Поражението от Славия с 0:2 и последвалият „взрив“ в синята общност превърнаха гостуването на Левски на Спартак Варна в много повече от задължителен мач за три точки. То се превърна в тест за реакцията на отбора, за менталната устойчивост на футболистите и най-вече за способността на треньора Хулио Веласкес да се справя в „криза“, която сам предизвика с решенията си в „Овча купел“. Ако срещу „белите“ испанецът направи стратегически риск с осем ротации и плати висока цена, то във Варна той заложи на титулярното си ядро и Левски спечели без особени затруднения.
И оттам се роди лесното, но погрешно обяснение, че Веласкес си е взел поука, пусна титулярите и мачът беше лесен, а същото щеше да стане и срещу Славия. Проблемът е, че подобна логика пропуска най-важното, а именно, че „белите“ не са Спартак Варна и двата съперника не могат да бъдат поставяни под общ знаменател нито като качество, нито като организация, нито като исторически контекст за Левски.
Славия е стабилен, добре структуриран отбор, който от години живее с умението да наказва по-силни финансово и по-масови като публика клубове. За Левски сблъсъците с „белите“ никога не са били обикновени мачове. Това са исторически тежки дербита, в които напрежението е вдигнато по дефиниция и всяка грешка се плаща скъпо и дълготрайно. От другата страна е Спартак Варна, който се бори за оцеляване, и който, организационно погледнато, е сред най-слабо подготвените в цялата Първа лига. Когато на терена излизат клуб с бюджет от порядъка на десетки милиони срещу такъв, който оцелява ден за ден, приказките от типа „всеки може да победи всеки“ звучат добре за рекламен слоган, но реалността рядко ги потвърждава. Точно затова победата на Левски във Варна беше задължителна, почти предначертана като логика, но същевременно изключително важна като психология.
На тежкия, наводнен терен гостите от София демонстрираха класата си. Тимът на Веласкес контролираше мача, изнесе играта в половината на Спартак, пресираше високо и не позволи на домакините да развият каквато и да е идея в нападение. Головете бяха въпрос на време, а положенията достатъчно на брой, за да бъде резултатът дори по-категоричен. По-важен от цифрите на таблото обаче беше начинът, по който Левски игра: рационално, търпеливо, с ясна идея как да се стигне до попаденията и без излишен риск. Дори детайл като умишлено изкараните картони от Георги Костадинов и Мустафа Сангаре работеше в полза на дългосрочния план – „сините“ мислят за Купата на България, за предстоящия двубой с Витоша Бистрица и за това да влязат в пролетния полусезон в оптимален състав.
Въпреки това, еуфорията след успеха във Варна не успя напълно да изтрие горчивината от загубата при гостуването на Славия. За голяма част от левскарите радостта от победата над Спартак остана половинчата, защото в съзнанието им стои усещането, че този сезон можеше да бъде още по-силен, а разликата спрямо преследвачите да е още по-убедителна. Именно заради начина, по който Левски подходи към мача в „Овча купел“, а не заради самия факт на поражението, се стигна до толкова силен отзвук. В тази среща треньорът подцени контекста, символиката и емоционалния заряд на дербито със Славия, като това бе разчетено от привържениците като грешка с дълбок отпечатък.
Големият въпрос днес не е дали Хулио Веласкес е добър треньор, защото по-скоро всички биха били на едно мнение. Испанският специалист подобри драстично игровия облик на Левски: отборът владее по-добре топката, атакува по-директно и динамично, пресира високо, не позволява на съперника да развива спокойно играта си и в големи периоди от мачовете доминира териториално и тактически. Резултатите са налице – Левски е есенен шампион, с преднина, която от години не бяха виждали на „Герена“, а представянето в Европа бе на прага на отличното. Обективната оценка за работата на Веласкес в чисто спортно-технически план е много висока. Проблемът е друг. Дали той до край осъзна грешката си в онази конкретна вечер срещу Славия и дали ще си извлече истински поуки от нея.
Публичните му реакции в дните след мача оставиха смесени впечатления. Отказът да коментира темата за осемте промени, напрегнатият поглед, защитаващ тезата „правил съм подобни ротации и преди, пак сме побеждавали“. Всичко това говори за треньор, който до голяма степен вярва, че е действал правилно. Тук обаче „сухата“ статистика не може да бъде щит. Във футбола не всички мачове са равни. Има срещи, в които историческият контекст, символиката, натрупаните през годините травми и очакванията на публиката тежат много повече от чисто физическата свежест или логиката на ротацията. Славия за Левски е точно такъв съперник. Това е дерби, в което не се търси „експеримент“. И когато треньорът игнорира тази истина, цената е не просто загубени три точки, а разклатено доверие.
В този смисъл победата над Спартак Варна беше важна не толкова заради класирането, колкото заради психологията. Тя показа, че отборът не се е „счупил“, че футболистите реагират правилно, че са способни да изчистят главите си и да отговорят адекватно на напрежението. Но същевременно остави и един страх, че подобен риск, като този в „Овча купел“, може да бъде повторен в неподходящ момент. Оттук нататък много внимателно ще бъде следено всяко решение на Веласкес относно ротациите, особено в ключови мачове. Защото отборът вече показа, че разполага с достатъчно силен титулярен състав, за да доминира в първенството, но също така и че прекалената авантюра по линията „девет промени, осем промени“ може да изиграе ролята на самосаботаж.
В по-широк план, сезонът до момента е най-успешният за Левски от много време насам. От горещините на лятото, през европейските вечери, до дъжда и студа във Варна, отборът премина през цял набор от изпитания и излезе от есенния дял като лидер, с изградена идентичност, с ясна идея за игра и с реалистична перспектива да атакува титлата през пролетта. Паралелно с това обаче, остана и усещането, че срещу водещите съперници, тези от Топ 8, Левски не събра достатъчно точки, за да превърне преднината си в почти непреодолима. Именно мачове като този със Славия бяха шанс да бъде нанесен удар по конкурентите не само в класирането, но и в психиката им.
Предстои период, в който тези теми няма да изчезнат, а ще бъдат доразвити. Купата на България, мачът с Витоша Бистрица, финалът за Суперкупата на страната срещу Лудогорец през февруари и подновяването на първенството ще дойдат с нови въпроси към Веласкес: какъв ще е стартовият състав, как ще разпредели минутите, как ще управлява риска между ротация и стабилност. Всеки негов избор ще бъде наблюдаван през призмата на случилото се сега и феновете ще търсят признаци, че той е разбрал урока от Славия, а не просто е продължил напред по същата линия, разчитайки, че общият успех ще прикрие единичните грешки.
В основата на всичко стои една проста истина, която футболът и този сезон на Левски за пореден път напомниха: нещо, градено с огромен труд, дисциплина и последователност, може да бъде разклатено за час и половина. Хулио Веласкес, без съмнение трудолюбив и честен специалист, успя да изгради силен отбор, но едно грешно решение показа колко е тънка границата между триумфа и разочораванието. Това е урок не само за него, а и за всички около клуба – ръководство, футболисти и фенове: да се внимава, да не се подценява нито съперникът, нито контекстът, нито емоцията на трибуните.
И тук идва другият голям фактор – публиката. Секторът за гости във Варна под дъжда беше пълен, феновете отново дадоха ясно послание, че целта е жива и вярата остава. Независимо от нервите, от съмненията, от споровете и конспиративните теории, които неизбежно плъзват в социалните мрежи след подобни сътресения, левскарите продължават да вървят редом с отбора си. Те ще бъдат на стадиона и за Купата, и за Суперкупата, и в първите студени пролетни кръгове. Ще негодуват, ще критикуват, ще спорят, но накрая отново ще застанат зад своите любимци. Това е цикълът, в който този клуб живее от десетилетия.
Ето защо, въпреки цялото напрежение около мача със Славия и въпреки болката от пропуснатата възможност за още по-голяма преднина, голямата картина остава позитивна. Левски е есенен шампион, с реални шансове да атакува титлата, с отбор, който играе модерен, динамичен футбол, и с треньор, който е доказал, че може да гради.
Оттук нататък ключово ще бъде не да се изтрие от паметта неприятният спомен от „Овча купел“, а той да бъде осмислен. Ако Веласкес превърне тази грешка в истински урок, а отборът запази увереността и характера си, Левски има всички предпоставки да превърне силния есенен полусезон в наистина историческа кампания. А феновете, каквото и да се случи, пак ще са там.
Няма коментари.