Българският национален отбор по футбол продължава свободното си падане в световните квалификации, след като записа трета поредна и може би най-болезнена загуба – 1:6 от Турция на Националния стадион „Васил Левски“. Поражението не само постави окончателен отпечатък върху катастрофалния старт на кампанията, но и затвърди статута ни на един от най-слабите тимове на континента.
Още след жребия бе ясно, че групата с Испания, Турция и Грузия ще бъде кошмарна за „лъвовете“. Но дори и при най-песимистичните очаквания, представянето дотук надмина всякакви тревожни прогнози. След три мача балансът е повече от показателен – три загуби, едва един отбелязан гол и голов пасив от 1:12. Испания и Грузия победиха без затруднение с по 3:0, а турците ни нанесоха унизителен удар с историческото 6:1 насред София.
Така България се нарежда сред едва седемте европейски отбора, които все още нямат точка в квалификациите. В групите с по четири тима само България, Беларус и Люксембург са с нулев актив. Дори Люксембург, считан дълго време за футболно джудже, има по-добра голова разлика – 1:8, а най-тежката му загуба е „само“ с 0:4 от Германия. Беларус е малко по-зле от нас (2:15), но за разлика от българите играе без домакинско предимство и провежда мачовете си на неутрален терен.
В останалите групи с по пет отбора без точка са Молдова, Гибралтар, Сан Марино и Лихтенщайн – държави, за които тежките загуби отдавна са част от футболната реалност. Сан Марино, например, има голова разлика от 1:32, а Лихтенщайн все още чака първото си попадение (0:23). В тази мрачна компания България попада сред петте най-слаби тима на Стария континент – резултат, който звучи шокиращо, но отразява напълно случващото се на терена.
Дебют, превърнал се в кошмар
Новият селекционер Александър Димитров, който бе назначен по спорен начин и без сериозна алтернатива, започна мандата си с катастрофа. Дебютът му срещу Турция се превърна в пълно фиаско – не само заради резултата, а и заради играта, която националите демонстрираха. България бе надиграна във всеки компонент, а предложената от треньора стратегия напомняше по-скоро на антифутбол, отколкото на модерен подход.
Данните от първото полувреме, което самият селекционер определи като „отлично“, показват съвсем друго – Турция владееше топката 79% от времето и записа 315 точни паса срещу едва 59 за България. Подобни числа изключват всякакви илюзии за равностойност.
Вместо да поеме отговорност, щабът на националния отбор предпочете да говори за „позитиви“ и „добро първо полувреме“, което допълнително вбеси феновете. След мача не бе изразено дори едно искрено извинение – нито от треньора, нито от футболистите, нито от ръководството на Българския футболен съюз. Единственият, който показа морал, бе селекционерът на Турция Винченцо Монтела, извинил се на българските фенове за бурната радост при шестия гол на неговия тим.
Без извинение, без реакция, без посока
В модерната история на националния отбор подобен дебют няма. Единствено Петър Хубчев бе стартирал по-лошо през XXI-и век – при загубата с 1:4 от Франция в Париж, но тогава съперникът бе бъдещият световен шампион. 1:6 срещу Турция у дома обаче е вторият най-тежък резултат в София след унижението от Англия с 0:6 през 2019-а година.
Историята дори помни уволнения след подобни резултати – през 2008-а година Пламен Марков бе освободен след 1:6 от Сърбия в контрола. Сега обаче нямаше нито последствия, нито публично покаяние. И докато Монтела се извиняваше, в българския лагер звучаха оправдания за „липса на късмет“, „автогол“ и „класата на съперника“.
Селекционерът Александър Димитров обясни, че е „видял неща, които иска да вижда отборът“, но пропусна факта, че България е последна в групата си с три тежки загуби и отрицателна голова разлика от минус 11. „Да не бъдем черногледи“ звучи неубедително, когато националният тим е в най-лошата си форма от десетилетия.
Статистиката не лъже: едни от слабите сме в Европа
Ако се вземат предвид всички резултати от европейската зона на квалификациите, България се нарежда на пето място отзад напред. Единствено Беларус, Сан Марино, Молдова и Лихтенщайн имат по-слаби показатели. Съотношението при нас е средно 0,33 отбелязани срещу 4 допуснати на мач – минус 3,67. Сигурно не е далеч моментът, когато ще играем в Лигата на нациите именно с подобни футболни „джуджета“, в каквито стремглаво се превръщаме.
Самият президент на БФС Георги Иванов призна след мача, че това е „реалността на българския футбол“.
„Това са нашите футболисти – резултатът от всичко, което се е случвало в последните години. С тези играчи България няма как да се гордее с футбола си“, каза Иванов.
Вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев допълни: „Когато капитанът на националния отбор е резерва в ПАОК, няма как да очакваме чудеса. Трябват ни футболисти, които играят редовно в силни първенства“.
Решението на Димитров да остави на пейката през целия мач единствения ни представител в топпървенство – Илия Груев-младши, предизвика недоумение. Треньорът обясни, че халфът не е играл редовно за своя Лийдс Юнайтед, затова е останал извън състава.
„Автоголът на Виктор Попов отряза краката на отбора. Има разлика в цената и класата на футболистите – когато си скъп, си и по-психически устойчив”, добави той, без да спомене, че подобни оправдания не променят реалността.
Но в ситуация като тази отговорност трябва да поемат не само футболистите и треньорският щаб, а и самото ръководство в лицето на президента на БФС Георги Иванов. В една нормална и цивилизована държава подобен провал би довел до незабавна оставка – жест на морал и отговорност, който българският футбол обаче отдавна е забравил.
Следващото изпитание е срещу европейския шампион Испания във Валядолид – визита, която може да се превърне в поредния тест за търпението на българските фенове. При продължаваща липса на реакция, този отбор рискува не просто ново поражение, а и да запише историческо дъно в квалификационния си цикъл.
Вместо да се търсят поводи за „оптимизъм“ и да се хвалят успехите на други спортове във волейбола и щангите, време е самият национален отбор да даде причина за гордост. Засега обаче българският футбол остава в състояние на безтегловност – без резултати, без визия и без вяра, че краят на този мрак е близо.
Няма коментари.