Хулио Веласкес определи изминалия сезона като успешен, след като пое Левски в началото на календарната година – точно след старта на зимната подготовка. Тимът, воден от Станислав Генчев до онзи момент, завърши есенния дял с равни точки с Ботев Пловдив и Черно море, но въпреки това, стилът на игра не удовлетворяваше ръководството и това доведе до раздяла. Търсенето на нов треньор се проточи, а Веласкес трябваше да действа в движение – запозна се с наличните футболисти, с новите попълнения и започна да изгражда различен тактически профил. В крайна сметка испанецът изпълни основната задача – класиране за Европа, като не пропускаше да отбележи, че второто място е постижение, което Левски отдавна не е постигал.
Все пак, от историческа гледна точка кампанията бе неуспешна – без реална борба за титлата и с ранно отпадане от Купата на България. В „синия“ лагер бяха проведени две селекции – първата под контрола на Генчев, с уточнението, че Майкон дойде преди назначението му, а втората – дирижирана от ръководството с принципнотото съгласие на Веласкес.
През лятото пък е време за промени и такива вече започнаха в Левски, макар и с по-бавни темпове. Хората са казали, че когато нещо върви добре, не го пипаш. Тук обаче ще се опитаме да направим анализ на настоящия състав на „сините“ и от какво има нужда да се подсилят 26-кратните шамипони.
Вратарската позиция
Светослав Вуцов дойде през зимата от Славия и бързо измести Матей Маркович от титулярната позиция. Веласкес и треньорът на вратарите Божидар Митрев не го хвърлиха веднага в стартовите 11 заради миналото му в ЦСКА. Търпението им обаче бе възнаградено – след слаб мач на хърватина при 1:1 в Кърджали срещу Арда, настъпи промяната. Вуцов влезе и не изпусна шанса си. Дори след контузията на Маркович, 17-годишният Огнян Владимиров бе втори избор.
Клубът вече търси начин да се раздели с хърватина и вероятно ще привлече нов вратар. Не е изключено да се заложи на философията на Станимир Стоилов – български вратар, юноша на клуба. Така Владимиров може да остане в ролята на резерва. През есента Маркович бе титуляр, но бързо бе заменен от Пламен Андреев, който впоследствие бе продаден на Фейенорд. Матей нито впечатли, нито се провали драстично, но и не показа необходимото ниво.
Вуцов трябва да работи над излизанията при центрирания и да елиминира колебания като при гола на Чочев от центъра. Логично е „сините“ да подсигурят позицията с още един млад, школуван вратар.
Нужда от подсилване: При очаквана раздяла с Матей Маркович, Левски ще има нужда от вратар №2. Оптимално решение би било да се заложи на млад български страж от школата (като Огнян Владимиров), но при по-високи цели може да се наложи привличане на опитен заместник, който да създаде конкуренция на Вуцов и да осигури дълбочина на тази позиция.
Защитен вал
Отбраната бе най-стабилната зона при двамата треньори през миналия сезон. През пролетта Ивайло Димитров и Кристиан Макун оформиха силен тандем в центъра при постройка с четирима отзад. Келиан ван дер Каап също бе използван, но с колебливи изяви. Сега нидерландецът е близо до това да премине в катарския Ал Сайлия.
Капитанът Вендерсон Цунами демонстрира адаптивност – освен по фланга, показа, че може да действа и като централен бранител. Нужно е обаче още едно попълнение в сърцето на отбраната. Вляво Майкон бе титуляр, но често играеше и по крилото. Представяше се стабилно в двете роли. Вдясно Оливер Камдем, който пристигна през зимата от Локомотив Пловдив, измести Алдаир, въпреки че португалецът вкара два важни гола срещу ЦСКА (2:2) и Славия (3:3). Двамата бяха по-ефективни в схема с халф-бекове, докато при класическа четворка в защита изпитваха трудности. Затова Веласкес настоява за подсилване вляво, а и евентуален трансфер на Майкон го прави още по-необходим.
Нужда от подсилване: Задължително е привличането на поне един класен централен защитник, който да внесе конкуренция, а при възможност – и лидерски качества. При участие в Европа нуждата става още по-належаща, особено при схема с четирима отзад. Независимо дали пък Майкон остане или бъде продаден, Левски се нуждае от типичен, стабилен краен бранител с дефанзивен профил, който да се справя при схема с четирима защитници.
Халфовата линия
Най-големите проблеми за Левски през сезона бяха в халфовата линия. В края на кампанията дошлият през зимата Георги Костадинов и Карлос Охене сформираха ефективна двойка, но ганаецът не предлага достатъчно класа за отбор с амбиции за нещо повече от второто място. Българинът пък е в напреднала възраст, но опитът му е безценен.
Още един новодошъл през зимата – Гашпер Търдин, остава загадка, а Патрик Мислович – без реален отпечатък. Словакът бе използван по-назад, но изглежда по-подходящ за плеймейкър, роля, която треньорският щаб не му повери. Цунами също бе пробван в средата, но е повече от явна нуждата от повече класа в тази зона. Клемент Икенна се завърна от разочароващия си престой в Украйна, но по всичко изглежда, че няма бъдеще на „Герена“.
Второто ново попълнение това лято – бразилецът Рилдо, бише представен като играч зад нападателя и надеждите сега са отправени него, особено след отказа на Джавад Ел Джемили да преподпише изтичащия си в края на годината договор. Експериментът с Евертон Бала не даде резултат, а Илиян Стефанов не попадаше в плановете на Веласкес и логично си тръгна от клуба.
Нужда от подсилване: Левски се нуждае от физически здрав, тактически грамотен дефанзивен халф, който може да обира втори топки и да започва атаки. Освен това е нужен и централен халф с повече креативност и вертикален пас – профил, който в момента липсва. Ако Рилдо не покаже очакваното, „сините“ ще имат спешна нужда и от плеймейкър – играч, който да „върже“ играта между линиите, да носи нестандартно решение и да вкарва или асистира при нужда. Това е стратегическа липса в настоящата схема на Веласкес.
Атаката
В предни позиции бяха тествани различни схеми – тежък нападател, двама тарани, фалшива деветка, две крила и централен нападател. Нито една обаче не бе напълно успешна. Мустафа Сангаре и Александър Колев не оправдаха очакванията, а отсъствието на Борислав Рупанов, преотстъпен в Септември София, се оказа спорно решение, макар че клубът поне разбра наистина какви качества притежава младока. Затова и той ще остане при „сините“ през новия сезон за сметка на Алекс Колев, чийто договор бе разтрогнат по взаимно съгласие.
Евертон Бала отново се открояваше с асистенции, силен старт и типични за сънародниците си импровизации, но пък в много мачове оставаше невидим. Марин Петков запази постоянство, макар без сериозни „избухвания“. Карл Фабиен тепърва ще разкрива потенциала си, който ще се счита за ново попълнение, след като от зимата.
С привличането на Радослав Кирилов пък се цели още скорост по фланговете. Въпреки това не е изключено да бъде взето още едно крило.
Нужда от подсилване: Левски има спешна нужда от доказан голмайстор – нападател с инстинкт в наказателното поле, способен да реализира с малко положения и да печели точки в равностойни мачове. Това ще бъде и най-важният трансфер на лятото.
Заключение
Изминалият сезон показа, че Левски върви в правилна посока, но все още не е изградил отбор, способен да се намеси реално в борбата за шампионската титла или да остави отпечатък в Европа. Постигнатото второ място и завръщането в евротурнирите са крачка напред, но разликата с Лудогорец да бъде осезаема. При Хулио Веласкес се видяха опити за тактическа промяна и стабилизиране на структурата, но липсата на класа и дълбочина в няколко ключови зони възпрепятстваха развитието на отбора.
Ясно е, че „сините“ трябва да мислят стратегически и прагматично – да надградят, без да разрушават вече изграденото. За целта са необходими поне пет попълнения: централен и ляв защитник, дефанзивен халф със здрава физика, креативен плеймейкър и доказан централен нападател. В същото време не бива да се подценява нуждата от резервен вратар и евентуално още едно крило, особено при предстоящата по-натоварена програма с европейски мачове.
Предизвикателството пред ръководството не е само в намирането на качествени играчи, а и в това да бъдат привлечени футболисти, които ще дадат мигновен ефект. Във футболна среда, каквато е българската, време за адаптация почти няма – от новите се очаква моментален принос. С оглед на това, трансферната политика на Левски трябва да бъде точна, балансирана и ориентирана към резултатите, но без да се пренебрегва дългосрочната визия.
Няма коментари.