Предстоящото Вечно дерби между Левски и ЦСКА идва в момент, който може да се нарече безпрецедентен за съперничеството им в последните десетилетия. Обикновено, когато двата най-титулувани отбора у нас се изправят един срещу друг, полемиките преди мача са фокусирани върху въпросите за моментна форма, вътрешните напрежения, треньорски ходове и психологически нюанси. Този път обаче картината е друга и тя се определя от една наистина необичайна разлика в класирането.
Левски влиза в дербито с внушителни 16 точки аванс пред големия съперник. „Сините“ имат 35 точки и водят първенството, докато ЦСКА е шести с 19, макар че това е и най-добрата им позиция от началото на сезона. Стартът за „червените“ беше кошмарен, а периодът на нестабилност продължи по-дълго, отколкото техните привърженици и ръководство очакваха. Стигна се до смяна на треньора Душан Керкез с Христо Янев, както и такава на спортния и изпълнителния директор, съответно Пауло Нога и Радослав Златков.
Историята на мачовете между двата клуба е изпълнена с драматични сюжети – скандали, неочаквани обрати и много моменти, в които фаворитът се препъва. Казвали сме десетки пъти, че „в дербито фаворит няма“. Точно това е неговото очарование и проклятие, че е неподдаващо се на прогноза. Въпреки това обаче, когато се разглеждат случаите, в които преди мача е имало толкова голяма точкова разлика, статистиката се оказва по-хладна от романтиката на трибуните. В 11 подобни срещи в историята на дербито фаворитът печели двойно по-често. Шест пъти тимът с по-доброто класиране е стигал до успех, три пъти аутсайдерът е извършвал подвиг, а два двубоя са завършвали без победител. С други думи, изненадите съществуват, но не са правило, а изключение.
Ако се върнем пет години назад, до края на 2020-а година, ще открием сходен контекст, но с разменени роли. Тогава ЦСКА имаше сериозно предимство в таблицата. Левски беше в тежка криза, а срещата се игра през декември, без публика, заради пандемията. ЦСКА спечели с 1:0 след точен удар на Али Coy и изигра мач, в който изглеждаше по-увереният и структурираният отбор. Интересното бе, че тогава част от „сините“ привърженици приеха поражението почти с облекчение, просто, защото се страхуваха от нещо много по-лошо. Очакванията бяха за разгром, а поражението минимално. И при букмейкърите това личеше ясно, след като шансът ЦСКА да спечели беше оценяван като почти сигурен.
Разбира се, когато разширим спектъра към срещите от пролетните етапи на първенството, откриваме и по-големи разлики. Най-яркият пример е от юни 2023-а година, когато ЦСКА водеше с 20 точки пред Левски в последния кръг. „Червените“ се нуждаеха от победа и грешка на Лудогорец във Варна, за да вземат титлата. Победиха с 2:0, след като Пламен Андреев допусна две груби грешки – първо закъсня в прочитането на ситуацията при изпълнен тъч и Тобиас Хайнц вкара, а после подари топката на Дюкенс Назон. Лудогорец обаче не сбърка и записа минимален успех с 1:0, което донесе 12-ата му титла. И в двата случая, както през 2020-а, така и през 2023-а, отборът с голямата преднина запази статута си.
Но има и мачове, които противоречат на логиката. ЦСКА изненадващо победи Левски през 1996-а година, когато изоставаше с 13 точки. Същото стана и през 2002-а година, при положение че тогава „сините“ бяха вече шампиони, но регламентът намали точковия им аванс. Единственият случай, в който Левски успява да се противопостави на водещия с голяма разлика съперник, е през 2012-а година, когато „сините“ побеждават с 1:0 и по този начин, без намерение, подпомагат Лудогорец по пътя към първата му шампионска титла.
В този контекст предстоящото дерби изглежда като тест за Левски дали наистина е готов за титлата, а в същото време и тест за характера на ЦСКА. „Сините“ са във възход и то не само като резултати, но и като игрова идентичност. Тимът на Хулио Веласкес намери ритъм, който се изразява само в серия от победи, а като увереност в собствената игра.
Левски спечели пет поредни мача, в които вкара по три гола. Последният от тях беше срещу Арда в Кърджали – 3:0, с контролирани темпо и динамика, без да оставя усещане, че съперникът може да се върне в мача. Това бе трета поредна среща със „суха“ мрежа, което подсказва за стабилност както в линиите зад нападението, така и в колективната организация на отбраната. Такава серия, да отбелязваш по три попадения в четири поредни шампионатни мача, Левски не бе постигал от сезон 2010/2011.
Тази форма има пряко отражение и върху атмосферата около отбора. „Георги Аспарухов“ е пълен вече почти по навик, а Левски е без конкуренция в Първа лига по приходи от билети. Още в сряда пък запалянковците изкупиха всички билети в предназначените за тях сектори „А“ и „Б“ на Националния стадион за дербито. Местата за „сините“ фенове бяха 17 638. Очаква се общата цифра да достигне около 30 000 зрители. Това би донесло на клуба около половин милион лева само в рамките на един двубой. И това е само част от финансовото отражение на сезона. Мачовете от евроучастията срещу Апоел Беер Шева, Спортинг Брага, Сабах и АЗ Алкмаар донесоха на клуба приходи от билети на стойност 2,371 милиона лева, както и допълнителни 335 хиляди от фен артикули. Парите от УЕФА по линия на европейските квалификации са над 2,8 милиона лева.
Комбинацията от добри резултати, вярна публика и ясна финансова посока създава усещане за стабилност, което Левски не бе изпитвал отдавна. Публиката се върна не само по навик, а от убеденост. Отборът играе с темпо, има идеи и носи усещане, че се развива в правилната посока.
ЦСКА, от своя страна, е изправен пред въпрос, който преследва отбора през целия сезон – може ли да покаже лице, различно от това, което показва в предишните кръгове? Дербито дава шанс. Колкото и да изглежда клиширано, за „червените“ това е моментът на истината. Не само заради точките, а заради самочувствието, заради авторитета и заради нуждата да се намали изоставането от големия съперник.
Дербито може да изглежда предрешено от таблицата. Но историята, макар и да се разказва от цифри, никога не се играе на хартия. В събота на терена няма да излязат 16 точки разлика. Ще излязат два отбора, натоварени с история, гордост и необходимост да докажат кои са. И точно това прави дербито мач, в който логиката понякога отстъпва, но характерът никога.
Няма коментари.