Лятото на 2025-а година беляза началото на нов етап в развитието на Левски. Етап, в който клубът изглежда най-после намери баланса между амбиция, стабилност и визия за бъдещето. След няколко трудни кампании и колебливи участия в Европа, „сините“ изградиха отбор, който съчетава характер, дисциплина и увереност. А фактът, че след 15 изиграни мача в Първа лига те заемат първото място, говори сам по себе си. Това не е случайност, а резултат от последователна работа, прилична селекция и треньор, който наложи ред и модерна философия.
Още през юни Хулио Веласкес показа ясно, че отборът му няма да се гради върху еуфория, а върху ясна структура. Левски привлече няколко нови имена с цел укрепване на постове, които дълго време бяха уязвими. Пристигането на Мартин Луков добави опит и добра алтернатива на Светослав Вуцов, докато в защита Никола Серафимов, макар и да получава по-рядко минути, показа, че носи нужната стабилност. Акрам Бурас и Мазир Сула добавиха дълбочина в средата на терена, а конкуренцията в състава стана осезаема. Макар единственото разочарование да беше привличането на Рилдо Фильо, нито един от тези трансфери не беше сензационен, но всеки от тях имаше логика, защото се сглоби един по-цялостен отбор, способен да издържа на сериозното темпо и натиск.
Европейската кампания също бе важна част от процеса. В Лига Европа Левски стартира срещу Апоел Беер Шева и показа не само воля, но и зрялост. След нулево равенство в София, „сините“ измъкнаха успех след дузпи в Израел, който върна самочувствието на клуба. Веласкес изгради дефанзивен механизъм, способен да оцелява в трудни моменти. Това бе онзи тип победа, който изгражда манталитет на отбор, готов да се бори до последната минута.
Следващият съперник – Брага, вече беше от друго ниво. Срещу португалците Левски не успя да се противопостави равностойно, но натрупа безценен опит. Веласкес говореше след реванша не за разочарование, а за реалност, че отборът трябва да продължи да расте, за да достигне подобни стандарти.
Преминаването към Лигата на конференциите даде нов шанс на „сините“ да покажат характер. Победите над Сабах от Азербайджан бяха показателни – контрол, търпение и ефективност. Левски действаше умно, като доминираше без излишна нервност. Проблемите се появиха в плейофа срещу АЗ Алкмаар, където класата на нидерландците пролича с пълна сила. Разликата в темпото и организацията бе очевидна, но Левски показа, че вече принадлежи към отборите, които могат да се състезават достойно в Европа, без да изглеждат случайни участници.
Точно тази увереност се пренесе и в Първа лига. След първите 15 кръга Левски е лидер, с 11 победи, 2 равенства и едва 2 загуби. Головата разлика от 28:8 говори за балансиран отбор – дефанзивно сигурен, но и достатъчно ефективен напред. За първи път от години насам „Герена“ отново изглежда като крепост, а феновете вярват, че титлата вече не е мираж.
Промяната под Веласкес е видима не само в резултатите, а и в начина, по който отборът играе. Левски вече има ясно лице – дисциплиниран, организиран и целенасочен. Испанецът изгради схема, в която преходите са по-бързи, пресата е по-интелигентна, а играта с топка става все по-спокойна. Отборът атакува с мярка, но и с идея. Ако преди често се губеше ритъм, след като поведе, сега Левски знае как да „убие“ мача, как да задържи инициативата и кога да натисне. Показателно е, че столичани преминаха почти безгрешно през есенния период, който често се оказваше препъни камъка на отбора.
Особено впечатляващ е напредъкът в защита. Кристиан Макун и Кристиан Димитров се превърна в истински стълбове, а фулбековете Майкон и Оливер Камдем/Аладир не просто тичат по фланговете, а са активни участници в изграждането на атаките. В средата на терена Гашпер Търдин и Геори Костадинов носят баланс в центъра на терена, докато Сула и Евертон Бала са хората, които имат задачата да са диригентите на атаките. Крилата Радослав Кирилов и Марин Петков внасят динимака и баланс, а в нападение Мустафа Сангаре е основното оръжие. Въпреки че Борислав Рупанов не се ползва с пълното доверие от Веласкес, юношата на „сините“ е добра алтернатива на малиеца.
И все пак сезонът в първенството не бе лишен от някои разочарования. И, ако можем да кажем, че поражението от Локомотив в Пловдив бе донякъде наивно, то загубата от ЦСКА в „Вечното дерби“ бе болезнена. Но не толкова заради резултата, колкото заради усещането, че Левски още не е напълно готов за най-големите битки. В такива мачове се решават титли, изграждат се лидери и се изпитва характерът на отбора. Веласкес сам призна, че неговият тим все още трябва да се научи да контролира емоциите си в срещи с такъв заряд.
Поглеждаме и към битката за върха, която е в разгара си. Лудогорец, макар и доста по-уязвим от предишни години, остава основният конкурент на „сините“. Разградчани разполагат с дълбочина и опит, но за първи път от десетилетие не изглеждат непобедими и тепърва ще видим кой ще бъде новият им треньор. ЦСКА 1948 също се намеси в спора, показвайки израстване и постоянство. И именно тази тройка обещава най-интригуващата борба за титлата в последните години.
Левски има всички предпоставки да я спечели, но за това трябва да запази концентрацията си и да избегне старите капани, като непредвидимите равенства срещу по-слаби съперници, спадовете в края на зимата и вътрешното напрежение. Отборът вече има гръбнак и стил, но за да се стигне до края, е нужна дълбочина. Затова зимният трансферен прозорец ще бъде решаващ. Клубът трябва да добави поне двама футболисти, които да вдигнат нивото в атака, особено при евентуална раздяла с някои основни играчи като Марин Петков и Сангаре.
Психологическият аспект също не е за подценяване. Веласкес успя да възстанови вярата в съблекалнята, но през пролетта напрежението ще нарасне. В този момент ще проличи дали лидерите ще поемат отговорността и ще поведат съотборниците си напред.
Новият договор на Веласкес дойде бе ключов момент, защото рядко в последните десет години Левски е показвал подобна последователност в треньорската си политика. Това е ясен сигнал, че клубът най-сетне залага на дългосрочна визия, а не на краткосрочни експерименти. Испанецът донесе европейски професионализъм от тренировъчния процес до дисциплината в съблекалнята. Именно тази култура може да се окаже най-голямата му победа, независимо от резултатите.
Сезонът тепърва ще навлиза в решителната си фаза, но Левски още отсега трябва да докаже, че е узрял за титлата. Всичко изградено от Хулио Веласкес през последната година – редът, дисциплината и модерният облик на отбора, трябва да бъде превърнато в постоянство. За да стигнат до върха, „сините“ трябва да запазят манталитета на победители, който ги изведе до първото място, без да се поддават на излишна еуфория или съмнения. Отборът трябва да продължи да играе с висока интензивност, да поддържа компактност между линиите и да бъде безкомпромисен срещу съперници от долната половина на таблицата, защото това са мачове, които често решават сезона.
Във всеки шампионски поход идва момент, когато не толкова качеството, колкото характерът и устойчивостта определят изхода. Именно тогава ще проличи дали този отбор е готов да прекъсне дългото чакане и да върне титлата на „Герена“.
Няма коментари.