава далеч по-малко работа за Светослав Вуцов.
Очевидно е също, че през тази кампания Левски е съкратил и времето за отнемане на топката от противника. Което му дава възможност в по-големи моменти от срещите да я притежава повече от него, да я разиграва, да атакува и да търси гола.
Няма коментари.