В последните 10 години ЦСКА се очерта като един от най-трудните за преодоляване отбори за Купата на България. Не че това е нещо ненормално или велика новина. ЦСКА е с 21 трофея за Купата и втори в тази своеобразна класация. Проблемът е, че за „червените“ тази второстепенна надпревара се превръща в приоритет. Не просто стъпало към дубъл, а асансьор към европейски излаз.
За десет години от 2016 г. насам „армейците“ само на два пъти не са били сред най-добрите четири тима в надпреварата. В два случая триумфираха, първият от които особено сладък.
2016 г. – най-сладката Купа в историята на „червените“ е тази. Спечелена от В група и във финал с аутсайдера от елита Монтана. Попадението на Станислав Маламов винаги ще разтапя сърцата на „червена“ България. А датата 24 май 2016 година остава изписана със златни букви в армейската история.
2017 г. – на практика ЦСКА дори не стигна да играе в турнира в началото на 2017 година. „Червените“ отпаднаха от Локомотив София, тогава във Втора лига, със загуба 1:2. Това е и първият случай, в който столичният гранд не стига до полуфинал за Купата в последните 10 години.
2018 г. – едно от най-болезнените отпадания на ЦСКА за Купата в последните години е именно през сега течащия месец април… но преди 7 години, на полуфинал, и от Левски. Загуба с 0:2 в първия мач от „сините“ след два кинжала от Серджио Буш, а после и зрелищно 2:2. И въпреки осакатения си състав в тези два полуфинала ЦСКА се бори докрай.
2019 г. – още едно болезнено отпадане на полуфинал. Този път от Ботев Пловдив, играл с 9 човека на „Българска армия“, и стигнал до 3:3 с късен гол на Кристиан Димитров. Сезонът можеше да бъде спасен с титла, но уви, Али Соу пропусна една от най-важните дузпи в модерната история на ЦСКА.
2020 г. – грешникът отново е Али Соу, но в първия от трите поредни финала за Купата на България. Локомотив Пловдив триумфира с дузпи срещу ЦСКА във финал, игран чак през юли заради пандемичната обстановка. Соу изпусна единствената дузпа за „армейците“, а Момчил Цветанов си спечели прозвището „Властелин на Купата“.
2021 г. – последната Купа на ЦСКА бе спечелена преди четири лета време. Забравеният Бисмарк Чарлс донесе трофей №21 с гол във вратата на Арда. Любослав Пенев спечели първата си и единствена Купа като треньор на ЦСКА.
2022 г. – дълго тлеещата рана на „червените“ е от третия пореден финал на ЦСКА за Купата на България. Загубата от Левски с 0:1 отвори Кутията на Пандора за „червените“ и на практика предвести раздялата на Гриша Ганчев с клуба, дошла година и малко след това.
2023 г. – вторият случай, в който ЦСКА не попадна в топ 4 за Купата бе със Саша Илич. Тогава Черно море елиминира „червените“ на четвъртфиналите, но всичко бе бързо загърбено в името на шампионската титла. 32-рата така и не дойде и се очерта пореден нулев сезон на „Армията“.
2024 г. – най-пресният спомен. През миналата година ЦСКА стигна до полуфиналите за Купата, но загуби в два мача от бъдещия носител на трофея Ботев Пловдив. Душан Керкез надхитри Стамен Белчев и донесе мечтана за половин Пловдив Купа.
Сега през 2025 година предстоят нови полуфинали със същия по ранг съперник – Черно море. Какво ще се случи в тях и ще може ли Александър Томаш да закара отбора си на финал, предстои да разберем. Защото ако миналата година „хитрецът“ Керкез бе непреодолимо препятствие, сега на пътя се изпречва още по-опитният и шлифован Илиан Илиев. И именно Илиев може да сложи прът в колелата на ЦСКА към Европа и Купата. Или метафорично казано – да спре „червения“ асансьор още на партера.
Няма коментари.