Във футбола всяка загуба е неприятна, но тази от АЗ Алкмаар със сигурност няма да отклони Левски от верния футболен път, по който е тръгнал.
Защото е важно да се отбележи, че „сините“ се изправиха срещу по-класен съперник. Отбор, който редовно играе в Европа и е в челото на далеч по-силно първенство от нашето.
Да не говорим, че само през това лято от изходящите трансфери на четирима свои играчи е спечелил над 50 милиона евро.
Предвид всичко това, от Левски се искаше да демонстрира, че е в състояние да оказва сериозна съпротива на противник, който е пред него в развитието си като отбор и клуб.
И обективността изисква да признаем, че в това отношение подопечните на Хулио Веласкес се справиха, особено през първото полувреме.
Всъщност направиха го и през второто, но с изключение на тези шест минути, в които допуснаха леките два гола. В турнирните сблъсъци обаче всяка грешка често може да е фатална и най-вече, когато е допусната от тима, който не е сочен за фаворит.
Обратното също е вярно – по-силния умее да се възползва от грешките на съперника и да ги наказва.
Иначе трябва да отчетем, че Левски се показа като стегнат и дисциплиниран тим. „Сините“ имаха желание и настроение, движеха се и се бореха, но откъм футбол не издържаха. Причината е, че бъркаха при разиграването на топката и в ключовите моменти в защита, нещо което не трябваше да допускат.
На Левски основно му липсваше идеята. Онази идея, която да я вземе, да я развива и да я обогатява, докато стигне до финала. А във футбола за финал се счита гола, и Левски очевидно нямаше идея как да превземе вратата на гостите – дали с подавания ниско долу, дали на контраатака и при постепенно нападение или по друг начин.
Двете попадения на нидерландците пък може да се приемат като подарък от домакините. При първото от тях Майкон беше надскочен от един от най-ниските на терена.
При второто пък Кристиан Макун позволи на съперник да го излъже няколко пъти. Започна се от тъча, лъга го, лъга го, докато влезе вътре в наказателното поле, и премине пред Макун. Останалото вече бе по-лесно.
Другото е, че Левски не успя да стигне поне до почетен гол, за да запази по-сериозни шансове за реванша. Марин Петков пропусна най-чистото положение – от място, от което друг път е вкарвал със затворени очи.
Евертон Бала пък имаше малшанс при страховития удар, който разтърси напречната греда, а накрая в мелето пред вратата на нидерландците не бе отправен точния завършващ удар, след който кълбото да се оплете в мрежата.
Като цяло на Левски му липсваше класа срещу отбор, който е на добро ниво в Европа. Казано по друг начин, ако приемем, че АЗ Алкмаар притежава средноевропейска класа, а и Левски също има такава, ние се намираме в ниската част, а те са в по-високата.
АЗ Алкмаар обаче все пак е представител на една утвърдена и продуктивна детско-юношеска школа, която произвежда футболисти. Начинът на работа в нея и дисциплината дават възможност на по-късен етап нидерландците да играят правилно при мъжете.
АЗ Алкмаар бързо разиграваха топката и пакетно се придвижваха. Разликата в движението между тези отзад и тези отпред пък беше от 30 метра. По този начин те дори и да бъркаха, бързо си поправяха грешките. А от друга страна им бе лесно да си подават, тъй като винаги имаше хора наблизо, които чакаха да им подадат. Абе, простичко е, и е най-елементарното във футбола – техника и сила.
Не че и Левски не се опитваше да го прави, но на този етап не му достига още нещо, дори и да е малко, за да преодолява съперници от такъв ранг.
В Левски обаче не само, че не бива да се срамуват от представянето си, но би трябвало и да са горди, че се развиват в правилната посока.
Участие в два плейофа през последните три години категорично показват, че Левски върви нагоре. Доказват го и победите над противници, които стоят по-високо от него, и като бюджети, и като отборно ниво.
И, ако преди години Левски търпеше унизителни загуби от отборчета по терените на Стария континент, сега вече не само, че не инкасира такива, но и елиминира съперници или е равностоен на отбори, срещу които преди време бе обречен.
Няма коментари.