Самочувствието да не рухне – Левски има сили да превърне поражението в трамплин към върха

Европейското приключение на Левски в Лигата на конференциите приключи болезнено на стадион „AFAS“ в Алкмаар, където „сините“ допуснаха тежко поражение с 1:4 от местния АЗ и с общ резултат 1:6 се сбогуваха с надеждите за участие в груповата фаза. За мнозина развръзката бе очаквана, но начинът, по който се разви двубоят, оголи до болка проблемите не само на Левски, но и на българския футбол като цяло. Разликата в класите, динамиката и дълбочината на съставите бе очевидна, но въпреки това европейското лято трябва да се възприема като отправна точка, а не като край.

Кошмарният старт и реалността в Нидерландия

Още първите пет-шест минути в Алкмаар предрешиха изхода на реванша. Левски започна сковано, с множество неточности в средата на терена и разконцентрирани действия в отбрана. АЗ, добре познат със своята организираност и хладнокръвие, наказа всяка грешка. Две попадения в рамките на няколко минути след елементарни пробиви и неправилно позициониране в защита поставиха „сините“ в невъзможна ситуация.

Подобни срещи на това ниво често се решават в първите мигове. Докато българският тим търсеше ритъм и увереност, домакините действаха с лекота и ефективност. Алкмаар бе безмилостен – в края на първото полувреме резултатът вече бе 3:0, а всички надежди за чудо рухнаха.

Разликата в класите и големият проблем – динамиката

Когато се сравнят двата тима, изводът е категоричен – АЗ разполагаше с повече опит, по-голяма ефективност и съвсем различно ниво на динамика. Нидерландците създадоха ограничен брой чисти ситуации, но реализираха почти всичко – белег на истински класен отбор.

Левски също имаше своите шансове – най-яркият пропуск бе на Марин Петков още в първия мач, когато при 0:1 можеше да изравни и да промени развоя на сблъсъка. В Алкмаар столичани стигнаха до красиво попадение чрез Евертон Бала след чудесно извеждащо подаване на Майкон, но липсата на концентрация и на точност в завършващата фаза отново не позволи на тима да извлече максимума от добрите си атаки.

Вече години наред се говори за динамиката като ключова разлика между нашите футболисти и тези в Западна Европа. Мачът в Алкмаар бе поредното доказателство. Нидерландците са по-бързи, по-силни, по-умели в работата с топката. При тях младите на 19-20 години вече са готови за най-високо ниво, а в България връстниците им още се учат на елементарни неща.

Това не е упрек само към конкретни млади играчи на Левски. Асен Митков, Марин Петков, Борислав Рупанов или другите таланти в отбора са продукт на система, която изостава отдавна. В Алкмаар един 20-годишен резервен нападател, оценяван на три милиона евро, влезе от пейката и със самочувствие оформи крайния резултат. В Левски дори титулярният централен нападател няма подобна стойност и класа. Тук се вижда пропастта, която не може да бъде запълнена за един сезон.

Реакцията след почивката и тактическите уроци

Втората част донесе далеч по-организирано лице на Левски. Хулио Веласкес внесе промени, а включването на Мустафа Сангаре вдъхна свежест и агресия в атака. Тогава дойде и най-красивият момент за „сините“ – голът на Евертон Бала след брилянтен извеждащ пас на Майкон.

За кратко се появи усещане, че Левски може да запише по-почетно загуба – отборът пресира високо, игра с повече енергия, но липсата на втори гол и последвалите грешки в защита позволиха на АЗ да убие интригата и да оформи крайното 4:1.

Тактически Веласкес имаше идеи и през по-голямата част от кампанията личеше дисциплинирана игра. Въпреки това срещу отбор от нивото на АЗ малките детайли решават – Левски закъсняваше в покриването на халфовете на домакините, а включванията от втора линия не бяха проследявани навреме.

Централният нападател – най-големият дефицит

Борислав Рупанов и Сангаре се борят, дават енергия и отварят пространства, но липсва класен голмайстор, който да превръща натиска в голове. Това е хроничен проблем за Левски и ще бъде ключов в зимната селекция. Без решаване на този въпрос отборът трудно ще направи решителната крачка към титлата и ново успешно европейско участие.

Феновете – истинската победа

Над хиляда „сини“ привърженици пътуваха до Алкмаар и създадоха впечатляваща атмосфера. Те аплодираха играчите си дори след тежкото поражение – ясен знак, че ценят отдадеността и пътя, който тимът извървя през това лято.

В София и по време на целия поход публиката на Левски бе движещата сила – три пъти „Герена“ и веднъж Националният стадион се напълниха до краен предел. Това е капитал, който клубът не бива да проиграва. Подкрепата е безусловна, но сега топката е в ръцете на ръководството и отбора – те трябва да дадат резултатите, които феновете заслужават.

Равносметката от кампанията

Въпреки тежкия край, Левски направи важно и смислено лято в Европа. Осем мача в евротурнирите са безценен опит за състав, който години наред бе далеч от груповите фази. Отборът показа, че може да играе организирано и дисциплинирано, че може да се противопоставя на съперници като Брага и Апоел Беер Шева.

Същевременно се разкриха ясно дефицитите – липса на резултатен таран, недостатъчна дълбочина на състава и колебания в началните минути на важните мачове. При контузии или ротации резервната скамейка не винаги даваше същото качество, което създаваше дисбаланс в определени моменти. Това пролича както в София, така и в Алкмаар.

Но най-важното – възродено бе самочувствието. „Сините“ отново почувстваха, че могат да се състезават на международно ниво и да печелят уважение отвъд границите на България.

Какво следва: фокус върху България и детрониране на Лудогорец

Сезонът не свършва с Алкмаар. Вътрешното първенство предстои да даде отговори дали Левски ще може да пренесе енергията от Европа в битката за върха. Най-голямата опасност е отборът да рухне психически и да повтори сценарии от минали години – силен старт, последван от срив през септември и октомври.

Целта е ясна – детрониране на Лудогорец. Доминацията на разградчани вече повече от десетилетие е символ на слабостта на останалите. Левски има шанс да бъде този, който ще сложи край на това. За да се случи обаче, трябват още две-три ключови попълнения – централен нападател, креативен халф и алтернативи в защита.

Хулио Веласкес показа, че работи съвестно и с идеи. Той заслужава доверие, но и помощ – от ръководството, което трябва да му осигури нужните футболисти. Левски има солидна основа, но за да се пребори за титлата, са нужни още две-три ключови попълнения.

Без финансов ресурс и визия няма как да се стигне до титли и трофеи. А именно това е, което публиката очаква – да види Левски отново шампион, да види Купа на България на „Герена“ и да усети, че клубът върви по правилния път.

Левски не бива да падне духом

Загубата в Алкмаар ще бъде трудна за преглъщане, но това бе и един много суров урок. Ако отборът позволи този мач да срине самочувствието му, целият труд от лятото ще отиде напразно. Левски не трябва да се връща в стария сценарий на оправдания и празни обещания. Сега е моментът да се държи високо в класирането, да печели дербита и да поддържа пълни трибуни.

Левски е длъжен да използва опита от Европа и да изгради шампионския си характер

Загубата в Алкмаар бе шамар, но и ценен урок. АЗ показа суровата реалност – между българския футбол и този на Западна Европа зее пропаст. Но това не означава, че Левски няма път напред. Напротив – ако съставът бъде запазен и подсилен, ако Веласкес получи доверие и подкрепа, „сините“ имат шанс да атакуват титлата и да се завърнат още по-силни в Европа.

Феновете вече дадоха ясен сигнал – Левски е жив и жаден за успехи. Оттук нататък всичко зависи от клуба – от правилната селекция, от стратегическите решения и от постоянството на терена. АЗ Алкмаар показа, че разликата все още е осезаема, но пътят, по който Левски е поел, е правилен. А истинската цел, която може да промени всичко, е свалянето на Лудогорец от върха. Само тогава пътят обратно към Европа няма да бъде просто емоционален, а победоносен.