Темата за бъдещето на собствеността в Левски отново излезе наяве, след като Sport Republi, компанията, зад която стои сръбският бизнесмен Драган Шолак, официално обяви, че преговорите за придобиване на мажоритарния пакет акции на „сините“ са приключили без резултат. С това развитие една от най-обсъжданите възможности за промяна в управлението на клуба окончателно пропадна, а около „Герена“ останаха повече въпроси, отколкото ясни отговори.
В позицията си Sport Republic съобщи, че основната причина за неуспеха е нежеланието на настоящото ръководство Левски да стане част от мултиклубна мрежа. Това е модел, който компанията прилага в международен мащаб и така държи клубове като английския Саутхемптън и турския Гьозепе, където треньор е Станимир Стоилов. Подобен подход включва централизирано управление, споделени ресурси, общи скаути и спортна стратегия, както и ясна йерархия между клубовете в структурата. Отказът от подобна концепция показва, че различията между двете страни не са били само финансови, а преди всичко философски и стратегически.
Това е втори пореден неуспешен опит на Драган Шолак да се сдобие с контрол върху Левски, след като подобни разговори се водеха и преди близо три години. Тогава ситуацията бе различна, клубът се намираше в далеч по-тежко финансово и организационно състояние, но резултатът отново беше един и същ – липса на сделка и оставане на статуквото. Повтарянето на този сценарий вече трудно може да бъде обяснена като случайност.
Нека се върнем до 23 октомври тази година, когато по едно и също време мажоритарният собственик Наско Сираков и миноритарния такъв „Левски на левскарите“ влязоха в нов задочен спор. Няколко дни по-рано организацията насрочи пресконференция именно за 23-и, която на практика ускори публичната реакция на Сираков. Би било наивно да се смята, че без този медиен натиск щеше да има официално изявление в същия момент. Подобни отношения между акционери не са необичайни в международния футбол, но в българските условия те неизбежно придобиват по-остър и публичен характер, особено когато става дума за клуб с мащаба и емоционалния заряд на Левски.
Начинът, по който Сираков избра да изкара позицията си, също не беше случаен. Публикуването на дългото писмо точно по време на брифинга на „Левски на левскарите“ беше ясен демонстративен ход. Ако това бе направено преди началото на срещата, сдружението щеше да разполага с време да формулира допълнителни въпроси и да изостри тона. Ако бе направено след края ѝ, щеше да изглежда като реакция под натиск. Избраният тайминг показа стремеж към пълен контрол над наратива и ясно подчерта разлома в отношенията между двете страни.
В Левски традиционно не търпят да бъдат поставяни в позиция на обясняващи се, особено когато въпросите съдържат проверена информация. А когато става дума за стратегически теми като собствеността върху мажоритарния пакет акции, от „Герена“ обикновено реагират бързо и категорично. Именно затова забавената и фрагментирана комуникация по темата за преговорите със Sport Republic остави усещането за непрозрачност, а не за открит диалог.
Символична, но показателна е и „еволюцията“ в публичния образ на Наско Сираков. В миналото официалните му обръщения завършваха с личното „Ваш Наско Сираков“, което създаваше усещане за близост и съпричастност. В последните години подписът е институционален – „президент на ПФК Левски и председател на Надзорния съвет“. Тази промяна настъпи след придобиването на мажоритарния пакет акции и последвалото напрежение с част от фенската общност, която настоява президентът на клуба да бъде изборна длъжност.
Широко обещаваната пълна прозрачност постепенно остана в историята. Признанието, че повторна среща със Sport Republic е била проведена още през юни, дойде не по инициатива на ръководството, а под натиска на обстоятелствата. Това по-скоро засили усещането за нечисти процеси, отколкото да разсея съмненията. В клуб, който продължава да разчита в голяма степен на доверието и подкрепата на феновете си, подобни детайли имат сериозна тежест.
Факт е, че миноритарният акционер няма законово право да определя кой да бъде следващият мажоритарен собственик. Това е изцяло в прерогативите на Сираков. От думите му обаче ясно пролича, че към конкретния кандидат има натрупано недоверие, най-вече заради увъртания в миналото и неконкретни намерения в настоящето. В този контекст бе подхвърлен и детайлът за срещи на представители на Sport Republic с „трети лица“ от клуба, зад който ясно прозира познатият контекст с Иво Ивков и Станимир Стоилов, факт, който те самите нееднократно са потвърждавали.
Подобен начин на поднасяне, с недоизказаност и загадъчност, е типичен за стила на Сираков и разчита на късата памет на част от аудиторията. В действителност тези срещи никога не са били тайна, но използването им като аргумент в такъв момент служи за затвърждаване на тезата за липса на доверие към конкретния инвеститор.
Не е трудно да се предположи, че евентуална продажба на Левски би донесла както имиджови, така и чисто финансови дивиденти за настоящия собственик. В последната си позиция Сираков не даде директни намеци, а направо си заяви, че вече има друг предпочитан кандидат. Това подсказва, че процесът по търсене на нов собственик не е прекратен, а просто е навлязъл в нов етап.
Едно обаче изглежда сигурно – повторение на сценария отпреди пет години, когато акциите бяха поети след анкета сред феновете, този път няма да има. Решението ще бъде взето еднолично и по критерии, които засега остават неясни за широката общественост.
Вторият провален опит на Sport Republic, особено след официалното им и категорично изявление от 18 декември, оставя усещането не просто за несъвместими бизнес модели, а за липса на последователност, доверие и прозрачна комуникация. А без тези три елемента нито един сериозен проект в съвременния футбол, независимо от ресурсите зад него, не може да бъде устойчив. За Левски това означава още време в режим на изчакване, с надеждата, че следващият опит няма да завърши по същия познат начин.
Няма коментари.