Левски продължава сигурно и търпеливо да изгражда победен манталитет. Отборът спечели третата си поредна победа в новата кампания и запази мястото си на върха. „Сините“ продължиха и успешната си серия срещу неудобен съперник, какъвто е Славия. Те са записали четири победи и едно зрелищно равенство в последните си пет шампионатни сблъсъка с „белите“.
С оглед на предстоящата битка в Европа със Сабах, очаквано Хулио Веласкес направи поредни ротации в състава. По този начин той успя да съхрани основни изпълнители за двубоя с азерите. Някои от тях все пак получиха игрови минути след почивката, а други, като Алдаир Невеш, Георги Костадинов и Мустафа Сангаре, изобщо не се появиха в игра.
Обективно погледнато през първото полувреме играта на Левски не се получаваше по начина, по който се очакваше. Затова обаче си има и обяснение, тъй като подобно на срещата със Септември, на терена бяха футболисти, които по-рядко играят заедно.
Занапред обаче такива решения на Веласкес може и да не се приемат като рисковани, а като част от играта, особено ако „сините“ продължат европейския си поход. А и щом си играч на Левски, това задължава да даваш максиума от себе си и да правиш така, че отборът да играе по един и същи начин, независимо кои са изпълнителите на терена.
А и въпреки че има ядро от основни играчи, в Левски никога футболистите не могат да се делят на титуляри и резерви няма, тъй като във всеки един момент нещата се променят. Така че ще е нещо в рамките на очакваното, ако някои измежду Оливер Камдем, Гашпер Търдин, Асен Митков, Карлос Охене, Фабио Лима, Карл Фабиен и Борислав Рупанов, или повечето от тях започва титуляри и в бъдеще.
Но не, заради ротации, а защото го заслужават. Особено Лима и Фабиен, които бяха първите сменени, и влезлите на техните места Радослав Кирилов и Марин Петков показаха колко силно влияние имат върху отбора. Те направиха така, че през второто полувреме в много моменти да виждаме привлекателното лице на Левски и собствения му игрови почерк, който се стреми да налага и утвърждава.
До голяма степен Левски бе такъв, какъвто трябва да бъде и какъвто искат да го виждат неговите симпатизанти. Доминиращ, агресивен и изобретателен отбор, който търси настървено гола и победата. Тази промяна в игровото поведение помогна на домакините да вземат максимума с красиви и неспасяеми голове.
За първия асистира току-що влезлия Кирилов и го вкара майсторски Борислав Рупанов. Това е първо попадение за младока, което ще му донесе още по-голяма увереност и самочувствие. И отбелязано по специфичния начин, по който са го правели много славни деветки на Левски през годините, една от които сега е начело на клуба.
Попадението на Евертон Бала също бе рядко срещано, тъй като не всеки ден в родния шампионат футболист успява да напредне мощно, да елиминира с лекота на скорост съперник и да насочи кълбото с прецизен удар в мрежата.
За Бала също бе добре, че се разписа, тъй като след силното начало на сезона, при него се появиха и колебания. Като цяло пък Левски заслужаваше да стигне и до класическа победа, но и 2:0 си е перфектно, след като показа нужната реакция след почивката.
Някак си в сянката след тези три точки остана дебюта на Мазир Сула. Полузащитникът влезе накрая и тепърва ще оправдава големите очаквания към него. В предния си отбор Сула се утвърди като страхотен диспечер и един от най-добрите чужди халфове у нас.
Така че няма причина играч с футболен интелект и безспорни качества като него да не блести и в Левски, и да бъде още една солидна опция за средната линия. Тук обаче не става въпрос само да се конкурира с Рилдо и треньорът да върти единия и другия. Защото много често, въпреки че не е ляво крило, Сула започваше срещи за варненските „моряци“ изнесен отляво.
Оттам той имаше възможност да навлиза с топката навътре, като това не му пречеше да твори и да поставя началото на перспективни атаки, които понякога и сам завършваше. Къде ще го поставя в Левски Веласкес, само испанският специалист знае, но за отбора е огромен плюс, че част от него е такъв мислещ и можещ изпълнител.
Няма коментари.