След дълги години на ограничени варианти, Левски най-накрая разполага с лукса да има реална широчина в състава, което в миналото беше само желание. В последните сезони треньорите на „сините“ често стигаха до безизходица, когато трябваше да реагират от пейката, особено в мачове, в които отборът изоставаше. Днес ситуацията е различна – Хулио Веласкес, който често подчертава колко горд е, че ръководи този клуб, може да експериментира в рамките на допустимото и да търси разнообразие в тактическите решения.
Видя се обаче, че още е рано испанецът да оформи два еднакво качествени състава – един за вътрешното първенство и друг за европейските турнири. Но това не му пречеше да прави своеобразни ротации, каквито видяхме дотук през кампанията. За жалост, травмите също напомнят за себе си и поставят нови въпросителни. Веласкес избягва да говори за далечното бъдеще, но ако целта е през следващия сезон Левски да бъде по-силен, трябва да се мисли стратегически, а не моментно. Конкуренцията с Лудогорец в първенството може да бъде истинска само при още по-качествена и по-дълга скамейка, а ръководството трябва да планира именно в тази посока.
Именно тук идва и ключовият момент – още отсега трябва да се мисли за зимната селекция и стратегическото изграждане на състава за пролетта. Широчината в отбора вече е факт, но за да бъде Левски истински конкурентен и да се бори за трофеи, е необходима прецизна работа в трансферната политика. През последните години клубът често действаше хаотично – попълненията идваха на парче, без дългосрочна визия. Сега ситуацията изисква обратното: селекцията трябва да бъде подчинена на ясна цел – стабилен отбор, способен не само да се противопоставя на Лудогорец в шампионата, но и да оставя следа в Европа.
Един от най-наболелите казуси е свързан с нападението. В момента Борислав Рупанов е в подем, но контузията на Мустафа Сангаре наскоро извади наяве старата дилема – може ли Левски да разчита само на тези двама централни нападатели? Наличието на трети таран, като спряганият преди време Андре Кловис, изглеждаше добър вариант, но по всичко изглежда, че 26-кратните шампиони няма да взимат нови до затварянето на трансферния прозорец на 9 септември. Ако „сините“ обаче започнат да играят регулярно в цикъл четвъртък-неделя, недостигът на опции може да се окаже сериозен проблем. Засега Рупанов и Сангаре определят краткосрочната картина, но в дългосрочен план е ясно – отборът се нуждае от още класа в предни позиции, ако иска да се мери с Лудогорец през пролетта. Същото важи и за евентуален пробив в Европа през следващия сезон.
На дневен ред излиза друго важно решение – оптимизация на състава и редуциране на бюджета за възнаграждения. Отпадането от Лигата на конференциите оставя „сините“ само с участия във вътрешните надпревари. Ситуацията в момента изглежда така, че на някои позиции има прекалено голяма конкуренция и клубът трябва да се освободи от футболисти, които вече не са необходими. Доскоро те бяха „част от ротацията“, но вече рискуват да се превърнат в „играещи за тонус и излишен разход“.
Под рамката всичко е под контрол – триото от вратари изглежда като за сериозен клуб. Светослав Вуцов е млад, но вече доказан и надежден избор, зад него стоят опитният Мартин Луков и талантливият юноша Огнян Владимиров. В защита картината също е подредена – Кристиан Димитров, Кристиан Макун и новото попълнение Никола Серафимов са опциите в центъра, докато по фланговете изборът е широк: Майкон и капитанът Вендерсон Цунами вляво, Алдаир Невеш и Оливер Камдем вдясно. Ситуацията се усложнява в халфовата линия и по крилата, където вече има пренасищане, включително с привличането на алжиреца Акрам Бурас.
В същото време присъствието на Патрик Мислович отдавна е безсмислено – повече от година и половина не показа защо е в отбора. От „Герена“ от месеци опитват да прекратят договора му и трябва спешно да финализират процедурата, защото той дори не попада сред избраниците за мачовете. Учудващо бе и удължаването на договора на Карлос Охене тази пролет, при положение че именно той остави тима с човек по-малко в ключовия сблъсък за Купата на България с Черно море. При наличието на Георги Костадинов, Гашпер Търдин, Асен Митков и Бурас, ганайският полузащитник вече няма място в състава. Допълнителни варианти за тази зона са и Цунами, а пред тях треньорът разполага с Рилдо Фильо и Мазир Сула, които могат да бъдат използвани и по крилата.
Дори и при евентуална продажба на Марин Петков, числеността на крилата остава завишена. Наложителна е и раздяла с Фабио Лима – футболист с висока заплата, който в последните месеци се превърна в резерва и дори бе ползван като ляв бек, където изненадващо изглеждаше по-полезен. За клуба е приоритет да освободи този ресурс, за да може да привлече нови играчи. В момента титуляр без алтернатива е Радослав Кирилов, а Хулио Веласкес разполага още с Евертон Бала и Карл Фабиен.
Срещу АЗ Алкмаар пролича, че „сините“ все още страдат от липса на дълбочина и класни резерви. Такава широчина трябва да бъде изграждана, но не за сметка на прекомерна бройка. Излишните вече се очертават ясно и корекциите трябва да бъдат направени незабавно. Досега натовареният календар гарантираше игрово време на всички, но вече ситуацията ще се промени – и ще се появят недоволни от статута си футболисти. Това е риск, който не бива да се допуска.
Накрая идва и въпросът за политиката при попълване на състава – вместо със съмнителни чуждестранни трансфери, затлачените зони могат да бъдат освежени със собствени таланти или с млади и перспективни българи от други клубове. Опитът е показал, че този път често е по-печеливш. Макар Хулио Веласкес да мисли единствено за резултатите, сега е моментът за сериозно раздвижване. Целите са високи и логично се търси качество, а не просто ентусиазъм, но баланс винаги може да бъде намерен. Ако тези решения се вземат навреме и ако селекцията бъде проведена професионално, пролетният дял може да се превърне в истинска сцена за завръщането на Левски като клуб, който се цели не просто ще оказва напрежение върху хегемона, а в спечелването на отличия и в по-трайно европейско присъствие.
През изминалата пролет Веласкес изпълни задачата на ръководството – завръщане в евротурнирите. Благодарение на второто място и дубъла на Лудогорец, Левски си осигури участие в Лига Европа. Емоционално би било далеч по-силно, ако това бе постигнато чрез Купата на България, но именно там наставникът сгреши. Ротациите му срещу Черно море доведоха до болезнено отпадане, а отборът не бе готов за здравата игра и битката за втора топка. Това поражение остана като най-голямата загуба на пролетния полусезон.
Въпреки това, Левски показа постоянство в първенството и се възползва от колебанията на преки конкуренти. Сребърните медали бяха приети като успех, дори самият Веласкес ги определи като „историческо постижение“. Но за клуб като Левски подобна оценка не е достатъчна. Тимът трябва да се бори за трофеи – традицията го изисква. Последната суша бе прекъсната именно с Купата на България и точно този турнир следва да бъде приоритет през новия сезон.
Към този момент е трудно да се говори за реално детрониране на Лудогорец в шампионата, затова Купата е пътят към удовлетворение за феновете и към надграждане на авторитета на отбора. „Сините“ се нуждаят от футболисти с опит в печеленето на отличия, а това важи и за треньора, който до момента няма подобни постижения в кариерата си. Ако Веласкес иска да остави трайна следа на „Герена“, именно този сезон е моментът да покаже, че знае как да води отбор към трофеи.
Пътят напред изглежда едновременно обещаващ и изпълнен с предизвикателства. Левски вече не страда от недоимък на скамейката, но за да се превърне в реален претендент за титлата, е нужно да премине от „лукс и екстри“ към истинска, целенасочена селекция. Само така клубът ще може да затвърди по-сериозно европейското си присъствие и паралелно да върне амбицията за шампионски триумф у нас.
Няма коментари.